Р Е Ш Е Н И Е

 

           Номер 685            Година 09.05.2012               Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на трети април две хиляди и дванадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар С.А.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 267 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по жалба на З.К.К. ***, против заповед № 22 /17.01.2012г. на административния ръководител на Районен съд гр.Карнобат, с която на основание чл.6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС, му е отказано да бъдат изплатени средства за премиране за 2009г.. В жалбата се прави искане да се обяви нищожност на оспорената заповед, респективно да бъде отменена, като незаконосъобразна и да се върне преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Административен ръководител на РС гр.Карнобат, редовно уведомен, с представено по делото писмено становище оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Със заповед № 137/28.05.2010г. на административния ръководител на Районен съд гр.Карнобат на основание чл.6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС е отказал на жалбоподателя да бъдат изплатени средства за ДМС за 2009г., с мотива, че към датата на изплащане на ДМС в РС гр.Карнобат – 15.01.2010г. спрямо З.К. е налице неприключило дисциплинарно производство.

С решение № 1228/28.10.2010г., постановено по адм.дело № 1351/2010г. по описа на Административен съд гр.Бургас е отменена заповед № 137/28.05.2010г. на административния ръководител на Районен съд гр.Карнобат и е върната преписката за произнасяне по молба от 12.04.2010г. на З.К., съобразно задължителните указания за тълкуването и прилагането на закона посочени в мотивите. Това решение е оставено в сила с решение № 16143/08.12.2011г. постановено по адм.дело № 15693/2010г. по описа на Върховен административен съд. 

С молба от 19.12.2011г. (л.19 от делото) до председателя на Районен съд гр.Карнобат от З.К. е поискано да се разпореди да му бъдат изплатени парични средства под формата на ДМС в размер на две основни месечни заплати за 2009г., равняващи се на 3 098 лева, каквито са изплатени на останалите съдии. На молбата е поставена резолюция „Да се представи писмо изх.№ 11-07-287/15.12.2011г. на комисия „Бюджет и финанси”.

С молба вх.№ 6360/23.12.2011г. (л.25 от делото) е представена копие от изисканото писмо, като е изразено несъгласие с така поставената резолюция. Подадена е и трета молба от 28.12.2011г. (л.26 от делото) с искане да се представи в четлив вид, поставената на предходната молба резолюция, копие от изпратеното писмо до ВСС, разписката в която е отразено, че на жалбоподателя са му връчени УП-1, УП-2, писмо изх.№ 325/23.12.2011г. и копие от молбата му с вх.№ 631/23.12.2011г..

Със заповед 22/17.01.2012г. на административния ръководител на Районен съд гр.Карнобат на основание чл.6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС на З.К. е отказано да бъдат изплатени средства за премиране за 2009г.. В мотивите на заповедта е посочено, че приноса на един магистрат за резултатите отчетени от съда се определя не само от броя на разгледаните и приключили дела, през годината, оставени в сила или отменени съдебни актове, а от цялостното поведение на магистрата. Прието е, че с поведението си съдия К. няма никакъв принос за работата на съда през 2009г., изхождайки от обстоятелството, че същия нарушава етичните норми на поведение, незачитайки достойнството и работата на служители и магистрати в съда. Съвсем необосновано и безпричинно създава конфликт между него и служителите на съда, като по този начин внася излишно напрежение. Заповедта е връчена на 23.01.2012г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 1013/08.02.2012г., изпратена по куриер на 06.02.2012г., видно от представената по делото товарителница. 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на акта.

С акта на определяне на конкретния размер на допълнителното материално стимулиране, административният ръководител упражнява правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет в качеството му на административен орган. Следователно, касае се до упражняване на властническо правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за положен труд, тъй като административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на Висшия съдебен съвет, едностранно определя размера на допълнителното материално стимулиране. Налице са правоотношения между неравнопоставени страни, тъй като при определяне на допълнителното материално стимулиране засегнатият съдия, прокурор или следовател не участва, в частност не се изисква неговото съгласие. Следователно, в случая е налице индивидуален административен акт в резултат от волеизявлението на административен ръководител на орган на съдебната власт, овластен с конкретно правомощие по силата на чл.6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт, в резултат от упражняването на което пряко се засягат правата и законните интереси на съответния съдия, прокурор или следовател, което обуславя и правния интерес на последния от обжалване на заповедта на административния ръководител. Упражняването на правомощието за определяне на допълнително материално стимулиране е от позицията на ръководен административен орган, поради което обжалваната заповед попада в дефиницията на чл.21, ал.1 АПК.

            Съгласно разпоредбата на чл.140 от ЗСВ, административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативните прокуратури организират и ръководят дейността им. С разпоредбата на чл.6 ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт е регламентирано, че конкретният размер на премирането на магистратите се определя от съответния административен ръководител, какъвто е Председателят на Районен съд гр.Карнобат. Ето защо оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Председател на Районен съд гр.Карнобат, при упражняване на правомощието за определяне на конкретен размер на допълнително материално стимулиране на магистрат, какъвто не се спори между страните, че е жалбоподателят.

            Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение, че оспорената заповед е нищожна, тъй като тя възпроизвежда мотивите на заповед № 137/28.05.2010г., която е отменена от съда и изложените в процесната заповед мотиви са преклудирани от влезлите в сила съдебни решения. Действително в случая е налице повторен отказ за премиране на жалбоподателя, но постановен на основание различно от изложеното в първата заповед. Видно от представените по делото съдебни решения със заповед № 137/28.05.2010г. е отказано да бъдат изплатени средства на жалбоподателя за ДМС за 2009г., с мотива, че към датата на изплащане на ДМС в РС гр.Карнобат – 15.01.2010г. спрямо З.К. е налице неприключило дисциплинарно производство, докато с процесната заповед за да постанови повторен отказ административния ръководител на Районен съд гр.Карнобат е приел, че с поведението си съдия К. няма никакъв принос за работата на съда през 2009г.. 

