Р Е Ш Е Н И Е

 

   1991                                     07. 11.2018г.                                 гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  М. В.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2675 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Х.А.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 939/03.07.2018г. постановено по н.а.х.д. № 1600/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление НП  № 17-0769-006936/08.02.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено при непълно разкриване на обективната истина по делото, тъй като МПС е било управлявано не от касатора, а от негов братовчед от Р. Турция. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за решаване от друг състав на РС.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК. Предвид факта, че Решението на РС-Бургас не е било редовно съобщено на касатора, настоящият състав намира, че жалбата е подадена в срок, което прави оспорването процесуално допустимо.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че на 18.02.2017 г. в 19:48 г. часа, в гр. Бургас, на бул. „Т. Александров” в посока от пътен възел „Юг” към кръстовището с ул. „Спортна” до бензиностанция Лукойл Ф 563,  е управлявал собствения си л.а. марка „МЕРЦЕДЕС ЦЛС 350“ с peг. № А 0504 ММ с наказуема скорост от 140 км./ч. при разрешена скорост за движение в населеното място с пътен знак В-26 – 80 км./ч. Скоростта е установена със стационарна радарна система ERS-400 с фабр. №003059049644. Отразено е наличието и на декларация по чл.188 от ЗДвП.

         За установеното административно нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на нарушителя и подписан от него  без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение АУАН Г 781003/07.12.2017 г. е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено на основание акта за установяване на административно нарушение е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН. Съдът е приел, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно, тъй като същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Посочил е, че с допустимото от закона техническо средство – система за видеоконтрол ERS-400 с фабр. №003059049644, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство е изготвено годно веществено доказателствено средство – снимка № 0038, с която е констатирано административното нарушение. Спазени са срокове по чл. 34 от ЗАНН.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС - Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като напълно споделя направените въз основа на нея правни изводи. Правилно съдът е приел, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Х., като не е кредитирал заявените от него твърдения, че не той, а негов братовчед от Р. Турция е управлявал МПС. Тези твърдения настоящият съдебен състав приема изцяло за защитна теза, останала недоказана както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че по делото е налична справка (лист 6 гръб от н.а.х.д. № 1600/2018 година), видно от която към момента на извършване на нарушението – 18.02.2017 година, касаторът е бил собственик на лекия автомобил. В административната преписка, приложена по делото се съдържа и собственоръчно попълнена  от Х. на 21.11.2017 год. декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която касаторът изрично е посочил, че лично той е управлявал собствения си лек автомобил. Съставения и връчен на касатора АУАН е подписан от него без възражения. При оспорването на НП, проведено пред РС - Бургас, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, като упълномощеният от него защитник изрично е посочил, че  няма искания по доказателствата и няма да сочи други доказателства. Доказателства, в подкрепа на защитната теза на касатора, не са ангажирани и пред настоящата инстанция. Предвид изложеното, следва да се заключи, че по същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.

Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Преценявайки фактите, Районен съд - Бургас е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 939/03.07.2018г. постановено по н.а.х.д. № 1600/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                2.