Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №624

 

гр. Бургас, 3 април  2015 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

 АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД 264/2015 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, против Решение 171/11.12.2014 година, постановено по н.а.х.д. 154 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Средец, в частта, с която е отменено наказателно постановление 1047/03.09.2013 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна. С наказателното постановление, в отменената му част, на Винарска изба Странджа Шато Росеново АД за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ е наложена имуществена санкция, в размер на 1000 лева и за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗВ във връзка с чл. 200, ал. 1, буква а от ЗВ е наложена имуществена санкция, в размер на  500 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решението в оспорената му част и съответно потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд, при постановяване на акта си, неправилно е приложил материалния закон.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде уважена, като съдебното решение на  първата инстанция бъде отменено в оспорената му част.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателното постановление в отменените му части, ответникът по касационната жалба е бил санкциониран за това, че не е изпълнил предписание, дадено при предходна проверка в констативен протокол 314Б от 03.08.2013 г., в срока посочен в него 16.08.2013 г., да представи в БДЧР копие от дневник за първото полугодие на 2013 г. и за това, че е извършил водовземане от СК-1 извън целите, посочени в разрешителното промишлено водоснабдяване. Водата се използва и за други цели, а именно за санитарни нужди. След буферен резервоар и хидрофор водата се използва за промишлено водоснабдяване и други цели на винарската изба. За първото деяние наказващият орган е приел, че е осъществен съставът на разпоредбата на чл.200, ал. 1, т. 31 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ. За второто разпоредбата на чл.200, ал. 1, буква а във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

За да отмени наказателното постановление, с което е наложено административна санкция при хипотезата на чл.200, ал. 1, т. 31 ЗВ първоинстанционният съд е приел, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже факта на неизпълнение на дадено предписание, тъй като не е доказал наличието изобщо на дадено предписание.

Настоящият състав на съда намира, че по същество първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, но по други съображения.

От една страна, съдът в изпълнение задълженията си съобразно служебното начало в процеса е следвало да укаже или изиска от наказващия орган цитирания в наказателното постановление протокол 314Б от 13.08.2013г., с който наказващият орган е дал предписание на санкционираното лице. Това задължение не е било изпълнено от съда. В хода на касационното оспорване наказващият орган е представил цитирания документ. С него на ответника по касационната жалба е било дадено предписание да се представи в БДЧР копие от дневник за първото полугодие на 2013 г., срок: 16.08.2013 г.

В хода на първоинстанционното съдебно дирене санкционираното лице е представило изпратени до наказващия орган на 14.01.2014 г., копие от дневник за данните от измерванията на добиваните водни количества и динамичното водно ниво за цялата 2013 г. по отношение на водовземно съоръжение: СК-1, за входни количества на три разходомерни устройства.

В съдебно заседание, проведено пред районния съд, свидетелката С. Р. е заявила, че с цитирания по-горе протокол от санкционираното лице не е бил представен, в изпълнение на дадено указание дневник за следене на състоянието на директното водно тяло.

При тези факти съдът намира, че нарушението не е доказано, но не по съображенията, изложени от първоинстанционния съд.

Вярно е, че е налице дадено от компетентен орган задължително предписание, което не е било оспорено от адресата му и е влязло в сила.

Съдът намира обаче, че предписанието е изключително неточно и неясно. От съдържанието му изобщо не може да се направи извод какъв точно дневник следва да бъде представен в срок до 16.08.2013 г.

Както вече бе посочено, според актосъставителя е следвало да бъде представен дневник за следене на състоянието на директното водно тяло. В хода на съдебното дирене е представен дневник за данни от измервания на добиваните водни количества и динамичното водно ниво. Съдът не може да прецени дали наказващият орган, с предписанието си е изискал именно представения пред съда дневник или друг дневник, който е следвало да бъде представен. За да изисква изпълнение на задължително предписание, органът би следвало да го е дал с такова съдържание, че у адресата да не съществува никакво съмнение какво е задължението му, свързано с изпълнение на предписанието. В настоящия случай подобна конкретика липсва. След като дори за съда остава неясно какъв дневник би следвало да бъде представен съобразно даденото предписание, в същата степен неяснота е налице и по отношение на санкционираното лице. Последното е било поставено в невъзможност да разбере какво точно се иска от него. При това положение не може да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за неизпълнение на задължение, което не е било ясно формулирано, така че да е възможно да се изисква срочното му изпълнение.

По тези съображения съдът намира, че в тази част съдебното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Неоснователна е касационната жалба и във втората си част. За да отмени наказателното постановление по отношение санкцията, наложена на основание чл. 200, ал. 1, буква а от ЗВ, районният съд е посочил, че наказващият орган е приложил несъществуваща правна норма. Съдът е отбелязал, че вероятно е било налице намерение за приложение разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1, буква а от ЗВ, но е отчел, че дори при тази хипотеза наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани никакви доказателства относно начина, по който е определена наложената санкция.

Настоящият състав на съда изцяло споделя направените с оспореното решение, изводи. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1, буква а от ЗВ предвижда възможността да бъде ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество до 1 л/сек. При реализирането на тази хипотеза размерът на санкцията е от 150 до 1000 лева. Следващи хипотези на нормата предвиждат по-висок размер на наказанието и този по-висок размер, е поставен в зависимост от увеличаване на количествата добивани на секунда без основания или в отклонение на предвидените условия.

При това положение, задължение на органа е да докаже с какво количество в секунда е ползвана вода без основание или в отклонение на предвидените условия, така че да е възможно да бъде извършена преценка за законосъобразността на наложената санкция. В случая такова доказване не е извършено. Наказващият орган се е ограничил само до констатацията, че вода, добивана за промишлено водоснабдяване, според издадено разрешение, е използвана и за санитарни нужди. Няма никаква констатация относно количествата вода, които са били използвани в отклонение на целите, за които е издадено разрешителното.

Затова съдът намира, че първоинстанционното решение и в тази част следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 171/11.12.2014 година, постановено по н.а.х.д. 154 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Средец в оспорената му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: