Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер    508                         21.03.2017  година         град  Бургас

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на девети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                              

                                

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Христо Христов

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Чавдар Димитров                                                                     2. Ванина  Колева

 

Секретар: И.Л.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров                            касационно административно дело номер 269 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Г.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, против решение № 516  от 20.12.2016год., постановено по НАХД № 2201 по описа за 2016г. на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-0304-002540 от 09.09.2016 г. на началник група към  сектор „Пътна полиция“ РУ Несебър към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание същия е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 предлож.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв. На основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

В жалбата се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според касатора, в НП са посочени три отделни административни нарушения, поради което не е спазена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Отделно излага съображения, че са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, а именно, че след като е направил отказ да го подпише, не му е бил връчен препис от същия. Иска отмяна на решението и отмяна на НП.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява, представлява се от редовно упълномощен представител.

Ответникът –  РУ – Несебър при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд –Несебър.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Несебър, с Решение № 516 от 20.12.2016год., постановено по НАХД № 2201 по описа за 2016г., е потвърдил НП № 16-0304-002540 от 09.09.2016 г. на началник група към ОД на МВР Бургас, РУ – Несебър, с което на касатора, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание същия е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 предлож. 1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Не намира, че при съставянето на акта са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно невръчването на препис от същия. Не споделя и доводите за нарушение на чл.18 от ЗАНН. Приема, че правилно е определена квалификацията на извършените от Я. нарушения, поради което й наложените наказания са в съответствие с тях.

Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.

С процесното НП касаторът е санкциониран за това, че на 03.09.2016г., около 04:50ч., в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, КПП „Какао“ посока главна алея, управлява лек автомобил „Мерцедес С500“, с рег.№ ***, собственост на „Роялти“ ЕООД София, като при извършена проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Отказва да даде кръвна проба за химичен анализ и отказва да получи талон за медицинско изследване № 0017345. Също така не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон.

За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение с бл.№ 624999, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Напълно се споделя извода на РС - Несебър, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в административно-наказателното производство, изразяващо се в невръчване на АУАН на лицето, привлечено към отговорност. Видно от съдържанието на АУАН в него е оформен, по реда на чл. 43, ал.2 ЗАНН, отказ на Я. да подпише предявения му акт и да получи препис от същия, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел, чиито имена и адрес са вписани в акта. Следователно, правилно районният съд е приел, че не е налице нарушение на  чл. 43, ал.5 ЗАНН.

Следва да се има предвид, че целта на предявяването и връчването на АУАН, е лицето да има възможност да се запознае с вменените му нарушения и да осъществи правото си на защита. С оглед установената фактическа обстановка и твърденията изложени в касационната жалба, Я. е бил уведомен, че ще му бъде съставен акт, т.е същия е знаел, че ще му бъде съставен акт и като е отказал да го подпише сам се е поставил в невъзможност да се запознае с неговото съдържание и да получи препис от него.

В конкретния случай е безспорно установено, че на 03.09.2016г. в к.к. Слънчев Бряг около 04:50ч., касаторът е отказал да бъде изпробван с дрегер за алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0017345. Видно от приложения по делото талон, касаторът е отказал да получи същия и не е дал кръв за химическо изследване.

Неправилно е схващането, че в наказателното постановление са описани три нарушения. Видно от същото, лицето е санкционирано за две напълно самостоятелни нарушения. По отношение нарушението по т.1 от НП, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лева.

В настоящия случай е съставен АУАН, в който поведението на лицето е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл.174 ал.3 от ЗДвП наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана отговорността на водача.

По отношение нарушението в т.2 от НП, както правилно районния съд е отбелязал в мотивите на решенето си, безспорно се установява, че към момента на извършване на проверката, касатора е управлявал МПС, без да носи в себе си свидетелство за управление и контролен талон, поради което се е наложило и отвеждането му до РУ – Несебър. И в този случай правилно е наложено наказание във фиксирания от закона размер.

В тази връзка напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд, че с описанието на нарушенията и в АУАН, и в НП не са допуснати нарушения на чл.18 и чл.57 от ЗАНН, поради което възраженията на касатора в тази посока са неоснователни. Като е потвърдил оспореното НП, съдът е постановил правилен съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 516 от 20.12.2016год., постановено по НАХД № 2201 по описа за 2016г. на Районен съд - Несебър.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ

                                                       

ЧЛЕНОВЕ  1.

                                                                 

                         2.