Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  576          /31.03.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:     Павлина Стойчева

                                                                               Веселин Енчев

 

при секретар Й.Б.  и прокурор Георги Дуков

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 267/2016 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба от „Олимпиа ауто“ АД – Сливен с ЕИК 119622608, със седалище и адрес на управление град Сливен, ул. „Банско шосе“ № 10 против решение № 1821/21.12.2015 година по н.а.х.д. № 5033/2015 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 146/06.08.2015 година, издадено от началника на Митница Бургас (НП).

С НП, на търговеца, за извършени 41 (четиридесет и едно) нарушения на чл. 33а ал.2 във връзка с чл. 76в, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и на основание чл. 126а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) са наложени 41 имуществени санкции – всяка в размер по 500 лева или общо 20 500 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно. Заявява, че нарушение изобщо не е извършено. Поддържа, че съдът не е отчел допуснати съществени процесуални нарушения - че в НП не са посочени  изрично датата на съответната вносна операция и мястото на извършване на нарушението. Твърди, че съдът неоснователно е отказал приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебното заседание, процесуалният представител на касатора излага доводи за настъпила законодателна промяна, обуславяща приложението на чл. 3 ал.2 от ЗАНН.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законния срок, затова е допустима.

С НП на дружеството са наложени 41 имуществени санкции за това, че не е уведомило предварително писмено митническата администрация за предстоящото реализиране на 41 вносни операции на моторни масла от други страни – членки на Европейския съюз, извършено в периода 04.04.2013 – 07.12.2014 година, в нарушение на чл. 76в ал. 4 т. 1 от ЗАДС.

РС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства се доказва извършването на административните нарушения. В мотивите на съдебния акт е обсъден размера на наложените административни наказания, както и липсата на основание за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

РС е установил фактическата обстановка по спора посредством показанията на актосъставителя и писмените доказателства в административнонаказателната преписка, които е кредитирал изцяло, като последователни, логични и непротиворечиви.

„Олимпиа ауто“ АД е въвело на територията на страната от територията на други държави - членки на ЕС акцизни стоки – смазочни масла с код по Комбинираната номенклатура (КН) 2710 1981, 2710 1983 и 2710 1987, без за да е подало предварително писмено уведомление до Митница Бургас за всяка доставка, преди изпращането й.

В нормата на чл. 76в, ал. 4, т. 1 от ЗАДС е въведено задължението за лицето по чл. 3, ал. 1, т. 6 (лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка), което получава стоки по ал. 1 и 2, да уведоми писмено, преди изпращането на акцизните стоки от другата държава – членка, компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи акцизни стоки. Във връзка с установената фактическа обстановка, както административнонаказващия орган, така и РС са приели, че дружеството от обективна страна е нарушило задължението си, въведено в цитираната норма на чл. 76в ал. 4 т. 1 от ЗАДС. Установите отрицателни факти – липсата на дължимото предварително писмено уведомяване за всяка една доставка – не са опровергани от санкционираното лице в производството пред РС.

Не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение, неотчетено от РС, изразяващо се в липсата в НП на посочени дати на извършените вносни операции, както и описано място на извършване на нарушението. За всяка доставка на масла с цитираните кодове от Комбинираната номенклатура, търговецът е дължал предварително уведомяване на „компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище“. Дружеството е с адрес на управление в град Сливен, който попада в териториалния обхват на Териториално митническо управление (Митница) Бургас, поради което именно Митница Бургас е била компетентното митническо учреждение, пред което се е дължало предварителното писмено уведомяване. Това е и мястото на извършване на нарушението. Отделно, за всяка доставка, наказващият орган е посочил документите, въз основа на които е направил извод за реалното получаване на доставеното количество масло – Интрастат декларация и дневник за покупките по ЗДДС за съответния месец, когато е издадена фактурата от съконтрахента на „Олимпиа ауто“ АД, справка за продажбите в периода 01.04.2013 – 15.12.2014 година, както и извършена справка в Българска акцизна централизирана информационна система, модул „Регистрации“, подменю „лице по чл. 76в ЗАДС“, т.е. налице са доказателства за достигане на фактурираните стоки (масла) до крайния си получател, без да е изпълнено задължението по чл. 76в ал. 4 т. 1 от ЗАДС.

Не са налице и основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН от РС, както твърди касатора. За да е маловажно едно конкретно нарушение, общественоопасните последици от него (вредата) следва да са част от фактическия му състав и да са с много по – нисък интензитет отколкото в останалите случаи на това нарушение. В случая, обаче, последиците не са част от състава на нарушението и затова тяхната липса или наличие не могат да обосноват извод за приложение на правната фигура на „маловажния случай“. Обратно на твърдяното в касационната жалба, именно с нарушение като процесното се засягат основни обществени отношения, които пряко кореспондират с контрола върху акцизните стоки, тяхната отчетност и осигуряването на фиска с дължимите публичноправни вземания. Доколкото нарушението е формално, то без правно значение са твърденията за липса на настъпили вреди. Нарушенията не са свързани с невнасяне на дължим акциз, а с липса на дължимо уведомяване за предстоящ внос на моторни масла. Затова, обосновано РС е приел, че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

В касационното производство, процесуалният представител на касатора е направил възражение за приложението на чл. 3 ал.2 от ЗАНН, предвид законова промяна в чл. 76в ал.11 във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 3 от ЗАДС, в сила от 01.01.2016 година (след постановяване на решението на РС).

Съгласно чл. 76в ал. 11 (нова) от ЗАДС, разпоредбите на този член не се прилагат за случаите по чл. 24 ал. 1 т. 3 и 4 от ЗАДС. В чл. 24 ал. 1 т. 3 от ЗАДС е предвидено, че се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25, 2710 19 29, 2710 19 71 до 2710 19 93 и 2710 19 99 – в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 литра.

В настоящия случай, внесените от дружеството акцизни стоки са с кодове по Комбинираната номенклатура, попадащи съответно в групата от 2710 19 71 до 2710 19 93, като е налице доказателство – „извлечение от внесени стоки – масла“ (лист 14 - 15), че част от тях са в опаковки до 5 литра, а други са в опаковки, надхвърлящи количеството по чл. 24 ал. 1 т. 3 от ЗАДС.

Съдът констатира, че извлечението, представено пред касационната инстанция, е невъзможно да бъде съпоставено със съдържанието на фактурите по вноса, защото те не са приложени в превод на български език от административнонаказващия орган, съответно – не може да бъде установено описана ли е в тях бройката на доставените разфасовки моторни масла (по литри), за да бъде преценено по отношение на кои вносни операции следва да се приложи чл. 76в ал.11 във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 3 от ЗАДС (в актуалната му редакция). Отделно, съдържанието на самото „извлечение от внесени стоки – масла“ е неясно и от него е невъзможно по несъмнен начин да се установи, колко бройки от коя разфасовка по коя фактура са внесени. Тълкувано буквално, извлечението би показало, че с определени фактури са внесени по 205 „варела“ от конкретни видове моторни масла (без да посочена разфасовката им) - факт, който не кореспондира по никакъв начин с общото количество масло, доставено по съответната фактура, напр. фактура № Е -650281 от 20.06.2013 година (лист 175 от н.а.х.д. № 5033/2015 година),  фактура № Е – 660613/09.08.2013 година (лист 182 от н.а.х.д. № 5033/2015 година) и т.н.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, до влизане в сила на оспореното НП е настъпила законодателна промяна, за която е налице индиция, че се явява по-благоприятна за санкционираното дружество и като такава, същата следва да се приложи, въпреки че решението на РС е напълно съобразено с приложимото материално право - към момента на постановяването на съдебния акт.

Настоящият състав приема, че решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС за допълнително установяване на фактическата обстановка по спора - събиране на доказателства за разфасовките на внесените моторни масла, поотделно за всяка вносна операция от описаните в НП, както и за извършване на превод на фактурите, представени от административнонаказващия орган. При новото разглеждане делото съдът следва да прецени по коя вносна операция в какви разфасовки е внасяна акцизната стока и съобразно разпоредбите на чл. 76в ал.11 във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 3 от ЗАДС (в актуалната му редакция), следвало ли е търговското дружество да уведомява предварително писмено компетентното митническо учреждение за предстоящата доставка.

С оглед на изложеното, на основание чл.221 ал.2 във връзка с чл. 222 ал.2 т.2 от АПК, във връзка  с чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 1821/21.12.2015 година по н.а.х.д. № 5033/2015 година на Районен съд – Бургас.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Бургас, съобразно указанията, дадени в настоящото решение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: