Р Е Ш Е Н И Е

 

  1775                                   17.10.2018г.                                  гр.Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                   2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 2655 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на Я.Л.Д., ЕГН: **********, чрез процесуален представител – адв. С. Славов – САК, със съдебен адрес:*** против решение № 914/29.06.2018 г. постановено по н.а.х.д. № 2402/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, серия К № 1691028/04.08.2017 год., издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

С жалбата съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

         В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно призована, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 1691028/04.08.2017 год., издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че заснемането на нарушението е станало с мобилно автоматизирано техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При позиционирането му и преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол, съгласно задължителното за прилагане ТР 1/14 г. на ВАС. Изрично е акцентирал на факта, че по делото е приложен, попълнен от служителя на „Пътна полиция” ОД МВР Бургас - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата №8121з-532/15 г. Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените параметри. РС-Бургас е приел, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Отбелязал е, че в кориците на делото е представено Удостоверение за одобрен тип Видео-радарната система е одобрена от Български институт по метрология със срок на валидност 24.02.2020г. Намерил е за безспорно установено, че скоростта, с която се е движел автомобила към момента на заснемането му е била 124 км/ч, след отчетен толеранс, при разрешена с пътен знак В-26 за населено място от 90 км/ч, съгласно чл.21 ал.2 от ЗДвП. Изрично е коментирал, че на собственика е предоставена възможност от чл.189,ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, да възрази като предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, ако счита че не е извършил нарушение, но той не го е направил, поради което правилно е определен субекта на нарушението. РС-Бургас е обсъдил и размера на наказанието като  съответстващ на административно- наказателната разпоредба.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Изложените в касационната жалба възражения за отмяна на съдебното решение са неоснователни. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издадения електронен фиш като намира, че са спазени всички предпоставки касаещи неговото издаване.

Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, с която разпоредба e указано, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Такъв знак - В26 е бил налице, съобразно изричното отбелязване на този факт в описателната част на ЕФ.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Изброените в цитираната норма реквизити, безспорно са налице в процесния електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Същото определение е възпроизведено и в § 1 от ДР на ЗАНН. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш и в тази връзка възраженията на касатора за приложимост на общия ред на ЗАНН и оттам неспазени  на срокове, предвидени в ЗАНН, се явяват несъстоятелни, тъй като този закон не е приложим за електронните фишове, а приложим е единствено специалният ЗДвП.

         Предвид горното, следва да се заключи, че като е потвърдил оспореният пред него електронен фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 914/29.06.2018 г. постановено по н.а.х.д. № 2402/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

    2.