Р Е Ш Е Н И Е

 

  1931                                     31.10.2018г.                                  гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                                    2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 2660 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба на „М.Р.“ ЕООД, с ЕИК: 102900405, със седалище и адрес на управление: гр. Китен, община Приморско, ул. „Пирин“ № 1, с управител М.Д.Р., чрез адв. Р.Ш. – БАК срещу решение № 125/24.07.2018г. постановено по а.н.д. № 257/2018г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП)  № 02-000201/30.09.2015г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

            В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни аргументи за липсата на надлежно сключен между дружеството и лицето трудов договор, което води до несъставомерност на деянието. Иска се отмяна на решението и на НП.

            В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Ш., която поддържа жалбата.

            Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно призована, не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за обоснованост и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на процесуалния представител на касатора и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател, на 24.06.2015г. е допуснал до работа Т.И.Д., на длъжност „работник кухня“, в обект: бистро „Стил“, находящ се в гр. Китен, ул. Пирин“ № 1, преди да й бъдат предоставени екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), подписано от упълномощено на дружеството лице с възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното решение Районен съд – Царево е приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуланите правила визирани в ЗАНН. По същество съдът намира, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Посочено е също, че правилно е издирен и субекта на нарушението.

Така постановено решение е НЕПРАВИЛНО.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал касационният състав намира наведените в касационната жалба възражения за отмяна на решението и на НП за основателни.

Според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ (изм., бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 108 от 2008 г.) в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице, е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП.

Посочената за нарушена норма на чл. 63, ал.2 от КТ указва, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, като ал.1 на чл.63 от КТ задължава работодателят да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Следва да се посочи, че трудовия договор се счита за сключен от момента на подписването му. От момента на сключването на договора за страните по него възникват съответните права и задължения. Според съдържанието на процесния трудов договор, за дата на сключване е посочена 24.06.2015г., като работника се задължава да постъпи на работа на 25.06.2015г., т.е на следващия ден, за който ден пък по делото е налице заповед за прекратяване на трудово правоотношение на същото лице, отказа от подписването на която е документиран от двама свидетели. В настоящата хипотеза подпис на лицето Т.Д.върху трудовия договор, приложен по делото, действително не е налице. Подпис не е налице и срещу името на Д. на приложената справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. В случая, към момента на изпращане от ответника на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ до ТД на НАП – Бургас трудовият договор не е бил подписан от Д., но съдът не изключва възможността за приемане на такова уведомление чрез съответната заверка и издаване на справка за полученото и прието уведомление, да бъде сторено и въз основа на неподписан от една от страните трудов договор.

След като се установи, че трудов договор с лицето Т.И.Д. не е бил сключен, то следва, че е обективно невъзможно предоставянето на копие на този договор по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ. Т.е. не е възможно работодателят да изпълни задължението по чл. 63, ал.2 от КТ преди датата на сключване на трудовия договор. Отделно от това по делото няма доказателства лицето да е полагало труд за съответния работодател, в съответния обект. Настоящият състав не счита, че след като във ведомостите за заплати, на лицето Т.Д.е начислено възнаграждение само за един работен ден за месец юни 2015г., то следва да се предполага, че този ден е именно 24.06.2015г., тъй като липсва изрично отбелязване на съответната дата. Дори обаче да се приеме, че лицето е полагало труд на въпросната дата, съобразно приложената отчетната форма за явяване/неявяване на работа, в което е отбелязано, че на 24.06.2015г. Д. е присъствала, то при липсата на сключения трудов договор, подписан от двете страни за работодателя – „М.Р.“ ЕООД не е било обективно възможно да изпълни задължението по чл. 63, ал.2 от КТ. При тази хипотеза следва да се приеме, че Д. е престирала работна сила в обект – бистро „Стил“ находящ в гр. Китен, ул. Пирин“ № 1 без отношенията й с дружеството да са били уредени като трудови посредством сключването на писмен трудов договор по реда на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

С оглед на установените факти следва, че деянието е несъставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби, тъй като липсват доказателства за надлежно сключен писмен трудов договор на 24.06.2015г между касатора – „М.Р.“ ЕООД и Т.И.Д.. Решението на Районен съд – Царево е неправилно и като такова следва да бъде отменено, както и издаденото НП.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 125/24.07.2018 г. постановено по а.н.д. № 257/2018г. по описа на Районен съд – Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-000201/30.09.2015г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „М.Р.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

 

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.