Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1938                      01 ноември 2018 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав,  в открито  заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                              

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Б. Н.

като разгледа административно дело  номер  2698   по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.О.А. ***, против заповед №18-0304-000789 от  31.08.2018 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Несебър, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че не е знаела, че лицето управлявало собствения й автомобил, не е било правоспособно. Иска да се отмени заповедта. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - полицейски инспектор, РУ Несебър, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство заповед №18-0304-000789 от 31.08.2018 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Несебър, ОД МВР Бургас, с която, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и  чл.171, т.2а, б „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на  С.О.А. ***, е приложена принудителна административна мярка -  прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца/л.5 от делото/.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че по път ІV 90049, посока от магазин „Лидъл“ към с.Равда, лек автомобил „БМВ“, рег.№СА 7557ХС, собственост на С.А., се управлява от П.М.М., за който било установено, че на 07.03.2012 г. му е отнето СУМПС по административен ред.

На П.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ затова, че на 31.08.2018 г., около 22.00 часа, по път ІV 90049, посока от магазин „Лидъл“ към с.Равда, управлявал лек автомобил „БМВ“, рег.№СА 7557ХС, собственост на С.А., без да е правоспособен водач. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.150 ЗДвП/л.6 от делото/.

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №18-0304-000789 от  31.08.2018 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Несебър, ОД МВР Бургас,  е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, където в т.1.7 изрично са посочени полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР Бургас, какъвто е издателят на процесния административен акт/л.31 от делото, вж. и удостоверение, рег.№251000-21327 от 26.09.2018 г., л. 27 от делото/; заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.33 от делото/ и заповед за заместване на министъра на вътрешните работи №8121з-1496 от 06.12.2016 г./л.34 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК. Ето защо е неоснователно възражението на А., че заповедта е незаконосъобразна, защото в нея е пропуснато да се посочи  датата и часа на извършване на нарушението. Същите са недвусмислено отразени в издадения на М. АУАН, управлявал неправоспособен собствения й лек автомобил. Изрично в жалбата А. сочи, че е помолила М. да я прибере с автомобила й, който не е можела да управлява, поради главоболие, затова не може да се приеме, че е налице неяснота по отношение на датата и часа на нарушението.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на  чл.171, т.2а, б „а“ ЗДвП предвижда прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач; не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Следователно при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС, чужда собственост, от лице, което не е правоспособен водач. По делото безспорно се установява, че П.М.е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, рег.№ СА 7557ХС, собственост на С.А., без да е правоспособен водач- свидетелството му за управление на МПС било отнето по административен ред на 07.03.2012 г. Последното се потвърждава от съставения АУАН.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.

В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

За издаване на заповед като процесната е ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателят А. не е знаела, че М. е бил неправоспособен водач.

В нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца.  Срокът е и законосъобразно определен от административния орган, предвид извършеното нарушение - управление на МПС, чужда собственост, от неправоспособен водач, което би могло да предпостави други противоправни деяния. А след изтичането му  мярката следва да се счита отпаднала.

Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон  и неговата цел е законосъобразна, а жалбата на С.А. е неоснователна и следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.О.А. ***, против заповед №18-0304-000789 от  31.08.2018 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Несебър, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                                 

                                                        СЪДИЯ: