Р Е Ш Е Н И Е    520

 

Град Бургас, 23.03.2017г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

    2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Й.Б., с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 265 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.П.Т., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник, против решение № 53 от 29.11.2016г. на Районен съд-гр.Малко Търново, постановено по н.а.х.д. № 161 по описа за 2016г. на съда, с което е потвърдено наказателно постановление № 753/2015г. от 28.03.2016г. на началника на Митница Бургас, с което на М.П.Т. за нарушение на чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл.18, ал.1, във вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата паричните средства, предмет на нарушението.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда.

 Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на М.П.Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 486/11.11.2015г. от старши митнически инспектор в МП „Малко Търново“ за това, че на 11.11.2015г., около 9:15ч., на трасе „Изход“ на МП „Малко Търново“, на път от Република България за Република Турция с лек автомобил, не е декларирал по установения ред пред митническите органи пренасяната от него валута с обща равностойност 49 832.96 лева и 25 479.18 евро, въпреки че е имал възможност и е бил длъжен да го направи, с което е нарушил разпоредбите на чл.11а, ал.1 от ЗМ, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № H-1 от 1.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ (Наредба № H-1/01.02.2012г.). В присъствието на служители на ГПУ-Малко Търново и МП „Малко Търново“, Т. е попитан от митническия инспектор дали има нещо за деклариране пред митническите органи – стоки с търговски характер, валута и валутни ценности, на което отговорил, че има в себе си 7 000 щатски долара. При последвалата проверка митническите служители открили недекларирана валута: 10 000 щатски долара в джоба на якето на Т., 10 000 щатски долара в пътнически сак в багажното отделение на автомобила, както и 1 300 лева, 890 щатски долара и 250 евро в личната му чанта. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена митническа проверка № КЦ-М-4197/11.11.2015г., в който Т. е вписал „нямам възражения“. Съставен е протокол за личен преглед № 44/11.11.2015г. Паричните средства, предмет на нарушението, са иззети с разписка за задържане № 0009593. Т. е отказал да даде писмени обяснения.

Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение на М.П.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл.18, ал.1, във вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата паричните средства, предмет на нарушението.

С оспореното решение районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, след като е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушение, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. По същество е приел за безспорно установено по делото, че М.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на констатираното нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното постановление правно основание, като е мотивирал подробно изводите си в тази насока. Обсъдил е вида и размера на наложеното наказание и е приел същото за законосъобразно и справедливо определено.

Решението е правилно.

Верни са изводите на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. Наведените в тази насока оплаквания на касатора се опровергават от съдържанието на АУАН и наказателното постановление, в които ясно и точно е описано мястото на нарушението - МП „Малко Търново“, на трасе „Изход“, на път от Република България за Република Турция, и е конкретизирана формата на изпълнителното деяние.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Мотивите на районния съд, че е налице съставомерно деяние, което е безспорно доказано от обективна и субективна страна, са подробни, логични и непротиворечиви, и се възприемат изцяло от настоящата инстанция, като не е необходимо преповтарянето им. Съгласно посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл.11а, ал.1 от ВЗ, пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Съобразно чл.2, ал.1 от Наредба № H-1/01.02.2012г., декларирането се извършва по реда на чл.9 – лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите. Възраженията на касатора, че в случая обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, не могат да бъдат споделени. Релевантното за реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ обстоятелство е неизпълнението на въведеното от закона задължение за деклариране. По делото е безспорно установено пренасянето от М.Т. на парични средства в размер, подлежащ на деклариране, пренасянето им за трета страна, каквато е Република Турция, и недекларирането им пред митническите органи по реда на чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. Събраните в хода на административнонаказателното производство достатъчно писмени доказателства и в съдебното производство безпротиворечиви гласни доказателства безспорно сочат, че касаторът не е изпълнил задължението си по чл.11а, ал.1 от ВЗ да декларира пред митническите органи пренасяните укрити в личната му чанта и пътническия сак парични средства.

При категоричната установеност на релевантните за спора факти, правилно районният съд е приел за недоказана защитна теза твърденията на жалбоподателя, че не е имал намерение да напусне пределите на страната. Поради изтекъл срок на пълномощното за стопанисване и управление в страната и чужбина на лекия автомобил, с който е пристигнал на митническия пункт е препятствана възможност да напусне страната с автомобила, но само от този факт не следва еднозначен извод, че жалбоподателят не е имал намерение и друга възможност да се придвижи в Република Турция.

Настоящата инстанция споделя и извода на районния съд, че наложеното наказание е съобразено с предвиденото в закона за съответният вид нарушение, размерът му е справедливо определен в законоустановения минимум и в съответствие с чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата паричните средства, предмет на нарушението.

По изложените мотиви, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Не се установи наличието на касационни основания за неговата отмяна, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 29.11.2016г. на Районен съд-гр.Малко Търново, постановено по н.а.х.д. № 161 по описа за 2016г. на Районен съд-гр.Малко Търново.

Решението е окончателно.

 

 

                                    

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

 

                                      2./