Р Е Ш Е Н И Е

 

              1782                        17.10.2018г.                                        гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 2670 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Т.С.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-002124/29.08.2018г., издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Т.С.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** на основание чл.171, т.2А, бук.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА,  А ИМЕННО ЗА 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 28.08.2018г.

Иска се отмяната й като неправилна и незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание  жалбоподателят Т.С.Я., редовно и своевременно призована, не се явява. За нея се явява процесуален представител адв.А., който поддържа жалбата.

Ответната страна – В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, СекторПътна полицияБургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         На 28.08.2018г. около 09.50 часа в гр.Бургас, ж.к.”Меден рудник”, в близост до езеро „Мандра” в местността „Брустите”, в посока вътрешността на комплекса, М.С.М.с ЕГН ********** управлявал лек автомобил “Мерцедес Е 290 ТД” с рег.№ А 8041 МК, собственост на жалбоподателката Т.С.Я., без да притежава свидетелство за управление на МПС - неправоспособен водач.

         За извършеното административно нарушение на М.С.М.бил съставен АУАН серия Д № 0711206/28.08.2018г. от Д. .Гочев, на длъжност мл. автоконтрольор към ОД МВР  Бургас, Сектор ПП. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без забележки. При връчването му били иззети регистрационните табели на автомобила.

На основание съставения АУАН серия Д № 0711206/28.08.2018г.  и в съответствие със заповед251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас СекторПътна полицияБургас, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-002124/29.08.2018г., с която на Т.С.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** на основание чл.171, т.2А, бук.“бот ЗДвП е наложена принудителна административна мяркаПрекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА,  А ИМЕННО ЗА 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 28.08.2018г.

         Заповедта била връчена лично срещу подпис на Т.Я. на 31.08.2018г., която я оспорила пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с жалба  вх.№ 769000-15593/03.09.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейските инспектори в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а, бук.”а” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

По делото се установи по безспорен начин, че лицето управлявалият процесния автомобил М.С.М.не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Не е спорно, че управляваният от него автомобил е собственост на жалбоподателката Т.С.Я.. За прилагането на ПАМ в конкретния случай е правно иревантно  обстоятелството каква е причината поради която М. е управлявал лекият автомобил и дали същият го е направил със или без съгласието/знанието на жалбоподателката, за разлика от прилагането на ПАМ на основание чл.171, т.2, б.“и“, б.“м“ и б.“н“ от ЗДвП.

Предвид горното настоящия съдебен състав приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната заповед, поради което налагането на ПАМ „ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА“ е било законосъобразно, с оглед установеното от фактическа страна.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта  на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Т.С.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-002124/29.08.2018г., издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, СекторПътна полицияБургас, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Т.С.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** на основание чл.171, т.2А, бук.“бот ЗДвП е наложена принудителна административна мяркаПрекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА,  А ИМЕННО ЗА 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 28.08.2018г.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

         СЪДИЯ: