РЕШЕНИЕ

 

542                      дата 12 април 2012 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 02 април 2012  год.,

 в следния състав:

 

                                                                                 Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Г.Д.

Прокурор: …………..………….

 

разгледа адм. дело № 265 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.216, ал.5, вр. с с чл.215, ал.1, във вр. с чл.156, ал.1 от ЗУТ.

            Предмет на оспорване е Заповед № 94/20.12.2006г. на началника на РДНСК – Бургас (сега РДНСК Югоизточен район), с която, на основание чл.147, чл.48, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, е отменено Разрешение за строеж № 1/03.09.2003г., издадено от главния архитект на община Несебър, на името на Т.Р. Д. и Б.Р. ***, за строеж “Ограда с плътна част до 0,60м към УПИ ІІІ-21, в УПИ ІІ-16, кв.10 по плана на с.Приселци, община Несебър.

            Жалбоподателите Т. Д. и Б. Д. оспорват постановената заповед като незаконосъобразна, като възразяват, че административният орган е процедирал по една недопустима жалба, подадена против разрешението за строеж от лице, което няма качеството на заинтересовано. Считат за неприложима и нормата на чл.156 от ЗУТ, в хипотезата, когато органът служебно провежда контрол за законосъобразност на издаденото разрешение за строеж. Иска се отмяна на заповедта. 

            В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от  пълномощник, който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания.

            Административният орган – началник на РДНСК Югоизточен район се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, по мотиви, изложени в оспорваната заповед.

            Заинтересованата страна – главен архитект на община Несебър не се явява и не взема становище по жалбата.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежни страни, засегнати от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество, е основателна.

            Установява се по делото, че в полза на жалбоподателите Д.и, от главния архитект на община Несебър е издадено Разрешение за строеж № 1/03.09.2003г., за строеж  - Ограда с плътна част до 0,60м към УПИ ІІІ-21, който да се изпълни в имота на лицата - УПИ ІІ-16, кв.10 по плана на с.Приселци, община Несебър.

Против издаденото разрешение за строеж е постъпила жалба от лицето К.К.Г. вх. № ОН-791-02-137/23.06.2006г., с искане да бъде отменено, като е посочила, че така разрешеният строеж би навлязъл в имота й, както и е изложила и други данни, с които да обоснове възражението си за отмяна на разрешението за строеж.

Административният орган е разгледал подадената жалба и е констатирал, че тя е недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма качеството на заинтересовано. Независимо от това, обсъдил е данните по административната преписка и е установил, че към приложените строителни книжа, в нарушение на чл.147, ал.2 от ЗУТ няма приложено становище от инженер-конструктор, няма трасировъчен чертеж за мястото на разполагане на оградата, с оглед на което е обосновал извод, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно. Горните данни са изложени в обстоятелствената част на процесната Заповед № 94/20.12.2006г., в диспозитива на която административният орган е разпоредил отхвърлянето на жалбата, както и е отменил издаденото Разрешение за строеж № 1/03.09.2003г., издадено от главния архитект на община Несебър. 

            Издадената заповед за отмяна на разрешението за строеж е незаконосъобразна.

            Съгласно нормата на чл.156 от ЗУТ издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите, в които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5. Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.

Анализът на правната норма сочи две възможни хипотези на отмяна на издадено разрешение за строеж – или по жалба на заинтересована страна или при служебна проверка. В настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези. Административният орган правилно е преценил, че жалбата против разрешението за строеж е подадена от лице, което няма качеството на заинтересовано такова по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ и вместо да отхвърли жалбата като неоснователна, незаконосъобразно е пристъпил към разглеждането й и е процедирал по същество. Неприложима е и втората хипотеза на посочената правна норма, тъй като при извършеното от съда служебно изискване на доказателства за реда и начина на уведомяване на началника на РДНСК – Бургас за издаденото разрешение за строеж, с оглед на което да се преценява провеждането на служебната проверка, ответникът посочи, че в представляваната от него институция не се съдържат данни за обявяването на разрешението за строеж. Това обосновава извод, че отмяната не е извършена в хода на служебна проверка и това е безспорно от данните по делото, не само с оглед изминалия 3-годишен период от издаване на разрешението до постановяване на процесната заповед, но и с оглед на това, че разрешението за строеж е отменено именно по повод на постъпила жалба от трето лице.  

Начинът, по който е процедирал административния орган не съответства на целта на закона, който с нормата на чл.156 от ЗУТ е обезпечил стабилитетът на строителното разрешение, с което се постига  предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Като се е произнесъл по една недопустима жалба, въз основа на която е издал процесната заповед за отмяна на строителното разрешение, органът е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен само на това основание. В този смисъл, ненужно се оказва спорът да бъде обсъждан по същество, като се анализират сочените от административния орган нарушения при издаването на разрешението за строеж.

            На основание горните мотиви процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.215, ал.7 от ЗУТ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Заповед № 94/20.12.2006г. на началника на РДНСК – Бургас (сега РДНСК Югоизточен район), с която е отменено Разрешение за строеж № 1/03.09.2003г., издадено от главния архитект на община Несебър, на името на Т.Р. Д. и Б.Р. ***, за строеж “Ограда с плътна част до 0,60м към УПИ ІІІ-21, в УПИ ІІ-16, кв.10 по плана на с.Приселци, община Несебър, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

 

            Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                                                         СЪДИЯ: