Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    530         /18.03.2015 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                              Веселин Енчев

 

при секретар Г.Ф.  и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 26/2015 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.В.Ш. с ЕГН ********** ***,  против решение № 161/14.11.2014 година по НАХД № 395/2014 година на Районен съд – Царево (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 14–0302–000058/09.04.2014 година (НП), издадено от началник на РУП – Царево при ОД– Бургас на МВР.

 С НП, на Г.Ш., за нарушение по чл.259 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл.315 ал.1 т.1 във връзка с чл. 249 т.1 от КЗ е наложено административно наказание  “глоба”  в размер на 400 лева.

В касационната жалба се твърди, че Ш. изобщо не е извършил нарушението, защото е „прехвърлил“ с пълномощно на 28.03.2008 година автомобила си на трето лице, чието име вече бил забравил и именно това лице следвало да носи отговорност. Заявява, че в административнонаказателното производство са извършени съществени нарушения, които РС неоснователно не е отчел – в НП липсва конкретна дата на извършване на нарушението, връченият АУАН е нечетлив, в НП Ш. първоначално е посочен като „водач на автомобил“, а впоследствие – като „собственик“, което създава неяснота в какво качество е наказан. Отделно, касаторът претендира, че нарушението е „маловажно“ и настоява за отмяна на наложеното наказание.

Ответникът не изразява становище по жалбата.  

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество, тя е основателна само по един от аргументите, изложени в нея.

            РС е потвърдил НП като е приел, че извършването на нарушението е доказано в съдебното производство.

Според настоящия съдебен състав, РС не е отчел съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, засегнало правото на защита на наказания.

Видно от съдържанието на НП, при словесното описание на нарушението Ш. първоначално е посочен като „водач на лек автомобил – ОПЕЛ ВЕКТРА с рег № ВР 1285 АТ, държава България“ (лист 4 от н.а.х.д. № 395/2014 година). Впоследствие, отново при описване на фактическата обстановка по нарушението, Ш. е посочен като „собственик на л.а.“, който не е сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (пак там). Подобна неяснота липсва в съставения АУАН (лист 11 от н.а.х.д. № 395/2014 година), но доколкото наказанието на лицето се налага именно с НП, то обстоятелствата, отразени в НП, са меродавни за ангажирането на отговорността на извършителя. По принцип, АУАН не обвързва безусловно административнонаказващия орган, защото в хода на производството по налагане на наказанието той може да съпостави констатациите на актосъставителя с възраженията на нарушителя (дадени по реда на чл. 44 ал.1 от ЗАНН), да събира доказателства (на основание чл. 44 ал.2 от ЗАНН), посочени във възражението и в крайна сметка – да достигне до различна фактическа обстановка, а оттам и до извод, че е налице нарушение, но не и установеното с акта. В този смисъл, евентуалните различия в описанието на нарушението по АУАН и НП не следва да се приемат за съществено процесуално нарушение. Актът е само една констатация, а неблагоприятните последици за лицето настъпват с издаването на НП и то се защитава по съдебен ред срещу фактите (а не правото), посочени в постановлението. В случая е нарушена нормата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, защото НП не съдържа пълно и недвусмислено описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, което да бъде възприето еднозначно от наказаното лице. Този порок е основание за отмяната на НП и РС е следвало да постанови решение, с което да отмени постановлението.

Що се отнася до твърденията за други пороци на съдебния акт, изложени в касационната жалба, настоящият съдебен състав приема, че те са неоснователни. Съдът е отчел, че в НП е отразена дата на нарушението и това е 21.12.2013 година. Отчел е и че, уведомяването на Ш. за издадения АУАН е извършено по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, а случаят не е „маловажен“, защото представеното от Ш. ЕР от 11.07.2014 година на ТЕЛК, с което му е определен процент трайно намалена работоспособност, не е обстоятелство, обуславящо подобен извод.

За пълнота на изложението, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че правото на собственост върху МПС не се прехвърля с подписването на пълномощно, а посредством договор с нотариална заверка на подписите на страните. И към настоящия момент, по отношение на Г.Ш., като собственик (а не като водач) на МПС с регистрационен № ВР 1285 АТ, е възложено задължението по чл. 259 ал.1 т.1 от КЗ - да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при условие, че собствения му автомобил е регистриран и не е спрян от движение.

Доколкото, обаче, РС не е отчел допуснатото тежко формално нарушение при словесното описанието на нарушението в НП, което е засегнало правото на защита на санкционирания, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго решение, с което НП следва да се отмени.

            Предвид изложеното, на основание чл.221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

           

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение № 161/14.11.2014 година по НАХД № 395/2014 година на Районен съд – Царево.

Вместо него постановява

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14–0302–000058/09.04.2014 година, издадено от началник на РУП – Царево при ОД– Бургас на МВР.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: