Р Е Ш Е Н И Е

 

         1923                                 01.11.2018г.                                 гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                    2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  М. В.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 2690 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от „Интерхотел - Поморие“ АД, ЕИК 812117072, гр. Бургас, против Решение № 95 от 27.07.2018г., постановено по НАХД № 90 по описа на Районен съд – Поморие за 2018г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-0001633 директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.153, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ на касатора „Интерхотел - Поморие“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът „Интерхотел - Поморие“ АД, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Дамянова, която поддържа жалбата.

Ответникът по касация дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.  

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

Съгласно разпоредбата на  чл.153, ал.1 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят имат право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл.414, ал.1 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В настоящия случай е безспорно установено, че в качеството си на работодател, касаторът не е осигурил необходимата седмична почивка в размер на два последователни дни на лицето В.Г.Т., изпълняващ длъжността "перач" на обект хотел "Интерхотел Поморие", находящ се в гр.Поморие. Този извод се подкрепя изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите така, както са установени от първоинстанционния съд, а в процесния казус Районен съд– Поморие е изяснил надлежно релевантните за спора обстоятелства. Поради това и изводът му за съставомерност на деянието е правилен и обоснован.

По изложените съображения, съдът намира, че не са налице навадените основания за касация и обжалваното решение следва да се остави в сила.

Съдът споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за индивидуализацията на наложеното наказание.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 от 27.07.2018г., постановено по НАХД № 90 по описа на Районен съд – Поморие за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

  

      2.