Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1960

 

гр. Бургас, 02.11.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

            при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 2689 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2-5 и чл.85 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) вр. чл. 145 - чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на А.В.Р., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г., адрес: ***, с регистрационна карта № 821033311, срещу Решение № УИБ-1 от 29.08.2018 г. на интервюиращ орган от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на основание чл.70, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл.13, ал.1, т.4 и т.7 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят оспорва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че направения анализ на неговата бежанска история е неверен и моли да бъде преразгледан. Заявява, че в страната му на произход грубо са се нарушавали правата му, че е бил подложен на насилия, незаконни задържания и заплаха от страна на органите на властта, като е имало реална опасност за живота му, както и за здравето и живота на членовете на неговото семейство. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № УИБ-1/29.08.2018 г. на интервюиращ орган от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България и да върнете преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България за ново разглеждане с указания за постановяване на решение, с което да му се предостави закрила в Република България по реда на ЗУБ. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът - Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците, редовно уведомен, се представлява от юк.Г.Л., която оспорва жалбата и моли за отхвърляне на същата. Ангажира доказателства - справка за актуалното положение в Руска Федерация /л. 116-119/ и представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас моли оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.159, ал.1, т.4 от АПК, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежен съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От данните по делото се установява, че жалбоподателят е гражданин на Руската федерация, руснак по народност, вероизповедание: православен християнин, семейно положение – женен. Личните данни на кандидата са установени въз основа на представен от него руски международен паспорт 64 № 8956076, издаден на 22.08.2013 г. - валиден до 22.08.2018 г. За нуждите на производството молителят е представил и руски национален паспорт № 45 08 069289, издаден на 22.07.2005 г.

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по негова втора молба по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ - молба с вх. № 30/29.08.2018 год., УП17214/29.08.2018 год. до ДАБ /л. 28 и л.29 – л. 31/, с която той е поискал предоставяне на закрила и в която е посочил, че за него все още съществува опасност при завръщането му в Руската Федерация.

Производството е проведено по реда на гл. VI, Раздел II на ЗУБ в Регистрационно приемателен център за бежанци – с. Б.. Чужденецът е регистриран с рег. лист № УП17214/08.12.2015 г. /л.91/. С него е проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № УП 17214/ 29.08.2018 г. /л.22-25/, подписан от молителя и интервюиращия орган. В интервюто като нови обстоятелства относно бежанската си история, жалбоподателят е посочил факта, че на 06.05.2012 г., по време на демонстрацията „Марш на милионите", който се провел на Блатния площад в гр. Москва, той участвал заедно със съпругата си, сина си Алексей и дъщеря си и били бити от представители на ОМОН. Той лично бил задържан и след като дал показания пред следовател бил освободен, като 40 дни бил длъжен да се разписва в управлението. След това бил задържан в следствения арест, където останал 343 дни. Получил присъда от една година за нападение над полицаи и участие в масови безредици, но след като му били приспаднати дните, през които е бил задържан в ареста, го освободили. През 2015 г., на връщане от Република България, жалбоподателят бил задържан от служители на ФСБ на летище Шереметиево, след което бил отведен в техния централен щаб, където останал 2 месеца. През това време го разпитвали, а по време на разпитите разбрал, че щели да го обвинят в „шпионаж за Украйна“. Освободило го, заради влошеното му здравословно състояние. Три- четири дни по-късно, напуснал страната си с виза за Република България през място, на което нямало граничен пункт с Беларус.

Молбата е последваща по смисъла на § 1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. От съдържащите се в административната преписка документи е видно, че за първи път чужденецът е поискал да му бъде предоставен статут с молба с вх. № 7446 от 08.12.2005г. до ДАБ /л.92/. С него е проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № УП 17214/ 04.02.2016 г. /л.87-90/, подписан от молителя и интервюиращия орган. С Решение № ДБ-567/09.02.2016 год. /л.86/ решаващият орган е образувал производство за предоставяне на международна закрила. След проведени интервюта с кандидата на 17.03.2016 год. и на 14.04.2016 год., председателят на ДАБ със свое Решение № 7585/ 31.08.2016 г. е отказал предоставяне на бежански и хуманитарен статут на А.В.Р.. Руският гражданин е обжалвал административния акт и с Решение № 1278 от 28.02.2017 г. на Административен съд София- град, първо отделение, е отхвърлена жалбата на кандидата. Чуждият гражданин е обжалвал това Решение с касационна жалба пред ВАС. С Решение № 13140 от 01.11.2017 г. на ВАС - трето отделение, е оставено в сила Решение № 1278 от 28.02.2017 г. на АССГ. Впоследствие, с молба рег. № УП-17214/27.04.2018 год., чуждият гражданин е отправил ново искане /л. 32 – л. 33/, като с Решение № 2-Б/10.05.2018 год. на интервюиращия орган, последващата му молба е допусната до производство за предоставяне на международна закрила /51 – л. 52/.

