Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 665              Година 05.04.2018            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на осми март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С. А.

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 268 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Сдружение „Българска републиканска федерация по кинология“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Витоша“ № 3, представлявано от К.Л.- председателя на УС против решение № 1805 от 17.11.2017г., постановено по н.а.х.д. № 4628 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Възразява, че ЮЛ с нестопанска цел не подлежат на облагане с преки и косвени данъци, съответно не са задължени да притежават и експлоатират фискални устройства. Твърди, че в случая не се касае за извършване на услуга по смисъла на чл.3 от ЗДДС, като посредством оформените договори за дарение се финансира допълнително дружеството във връзка с киноложките изложби. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите  гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление №1468/06.07.2017г., издадено от заместник директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на касатора на основание чл.185, ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За да постанови решението си съдът е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложени са мотиви, че наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и в съответствие със закона го е подвел под коректната санкционна норма на чл.185 от ЗДДС. Извел е доводи за липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Мнозинството от настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин извършването на описаното нарушение.

С наказателно постановление № 1468/06.07.2017г., отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, тъй като след извършена проверка на търговски обект – киноложка изложба, от контролните длъжностни лица е констатирано допускане до участие в изложбата на лица срещу заплащане, като в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство.

Разпоредбата на чл.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вменява задължение на лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Според решение по дело С-498/99г. на СЕО, когато се организира състезание, съществува реципрочно изпълнение между организатора на състезанието и състезателите и възнаграждението, получено от организатора под формата на вносни такси, съставлява стойност, давана в замяна на услугата която той доставя на състезателите. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че тъй като сдружението е юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, то не може да осъществява и не осъществява независима икономическа дейност, не реализира приходи от продажби на услуги и няма задължение да регистрира и отчита продажби по реда на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, а независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги с цел получаване на доход без изключенията, изброени в същия законов текст. Понятията „доставка на стоки“ и „доставка на услуги“, които определят отчасти сделките, подлежащи на облагане по силата на Директива 2006/112, имат обективен характер и те се прилагат независимо от целите и резултатите на съответните сделки. Същественото е дали в качеството си на насрещна престация размерът на таксата, която е или трябва да бъде получена, може да охарактеризира наличието на пряка връзка между доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и посочената насрещна престация и оттук възмездния характер на доставките на услуги. Това, че дейността се осъществява от дружество с нестопанска цел, не е пречка да се приеме, че тя има икономически характер, стига да не се осъществява безвъзмездно и от нея да се реализира доход, без да е необходимо да се осъществява с цел реализиране на печалба. В този смисъл, основният спорен въпрос е извършвал ли е касаторът продажба на услуги по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, като доказателствената тежест е за наказващият орган.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Безспорно, хотел „Спартак“, където се е провеждала киноложката изложба е търговски обект по смисъла на законовата дефиниция.

От съдържащите се в преписката данни не се доказва по безспорен начин доставка на услуги от страна на касатора. В същата няма данни за обява на Сдружение „БРФК“ и отправена покана за посещение на киноложката изложба, както и да е указано, че дарения за провеждане на изложбите ще се приемат в офиса или на място на провеждане на изложбата от организатора и че те са условие за участие, като няма и доказателства, че размерът на даренията е предварително определен според членството в БРФК и броя на кучетата.

Представени са 12 договора за дарение, всички сключени на 13.06.2017г., между касатора и различни физически лица, в качеството на дарители. Условията по договора са едни и същи, но сумите за които се сочи, че се отстъпват веднага и безвъзмездно, са различни – по три от договорите те са 48 лева, по два от тях 33 лева, съответно по другите договори са по 256 евро, 73 лева, 38 лева, 88 евро, 78 евро, 83 лева и 43 лева.

По  делото не са ангажирани доказателства колко са били участниците в проведената на тази дата киноложка изложба, съответно, че всеки от тях е допусната до участие след като е дарил съответната сума, както и начина на определяне на сумите по договора за дарение. Няма доказателства, че механизмът описан от наказващия орган за изчисляване на всяка от сумите е предварително регламентиран и обявен на участниците, съответно че той е послужил за определяне размера на отделните дарения. Не са представени доказателства за номенклатурата на кучетата, от която в наказателното постановление се твърди, че всеки участник избира своето куче, както и други критерии, описани от наказващия орган в АУАН и наказателното постановление и посочени от актосъставителя при неговия разпит пред първоинстанционния съд. Ето защо, следва да се приеме, че не са доказани твърденията на наказващия орган, че условията за плащане на т. нар. дарения са предварително регламентирани, както и твърдението, че има утвърден механизъм за определяне на таксите за участие на кучетата в изложбата според породата им, потомство, брой изложби, произход и др.. След като тези твърдения не са доказани, недоказано се явява и че сдружението извършва продажби на услуги по смисъла на ЗДДС, срещу които е получило възнаграждение, прикрито като дарение. В този смисъл неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/2006 на МФ, без да е доказано по категоричен начин, че то е субект, който осъществява независима икономическа дейност, изискваща регистриране на извършените продажби на стоки и услуги.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което според мнозинството от настоящия съдебен състав следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1805 от 17.11.2017г., постановено по н.а.х.д. № 4628 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1468/06.07.2017г., издадено от . издадено от заместник директора на ТД на НАП гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

 

                                                                                                              2.             

 

 

 

 

 

 Особено мнение на съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдиите за отмяна на съдебния акт и издаденото наказателно постановление поради следните съображения:

Съгласно нормата на  чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ въведено е задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Свързано с това задължение е уреденото в чл. 7 от Наредбата, съгласно който лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. 

Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Считам, че по отношение на касатора са приложими посочените правни норми, като лице извършващо продажба на услуги и за него е възникнало задължение за регистриране на касов апарат.

Запознавайки се с устава на сдружението, достъпен на http://brfk.org/wp-    content/uploads/2017/01/UstavBRFC09_0.pdf, е видно, че съгласно чл. 1, ал.1 от Устава, БРФК е юридическо лице с нестопанска цел за  полезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, обединяващо юридически лица - клубове и други киноложки организации на лица притежатели и любители на кучета. Съгласно чл. 2, ал.1 буква д) от Устава, част от предмета на дейност на БРФК се изразява в организиране и подпомагане на изложби и прегледи на подрастващи кучета, както и оказване на експертна помощ при осъществяване дейността на киноложките клубове, членуващи в БРФК. Съгласно чл. 11, ал.2, имуществото на БРФК се набира от: а) встъпителни вноски от членовете на БРФК; б) годишни вноски /членски внос/ от членовете на БРФК; в) абонаментни вноски за печатния орган на БРФК; г) вноски за участие в състезания; д) приходи от киноложки изложби и полеви изпитания; е) чрез други дейности, свързани с целите и задачите на БРФК; ж) дарения и завещания в полза на сдружението, като редът и условията за извършването и приемането им се определя от УС; з) договори за спонсорство.

Обстоятелството, че сдружението е създадено с нестопанска цел не е пречка част от неговите дейности да попадат в обхвата на извършване на независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, което като понятие е изключително широко, като  определящият фактор, който позволява да се приеме, че дадена дейност има икономически характер е фактът, че тя не се упражнява безвъзмездно, както и че за да се квалифицира дадена дейност като "икономическа", не е необходимо тя да се упражнява с цел реализиране на печалба. Отнесено към настоящия случай,  възмездно осъществяваната от сдружението дейност по организиране и допускане до участие на кучета в киноложки изложби, безспорно покрива изискванията на  легалното определение в чл. 3, ал.2 ЗДДС. Без правно значение е обстоятелството, че страните са оформили плащанията под формата на дарение, като  размерът на сумите за дарения е определен в зависимост от собственика, породата на кучето, брой състезателни дни, в които участва и др. Изхождайки именно от това, че предварително са заложени критерии, въз основа на които се калкулират плащаните суми, независимо, че в договорите за дарение е посочено, че сумите се отстъпват веднага и безвъзмездно, следва да се приеме, че по същество платените суми са за участие в провежданата изложба, т.е. представляват насрещната престация по предоставяната от сдружението услуга по организиране на киноложката изложба, а не дарствен акт, който да зависи от преценката на участника, а е необходимо и задължително условие и предпоставка за допускане до участие в изложбата. В този смисъл следва да се приеме, че за сдружението е възникнало задължението по чл. 7 от Наредба Н-18/2006г. за монтиране, въвеждане в експлоатация и регистриране на фискално устройство, за да се фискализират постъпващите плащания.

На основание изложените мотиви считам, че съдебният акт следваше да бъде оставен в сила.

 

 

                                                          СЪДИЯ: