Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 27.05.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на двадесет и осми април две хиляди и единадесета година, в публично заседание в състав :

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

              2. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 268 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П.Д.И., ЕГН **********, с адрес за получаване на съобщения: гр.***, против решение № 137 от 3.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 424 по описа за 2010г. на Районен съд – гр.Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № Б-31-РДНСК-3 от 30.01.2010г., издадено от В.П.Р., главен инспектор Сектор-Бургас при РДНСК-Югоизточен район, с което за нарушение по чл. 232, ал. 2 от ЗУТ на касатора е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лв.

Касаторът оспорва решението на първоинстанционния съд като необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно тълкуване и прилагане на закона. Твърди, че то е постановено при неспазване указанията, дадени в мотивите на решение № 1286/11.11.2010г., постановено по к.н.а.х.д. № 1297/2010г. по описа на Административен съд – гр.Бургас, с което е отменено решение № 54 от 1.06.2010г., постановено по н.а.х.д. № 336/2010г. по описа на Царевския районен съд (ЦРС), поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ЦРС. Счита, че при повторното разглеждане на делото първоинстанционния съд отново не е събрал доказателства, изрично установяващи компетентността на актосъставителя, изготвил АУАН № 31/31.07.2009г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. По тези съображения иска от касационната инстанция да отмени оспореното решение и да реши спора по същество. Не представя нови доказателства.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна в съдебно заседание. Излага доводи за процесуалноправната и материалноправната законосъобразност на наказателното постановление и моли съда да потвърди издаденото на касатора наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Не представя нови доказателства.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че видно от събраните по делото доказателства АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и пледира решението на Царевския районен съд да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било наказателно постановление № Б-31-РДНСК-3 от 30.01.2010 г., издадено от инженер В.П.Р., главен инспектор Сектор-Бургас при РДНСК-Югоизточен район, с което за нарушение по чл. 232, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл.148, ал.1 от ЗУТ, на касатора е наложена глоба в размер на 1000лв.

Наказателното постановление е издадено на основание Акт за установяване на административно нарушение № 31/31.07.2009г., съставен от Ж.Т.Т., заемаща длъжност старши специалист в дирекция „Контрол строителство” при община Приморско, на П.Д.И., за това, че в качеството си на възложител изградил строеж „Надстройка на съществуващ гараж”, находящ се в УПИ II 96, в кв.5 по плана на гр. Приморско, без строителни книжа за обекта и в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, с което нарушил чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията. Завършването на незаконния строеж от касатора е установено при проверка, извършена на място на обекта на 13.05.2009г. от служители в дирекция „Контрол строителство” и „Устройство на територията” при Община Приморско, за което е съставен констативен акт № 21 от същата дата, връчен на П.И. на 15.05.2009г., въз основа на който му е съставен впоследствие цитирания АУАН, връчен в условията на отказ, съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, и издадено процесното наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, районният съд правилно е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Счел е, че в акта нарушението е описано в достатъчна степен, за да могат да бъдат установени по безспорен начин извършването му и идентификацията на нарушителя, което позволява на последния да разбере в както е обвинен.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, че АУАН е съставен в изискуемия срок по чл. 238, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, от служител на Община Приморско, сред чиито правомощия е и констатирането на нарушения по ЗУТ, а атакуваното наказателно постановление е издадено от главен инспектор в Сектор-Бургас при РДНСК-Югоизточен район, редовно упълномощен със Заповед № РД-13-053/26.01.2010 год. и Заповед № РД-13-084/27.01.2010 год. на Началника на ДНСК. Тези изводи се подкрепят изцяло от събраните при новото разглеждане на делото от районния съд писмени доказателства, удостоверяващи  компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган, видно и от допълнително споразумение № 122 от 23.04.2009г. към трудов договор, сключено между Община Приморско и актосъставителката Ж.Т.Т., съгласно което последната е заемала длъжността старши специалист „Контрол строителството” в отдел „Архитектура, строителна инфраструктура и контрол на строителството” при Община Приморско към датата на съставяне на процесния АУАН, длъжностна характеристика за длъжността старши специалист „Контрол строителството”, връчена на Ж. Т., съгласно т.5 от която, сред изрично изброените преки задължения на служителката е да извършва текущ контрол, като съблюдава за извършване на незаконно строителство и да съставя  не само констативни актове по чл.224, ал.2 от ЗУТ, но и актове за установяване на административни нарушения по чл.36 от ЗАНН, които да изпраща в РДНСК – Бургас в двуседмичен срок от подписването им, както и от цитираните по-горе две заповеди, според които началникът на ДНСК е предоставил на началниците сектори към регионалните дирекции за национален строителен контрол правомощията по чл. 232 от ЗУТ да издават наказателни постановления за нарушения, подлежащи на глоба по чл.232 и чл.233 от ЗУТ, и е упълномощил  инженер В.П. Р. да съвместява и да поеме задълженията на Началник Сектор, РДНСК Югоизточен район при ДНСК, считано от 28.01.2010г.

С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на касатора, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като при повторното разглеждане на делото не е изпълнил указанията на Административен съд – Бургас, дадени  с решение № 1286/11.11.2010г., постановено по к.н.а.х.д. № 1297/2010г. по описа на съда и не изискал доказателства, установяващи изрично компетентността на актосъставителя.

Според настоящия съдебен състав районният съд е постановил своето решение при напълно изяснена фактическа обстановка, съобразно всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на делото в тяхната съвкупност, като е възприел фактите, така, както са описани в АУАН и в наказателното постановление. Обосновал е извод, че жалбоподателят е извършил посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение, който се споделя от настоящия съдебен състав. Видно от събрания доказателствен материал по делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е представил на проверяващите органи изискуемото разрешение за строеж на процесната надстройка над гаража си. Жалбоподателят не е възразил срещу констатациите в констативния акт, че той е извършител на незаконния строеж и че надстройката е била извършена в имот, негова собственост,  поради което правилно районният съд е приел за безспорно установена и самоличността на нарушителя. Като е потвърдил процесното наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за извършено нарушение на чл. 232, ал. 2 от ЗУТ, съдът правилно е подвел установените факти под хипотезата на цитираната правната норма и законосъобразно е приел, че на нарушителя е определено справедливо наказание в предвидения по закон минимум.

 По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като не се установиха наведените от касатора касационни основания за отмяна на оспореното решение. Решението на Царевския районен съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137 от 3.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 424 по описа за 2010г. на Районен съд – гр.Царево.

Решението е окончателно.

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                            

                                           2./