Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    590               /27.03.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                        ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Г. Чинев изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 266/2015г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът началник на РУП Несебър е оспорил решение №385/30.12.2014г. постановено по АНД №579/2014г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено наказателно постановление №14-0304-001270/04.07.2014г. на началника на РУП Несебър. С наказателното постановление на Г.Д.А., за нарушение на чл.139, ал.5, на основание чл.179, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в размер на 1 500 лв. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора иска да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, чрез двама процесуални представители, оспорва жалбата и счита, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението в обжалваната му част е правилно. 

Касационната жалба по съдържание представлява възпроизвеждане на част от мотивите, изложени в решението на районния съд. От жалбата се установява единствено, че касатора е недоволен от това решение, счита че съдебния акт е необоснован и противоречи на закона и претендира неговата отмяна. 

Правилни са изводите на съда, че както от описанието на нарушението в АУАН, така и от описание на нарушението в наказателното постановление, не става ясно кое е квалифициращото обстоятелство на управлявания от наказаното лице автомобил, което да обосновава квалифициране на нарушението по чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, защото в посочената разпоредба са регламентирани четири различни хипотези – ППС предназначено за превоз на пътници с повече от 8 места, ППС предназначено за превоз на товари с две оси, ППС по чл.10а, ал.6, т.3, 4 и 5 от Закона за пътищата с две оси или ППС теглещо ремарке.

В конкретния случай не само, че не е индивидуализирана процесната хипотеза, в която попада нарушението, според вида на автомобила, но и не се установява автомобила в кой от посочените видове попада. Установяването и доказването на тези факти е от съществено значение, защото има пряко отношение към съставомерността на деянието. Липсата на платена винетна такса винаги е нарушение на ЗДвП, но дали ще бъде наказано по реда на чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, където е предвидена глоба от 3 000 лв., т.2 – където е предвидена глоба от 1 500 лв., т.3 – където глобата е 600 лв. или т.4 - където глобата е 300 лв., следва да се определи след като се посочи в АУАН и наказателното постановление и се докаже по надлежен ред кое от съответните квалифициращи обстоятелства притежава съответното ППС, посредством което е извършено нарушението.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Искането на пълномощниците на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде удовлетворено поради забраната въведена с Тълкувателно решение №2 от 3.06.2009г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №385/30.12.2014г. постановено по АНД №579/2014г. по описа на Районен съд Несебър.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:   

 

 

 

.