При така установените факти в производство по издаване на оспореното решение, административният орган е изследвал дали по отношение на чужденеца, търсещ закрила, са налице причини за основателен страх от преследване в държавата му на произход поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и основания да му бъде предоставен хуманитарен статут. Административният орган е достигнал до извода за липсата на  материалноправни предпоставки по чл.8, ал.9 от ЗУБ и по чл.9, ал. 6 и 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански, респективно хуманитарен статут на А.В.Р.. За да постанови обжалваното решение интервюиращия орган е взел предвид факта, че в последващата молба, подадена до ДАБ, чужденецът не се е позовал на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, които да обусловят уважаване на неговото искане. Напротив, изрично е посочено, че при подаване на последващатата молба за международна закрила до ДАБ, кандидатът е заявил напълно нова история и факти относно проблемите му с официалните власти в страната му по произход. Освен това изложеното от него касае факти и обстоятелства, които са му били известни и по време на първото производство за предоставяне на международна закрила в Република България, но те не са били споменати нито по време на интервютата, нито пред различните съдебни инстанции. Ето защо е прието, че тези факти са новозаявени, но не и новонастъпили. Като изрично е посочено, че време на първата процедура, кандидатът е имал достатъчно време да се адаптира, за да може да изложи всички факти и събития, относими към неговата бежанска история, което той не е направил. В хода на проведеното съдебно заседание е представена справка за актуалното положение в Руска Федерация /л. 116-119/.

При тази установена по делото фактическа обстановка и съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. Не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК.

Оспореното в настоящото съдебно производство Решение № УИБ-1 от 29.08.2018 г. на интервюиращ орган от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет е издадено от орган, разполагащ с материална компетентност. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ - МС/ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред. Нормата на чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ овластява председателя на ДАБ да определя интервюиращите органи на ДАБ, които да провеждат ускорена процедура в производство по общия ред. Във връзка с компетентността на лицето, издало обжалваното решение е представена заповед № РД – 05-601/11.08.2017 г. на председателя на ДАБ /л.13/, с която на осн. чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, М.П. е определена за интервюиращ орган. Следователно обжалваното решение е издадено в рамките на ускорена процедура в производство по общия ред по чл. 68 и сл. от ЗУБ от интервюиращ орган, който е определен да изпълнява тези функции с изрична заповед на председателя на ДАБ, което го прави валидно.

Административният акт е съставен в предвидената в закона писмена форма, същият е мотивиран - съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му, налице е разпоредителна част и подпис на издателя.

Постановен е при спазване на процесуалните правила за издаването му. Обжалваното решение е издадено от интервюиращия орган в рамките на ускореното производство по чл. 68 от ЗУБ. Спазена е процедурата, уредена в глава шеста, раздел II от ЗУБ. Производството е започнало по писмена молба на кандидата - жалбоподател, като на същия е осигурен превод от руски език. Не са нарушени правилата, съдържащи се в чл. 63а от ЗУБ. След регистрирането на молбата на кандидата със същия е проведено интервю, за което е съставен надлежен протокол, подписан лично от лицето, преводач от руски, какъвто език владее жалбоподателят, и длъжностно лице в ДАБ. Спазен е срокът по чл.70, ал.1 от ЗУБ за издаване на обжалваното решение - десет работни дни.

Обжалваният административен акт е съставен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУБ.

Правното основание за постановения акт е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗУБ, съгласно която молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9 от ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 от същия закон, и молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от чужденеца факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни /т. 4/; умишлено, в устна или писмена форма, чужденецът дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай /т. 7/;

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, последваща молба е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. В случая е налице последната хипотеза на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, тъй като от доказателствата по делото се установява, че по отношение на жалбоподателя производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. Поради това, основателно административният орган е приел, че се касае за последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ.

Правилен е и изводът, че по отношение на чужденеца не са налице законоустановените предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. В молбата си до ДАБ и по време на проведеното интервю чужденецът е заявил напълно нова история и факти относно проблемите му с официалните власти в страната му по произход. Освен това изложеното от него касае факти и обстоятелства, които са му били известни и по време на първото производство за предоставяне на международна закрила в Република България, но те не са били споменати нито по време на интервютата, нито пред различните съдебни инстанции. Те са новозаявени, но не и новонастъпили. Всичко, което е заявено от Р.А.В. е анализирано с необходимата прецизност, изчерпателност и в съответствие със законовите разпоредби от административния орган, за да се стигне до обоснованото му заключение, че от материалите по преписката не може да се направи извод за предоставяне на бежански и хуманитарен статут спрямо него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна основателно се опасява от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. По дефиницията на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, което не се установява в конкретния случай. В случая от събраните по делото доказателства не се установява спрямо жалбоподателят да са налице основателни опасения от преследване в държавата си по произход, а от друга, това преследване да е по причина на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Твърдението на жалбоподателя, че при постановяване на своето решение интервюиращият орган не е обсъдил и не е навел мотиви относно приложението в конкретния случай на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ е неоснователно и не отговаря на действителното съдържание на процесния акт. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От заявеното от Р.А.В. по време на интервюто, административният орган е направил извода, че за същия няма реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не е заявил срещу него да е имало наказателно преследване за престъпление, за което националният закон предвижда смъртно наказание, или да е осъден на смърт. От заявеното от жалбоподателя по време на производството административният орган е направил извода, че същият не е бил принуден да напусне Руската федерация поради реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците.

Въпреки установената липса на личен елемент на търсената закрила, случаят е разгледан от административния орган и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Детайлно са обсъдени критериите, които следва да са налице, за да се установи наличието на въоръжен конфликт. Правилно в административния акт е преценено, че на територията на Руската федерация не е налице въоръжен конфликт, което съответства и на представената в хода на съдебното заседание справка за актуалното положение в Руска Федерация /л. 116-119/.

В жалбата, с която е сезиран Административен съд – Бургас, чужденецът се позовава на събития в страната си по произход, които вече са били заявени пред интервюиращия орган, но според него не са анализирани правилно.

Твърдените от него факти в жалбата не са новонастъпили обстоятелства от съществено значение за личното му положение или за страната му по произход, относими към някоя от предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец, установени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В изпратената до съда административна преписка се съдържа справка за актуалното положение в Руска Федерация, а такава се представи и в хода на съдебното заседание, като в същите не се съдържа информация за нови обстоятелства, от съществено значение за страната, настъпили след издаване на решението, с което е отхвърлена предходната молба на чужденеца за предоставяне на  статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърдението на Р.А.В., че е напуснал нелегално страната и се страхува да се завърне в Руска Федерация, поради отношението на руските власти също не е новонастъпило обстоятелство относно личното му положение, тъй като е било заявено от него и взето предвид в предходното административно производство за предоставяне на статут.

Предвид изложеното съдът намира, че административният орган правилно е подвел фактическата обстановка в хипотезата на правната норма и законосъобразно е приложил чл.13, ал.1, т. 4 и т. 7 от ЗУБ, отхвърляйки като явно неоснователна по смисъла на чл.70, ал.1, т.1 от ЗУБ, вр. чл.13, ал.1, т. 4 и т. 7 от ЗУБ, последващата молба на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По тези съображения, съдът приема обжалваното Решение № УИБ-1 от 29.08.2018 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС за законосъобразно. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.85, ал.4 от ЗУБ и чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд  - гр.Бургас, ХVІІІ състав,

 

РЕШИ:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.Р., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г., адрес: ***, с регистрационна карта № 821033311, срещу Решение № УИБ-1 от 29.08.2018 г. на интервюиращ орган от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на основание чл.70, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл.13, ал.1, т.4 и т.7 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: