О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2234/20.09.2018 година,  град Бургас

 

            Административен съд - Бургас, в закрито заседание на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Веселин Енчев

разгледа адм.д. № 2676/2018 година,

 

            Производството е образувано по жалба вх. № 10230/13.09.2018 година от адвокат К.К. *** в качеството му на процесуален представител на И.К.К. с ЕГН ********** и адрес ***.

В началото на жалбата, като правно основание за обжалването е посочен чл. 60 от АПК и е заявено, че се обжалва писмо „изх. № 769000 – 15635/18 год.“ на началника на сектор „ПП гр. Бургас“.

Написалият жалбата адвокат поддържа, че на 11.03.2018 година на И.К. е била извършена полицейска проверка и е било установено, че управлява автомобил с концентрация на алкохол в кръвта – 0,72 ‰, за което му е съставен АУАН, а впоследствие – издадено и наказателно постановление (оспорено по съдебен ред). Твърди, че на 12.03.2018 година по отношение на К. е издадена и заповед за ПАМ № 18-0769-000576, с която неговото СУМПС е било отнето до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като тази заповед не е било обжалвана и е влязла в сила. Сочи, че на 04.09.2018 година с молба е поискал на К. да му бъде върнато СУМПС, тъй като е изтекъл срока на наказанието му „лишаване от право да управлява МПС“ по издаденото НП (което не е влязло в сила, предвид обжалването). Изтъква, че с писмото – отговор от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР се засягат правата на доверителя му и „наказващият орган принуждава жалбоподателя да оттегли жалбата си, за да му бъде върнато СУ на МПС“ (лист 2-3).

Иска да се отмени „резоляцията на Н-к сектор Пътна полиция“ и да се постанови „връщането на СУ на МПС на К.“. На ръка в края на жалбата е добавено, че се иска спиране на „изпълнението на ПАМ“ (лист 3).

Предвид неясното формулиране на петитума в жалбата, с разпореждане № 4479/14.09.2018 година съдът е указал на жалбоподателя да уточни спирането на коя принудителна административна мярка иска с последното (дописано на ръка) изречение на жалбата като е посочил, че  при неизпълнение това искане ще бъде оставено без разглеждане (лист 1).

С уточнение вх. 10367/17.09.2018 година процесуалният представител на жалбоподателя е изменил съществено петитума на жалбата – посочил е, че жалбата е подадена на основание чл. 60 от АПК и следва да се счита насочена срещу заповед за ПАМ № 18-0769-000576/12.03.2018 година – затова е поискано спирането на изпълнението ѝ (лист 28).

При така установените факти (предвид последователността на заявления на адвокат К.) и при съобразяване с петитума на последното по ред негово изявление, от което съдът е обвързан при определяне предмета на спора, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е недопустима.

Адвокат К. иска, на основание чл. 60 от АПК, спиране на изпълнението на административен акт (заповед за ПАМ № 18-0769-000576/12.03.2018 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР – лист 6), който не е обжалван от адресата си и е породил предвидените в него правни последици.

Производството по чл. 60 ал.4 от АПК е възможно единствено, когато за акта не е предвидено предварително изпълнение по закон, а това е направено с изрично волеизявление на административния орган, констатирал наличието на някое от основанията по чл. 60 ал.1 от АПК.

В конкретния случай, обаче, предварителното изпълнение на ПАМ (чието спиране иска адвокат К. с последното си по ред изявление) е допуснато по силата на ЗДвП. Съгласно чл. 172 ал.6 във връзка с ал.1 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е. искането за спиране на  заповед за ПАМ № 18-0769-000576/12.03.2018 година няма как да бъде разгледано по реда на чл. 60 ал.4 – 7 от АПК.

Принципно, спиране на предварителното изпълнение на заповедта е възможно в хипотезата на чл. 166 от АПК. Нормата на чл. 166 ал.2 от АПК, обаче, обвързва искането за спиране на изпълнението с обжалването на административния акт по същество, т.е. актът не трябва да е влязъл в сила. Такова обжалване не е проведено от И.К. и адвоката му – в жалбата изрично се сочи, че заповед за ПАМ № 18-0769-000576/12.03.2018 година не е била оспорена (лист 3, абзац трети), т.е. към момента е стабилен административен акт, породил правните последици от предварителното си изпълнение, допуснато ex lege. Затова и производството по чл. 166 от АПК - в конкретния случай – също е невъзможно.

При липсата на правна възможност за разглеждане на искането на адвокат К. за спиране предварителното изпълнение на заповед за ПАМ № 18-0769-000576/12.03.2018 година (лист 28), съдът счита, че следва да остави жалбата без разглеждане и да прекрати делото.

 

С оглед на изложеното,  на основание чл. 159 т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адвокат К.К. *** в качеството му на процесуален представител на И.К.К., за спиране на изпълнението на заповед за ПАМ № 18-0769-000576/12.03.2018 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР.

 

ПРЕКРАТЯВА  адм.д. № 2676/2018 година.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: