Р Е Ш Е Н И Е

 

     1922                                   01.11.2018г.                                   гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  М. В.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 2685 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от М.Г.П.,***, против Решение № 1173 от 13.08.2018г., постановено по НАХД № 1989 по описа на Районен съд – Бургас за 2018г., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 02-12/19.04.2018г. на и.д началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.Бургас, с което на М.Г.П., , ЕГН **********,*** за нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл.56 от ЗРА е наложено адм. наказание – глоба в размер на 1500 лв.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е необосновано.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява адв. С..

Ответникът по касацията – Изпълнителна агенция рибарство и контрол – Черно море“ гр.Бургас, редовно и своевременно уведомен, не се явява и не се представлява.

Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

За да постанови решението си районният съд е приел, че деянието правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган и размера на наложената глоба е адекватна на извършеното нарушение.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

 Предвид установената фактическа обстановка и с оглед събраните в производство доказателства се обосновава извод за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА. С нормата, право да извършват стопански риболов във водите на Черно Море и река Дунав имат физически и юридически лица и еднолични търговци, притежаващи разрешително за стопански риболов и за придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. В случая несъмнено са налице признаците от състава на нарушението, доколкото касаторът е бил установен с поставен във водите на Черно море риболовен уред и по смисъла на  §1, т.28, изр. второ, предл. първо от ДР на ЗРА е извършвал стопански риболов - риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1 от същия закон. В тази насока са и възприятията на контролните длъжностни лица, които безспорно сочат, че касаторът е установен на посоченото място да борави с уред-калдърма, като от проверяващите е констатиран и улов на риба около 1 кг.

Правилно за установеното нарушение, касатора е санкциониран на основание чл.56, ал.1 от ЗРА, съгласно която разпоредба "Който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл.17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.". Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Настоящия съдебен състав, изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд за размера на наложената санкция.

Правилно с наказателното постановление е отнето в полза на държавата и средството послужило за извършване на нарушението, тъй като съгласно чл.90, ал.1 от ЗРА, в случаите по чл.56626465чл.66, ал.4 и 5чл.6767а6869а7071, 72, 73 - 7781, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.

Настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за правилно. Районният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на правилно установените факти е извел законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, не се констатират отменителни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1173 от 13.08.2018г., постановено по НАХД № 1989 по описа на Районен съд – Бургас за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

  

     2.