Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 644          Година 04.04.2018              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на осми март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                               2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Стоянка Атанасова

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 266 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от С.Ж.Я. с ЕГН ********** *** против решение № 1932 /без посочена дата/, постановено по н.а.х.д. № 5353 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно и необосновано. Не споделя мотивите на съда довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление и оспорва съставомерността на констатираното деяние. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно производство, довели до ограничаване правото му на защита. Твърди, че са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът – Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“, редовно уведомен, оспорва  касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № ДАИ 0000085/05.09.2017г., издадено от главния директор на ГД „Автомобилна администрация“, с което на С.Я. на основание чл.93в, ал.17, т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение на чл.36 §2, т. "ii" от Регламент (ЕС) № 165/2014. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като възраженията на лицето в тази насока и твърденията за ограничаване правото му на защита са намерени за неоснователни. По същество съдът е намерил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.36 §2, т. "ii" от Регламент (ЕС) № 165/2014, тъй като на посочената дата не е представил изисканите документи в момента на проверката, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвтП. Наложената от наказващия орган глоба е преценена от съда за правилно определена, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно, възраженията на касатора са неоснователни.

С.Я. е санкциониран за това, че на 19.07.2017 г., около  12:00ч., в гр.Бургас, ул.„Одрин“, пред завод „Кроношпан“, посока пътен възел Север, извършвал обществен превоз на товари с влекач ДАФ, с peг.№ А***МР и полуремарке с peг.№ А***ЕМ, като при извършена проверка от контролните длъжностни лица е установено, че в представената от него, в качеството му на водача, дигитална карта липсват данни за време на управление, прекъсвания и почивка за периода от 15.56ч. на 22.06.2017г. до 15.31ч. на 26.06.2017г..

Разпоредбата на чл.36 §2 от Регламент /ЕС/ 165/14, вменява задължение на водач, който управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i) своята карта на водача; ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент /ЕО/ № 561/2006; iii) тахографските листове за същия период като посочения в подточка ii), през който той е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф. В конкретния случай, безспорно се установява, че на процесната дата, касаторът действително не е изпълнил изискването на чл.36 §2, т. ii), тъй като при извършената проверка не е установен запис на дигиталната карта на водача за периода от 15:56ч. на 22.06.2017г. до 15:31ч. на 26.06.2017г..

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени времето, мястото и обстоятелствата, касаещи извършеното административно нарушение, както и фактическите основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. В този смисъл, неоснователни са възраженията на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в непосочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като същото е подробно и непротиворечиво описано, а именно - гр.Бургас, ул.„Одрин“, пред завод „Кроношпан“, посока пътен възел Север.

Неоснователно е и възражението за неяснота на нарушението. Констатираното административно нарушение е правилно квалифицирано и индивидуализирано, подробно е описано приетото за извършено нарушение, като са посочени дата и място на неговото извършване, приетите за нарушени правни норми, съответно приложимата санкционна норма и правото на защита на лицето не е било нарушено.

Неоснователно е и поддържаното и пред настоящата съдебна инстанция искане за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административнонаказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1932 постановено по н.а.х.д. № 5353 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

 

                                                                                                   2.