            Оспорената Заповед е издадена в предписаната от закона форма  и съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително правни и фактически основания за нейното издаване. Като фактическо основание за разпоредените спрямо жалбоподателя правни последици да бъде лишен от премиране е посочено,  че с поведението си съдия К. няма никакъв принос за работата на съда през 2009г., а като правно основание чл.6, ал.1 от Правилата.

При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

Определянето на допълнително материално стимулиране, макар и предоставено на преценката на административния ръководител, следва да бъде извършено съобразно законовите предели на упражняване на оперативната самостоятелност,  в съответствие с нормативните и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи тези отношения и решенията на Висшия съдебен съвет, свързани с премирането на работещите в съдебната власт за 2009 г., както и в съответствие с целта на закона.

            Определянето на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите е една от основните дейности на ВСС, посочена в чл.30, ал.1, т.8 от ЗСВ и доразвита в чл.218, ал.3 от ЗСВ. Първоначалното месечно възнаграждение на магистрата се определя с решението за назначаването му, издадено от ВСС на основание чл.160 от ЗСВ, същото подлежи на изменение в случаите на актуализиране, повишаване в ранг, както и на намаляване, в случаите на наложени дисциплинарни наказания по чл.308, ал.1, т.3 и 4 от ЗСВ. Извън месечното възнаграждение, по решение на ВСС, магистратите могат да получат и допълнително материално възнаграждение за определен период, което, заедно с месечните плащания, формира годишното възнаграждение на магистрата. Конкретният процент с който се актуализират възнагражденията на магистратите, се определя с решение на ВСС, също с такъв акт се определя и размера на ДМС за съответната част от съдебната власт. За целта ВСС е утвърдил Правила за определяне и изплащане на средства за ДМС в органите на съдебната власт, изменени и допълнени с решение на ВСС по протокол № 34/10.09.2009 год., приети  в рамките на компетенциите на ВСС с оглед прокламираните в чл.117, ал.2 и 3 от Конституцията независимост на съдебната власт и самостоятелен бюджет и в изпълнение на правомощията на съвета по чл.129 и чл.130 от КРБ и чл.30 от ЗСВ. Съгласно разпоредбата на чл.2 от утвърдените с решение на ВСС по протокол №34/10.09.2009г., Правила за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт, при наличие на финансови средства, реализирани от икономии по §01-00 „Заплати и…..” по бюджетните сметки на органите на съдебната власт, всяка година, след изплащане на всички дължими разходи, административните ръководители, съдиите, прокурорите, следователите, съдебните и прокурорските помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, заети в тези органи, могат да бъдат стимулирани материално, чрез изплащане на суми за допълнително материално стимулиране, след решение на ВСС, като чл.3 т.1 от Правилата определя, че ДМС в органите на съдебната власт се извършва под формата на премиране за цялостен принос в течение или в края на годината.            Определяне на конкретните размери на ДМС за всеки магистрат, е възложено на съответните административни ръководители, с разпоредбата на чл.6, ал.1 от Правилата. Съгласно чл.5, ал.1 от Правилата право на премиране имат магистратите, съдебните и прокурорските помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебни служители, работили и работещи в съдебната система, пропорционално на отработеното време в органите на съдебната власт през съответната календарна година. Единствено в разпоредбата на чл.5 ал.2 от Правилата, е предвидено, че при наложено дисциплинарно наказание, лицата по чл.2 нямат право на премиране, тоест това е единствената хипотеза при която едно лице може да бъде лишено изцяло от премиране, като във всички останали случай то има право на премия, чийто размер следва да бъде определен от административния ръководител, съобразно приноса на лицето през годината.

Не се спори и се установява от доказателствата по делото, че макар и на жалбоподателя да е било наложено дисциплинарно наказание през 2009г., същото е отменено в хода на неговото обжалване. В случая не са налице предпоставките на чл.5, ал.2 от Правилата, за лишаване на жалбоподателя от премии за 2009г., поради което неправилно с процесната заповед му е отказано изплащането на средства за премиране за 2009г.. Изложените в заповедта мотиви относно приноса на съдия К. за работата на съда през 2009г., са основание да му бъде определено премиране в размер по-малък от този на другите съдии, но не и да му бъде изцяло отказано премиране, като преценката за конкретния размер на средствата, които да му се изплатят е въпрос, подлежащ на преценка от административния ръководител на съда, за решаването на който ръководителят разполага с оперативна самостоятелност и тази преценка е по целесъобразност. Ето защо оспорената заповед следва да бъде отменена, а административната преписка върната на ответника за ново произнасяне по направеното от жалбоподателя искане, при което произнасяне, след като се извърши преценка на неговия принос за работата на съда през 2009г., да се определи конкретен размер на средствата за премиране за 2009г.. 

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, поради което и с оглед на основателността на искането Районен съд гр.Карнобат, следва да бъде осъден да заплати направените от жалбоподателя разноски  за държавна такса в размер на 10 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 22/17.01.2012г. на административния ръководител на Районен съд гр.Карнобат.

ВРЪЩА преписката на административния ръководител на районен съд – гр.Карнобат за произнасяне по молба от 09.12.2011г. на З.К.  К., съобразно задължителните указания за тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Районен съд Карнобат да заплати на З.К.К. *** направените по делото разноски в размер на 10,00 (десет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                       

                                                           СЪДИЯ :