Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер 702         Година 14.04.2014         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА                                                                

          ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                            2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 268 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Р.А.Б. *** срещу решение № 2044/17.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 5068 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи за съставяне на акта в нарушение разпоредбата на чл.42, т.3 и т.7 от ЗАНН и издаване на наказателното постановление в противоречие с чл.52, ал.4 от ЗАНН. Твърди, че са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото наказателно постановление, алтернативно да се намали наложеното административно наказание към предвидения от закона минимум.

Ответникът – Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 110713-О-F112165 от 16.07.2014г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.178 от ЗДДС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са  налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита и довели до порочност на административнонаказателното производство. По същество съдът е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на соченото за нарушител лице, тъй като облагаемият оборот от 50 284,30 лева е достигнат за периода от месец февруари 2012г. до месец януари на 2013г., поради което е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.02.2013г. и като не е сторил това в указания срок е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.178 от ЗДДС. Съдът е преценил, че не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН и деянието не представлява маловажен случай, като наложеното от  административнонаказващият орган наказание е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, с оглед на което е потвърдил издаденото наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Касационната инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Неоснователни са възраженията на касатора за наличието на процесуални нарушения допуснати при съставяне на акта за установяване на административно нарушение ограничили правото му на защита, тъй като не е посочен адреса и ЕГН на свидетеля М. присъствал при съставяне на АУАН. Пълното и точно посочване на данните на свидетеля има значение за евентуалното му откриване и призоваване за разпит при оспорване на фактическите констатации, като в случая той е редовно призован и разпитан от първоинстанционния съд, поради което не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение .

Правилно районният съд е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че в качеството си на данъчно задължено лице, след като е реализирал облагаем оборот от авторски и изпълнителски възнаграждения, задължаващ го да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, не е сторил това в законоустановения срок. Периодът на реализирания данъчен оборот обхваща времето от 01.02.2012г. до 31.01.2013г. и е надлежно посочен както в акта, така и в наказателното постановление. От доказателствата събрани в хода на производството, се установява, че касаторът не е изпълнил задължението си в срок до 14.02.2015г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, като такава е подадена на 07.05.2014г., поради което правилно  е бил санкциониран.

По отношение размера на наложеното административно наказание следва да се има предвид разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съгласно която административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Според настоящия съдебен състав, в съответствие с целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, правилно на касатора е определен размер на наложеното наказание близък до минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.178 от ЗДДС, а именно  800 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Неоснователно е поддържаното и пред настоящия съдебна инстанция искане за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административнонаказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2044/17.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 5068 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.