РЕШЕНИЕ

 

№   1819            22.10.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                  2. ЯНА КОЛЕВА

 

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2642 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на Митница Бургас, чрез главен юрисконсулт Ташкова против решение № 87/16.07.2018г. постановено по а.н.д. № 391/2017г. по описа на Районен съд – Поморие, в частта с която е отменено наказателно постановление (НП) № 671/2017г. от 21.09.2017г. издадено от началника на Митница Бургас, с която на основание чл.126, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на К.С. е наложена глоба в размер на 13 353,80 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон, както и поради факта, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част и постановяване на решение, с което да се потвърди НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща представител.

         Ответникът –  К.Г.С., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. В., която оспорва касационната жалба. По делото е налично писмено становище по подадената от Митница Бургас касационна жалба, в което се излагат доводи за нейната неоснователност. Със становището се иска от съда да потвърди решението в оспорената му част и да отмени същото в частта, с която НП е потвърдено.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         На първо място, настоящата касационна инстанция следва да посочи, че от ответната страна в представеното по делото писмено становище по касационната жалба (л.8-9) е отправила искане, освен да се остави в сила решение №87/16.07.2018г. на Районен съд – Поморие в обжалваната му част, да се отмени същото в частта, в която съдът е потвърдил НП № 671/2017г. от 21.09.2017г. издадено от началника на Митница Бургас, с която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, предметът на нарушението е отнет в полза на държавата. Това искане е отправено до касационната инстанция, чрез Районен съд - Поморие едва на 04.09.2018г. (по куриер), в отговор на подадената в срок касационна жалба на Митница Бургас. Т.е. ответната страна в предвидения от закона 14-дневен срок не е упражнила правото си да подаде касационна жалба срещу решението, в частта, която е неблагоприятна за нея, а е сторила това едва с подаването на становището и след изтичане на законоустановения за това срок, като в осз уточнява, че не го поддържа. Ето защо, в тази хипотеза по така отправеното искане за отмяна на НП в потвърдената с решение № 87/16.07.2018г. част, съдът не дължи произнасяне.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление отговорността на ответникът С. е ангажирана за това, че на 04.07.2016г. в гр.Ахелой, общ. Поморие, ул. „Шипка“ №10 е извършил административно нарушение, като е държал в таванско помещение на къщата акцизни стоки – 1479,50 литра етилов алкохол, съдържащ се в общо 2018 бр. стъклени бутилки, от които 33 бр. бутилки с вместимост по 0,500 л., 1740 бр. бутилки с вместимост по 0,700 л. и 245 бр. бутилки с вместимост по 1 л., без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

         За така констатираното, след прекратяване с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.02.2018г.,  е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е подписан от санкционираното лице без възражения, с искане да сключи споразумение. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че НП е издадено от оправомощено длъжностно лице, в съответствие с чл.128, ал.2 от ЗАДС. Посочва, че обстоятелството, че на таванско помещение в посочената в НП жилищна сграда са намерени акцизни стоки, за които не е представен документ удостоверяващ плащането на акциза, не е безспорно между страните по делото. Сочи, че в тежест на административнонаказващият орган е да установи освен елементите от обективната страна на нарушението, но и доказателства за личността на извършителя съобразно чл.24, ал.1 от ЗАНН. Районният съд приема, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява по безспорен начин, че извършител на нарушението е именно санкционираното лице. Посочва, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, поради което при недоказаност авторството на нарушението, същото следва да бъде отменено в частта по т.2, а по т.1 да се потвърди.

         Така постановеното решение е неправилно.

         Настоящата касационна инстанция счита, че с оглед така установената фактическа обстановка, от писмените доказателства съдържащи се в административната преписка и гласните такива, събрани в съдебното производство пред въззивния съд, неправилно въззивният съд е приел, че не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че санкционираното лице - С. е осъществил, от обективна и субективна страна състава на  чл. 126, ал.1 ЗАДС, според който лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

         Според Тълкувателно решение № 2 от 18 декември 2013 година на ВКС на Република България, „Държането” като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ. Последното се осъществява независимо от мястото, където се намират вещите, без да е необходимо наличието на друга вещ, която да опосредява упражняването на фактическата власт на дееца. Това означава, че деянието извършено чрез „държане” на акцизната стока без бандерол, респ. без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза ще бъде осъществено независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. Така например, акцизните стоки без бандерол могат да се държат в жилище, склад, в чанта, в превозно средство и т.н. Затова, доколкото държането се осъществява чрез въздействие върху предмета на престъпление, превозното или преносното средство, в което е намерена акцизна стока без бандерол, следва да се разглежда единствено като място на упражнената фактическа власт върху  нея. Дори тази стока да не се държи в автомобил, а другаде, упражнявайки въздействие върху предмета на престъпление, деецът е постигнал противоправния резултат. С оглед характеристиката на „държането” като форма на изпълнение, деянието по чл.234, ал.1 НК е съставомерно, независимо от мястото, на което деецът упражнява фактическата си власт.

         В случая неправилно първостепенният съд е счел, че административнонаказващият орган не е събрал доказателства за субективната страна на административното нарушение. Неправилно е и заключението му, че не става ясно поради каква причина е ангажирана отговорността на лицето. Доказателства по делото са събрани както за съсобствеността на помещението, в което е намерен предмета на нарушението в лицето на ответника по касация, неговите братя и неговата майка, така и свидетелски показания на поне седем души, които твърдят, че всички заедно са държали описания алкохол. Т.е. налице са достатъчно доказателства, вкл. и самопризнания за извършване на нарушението от всички домашни при условията на съучастие. Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.“ Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наказателния кодекс „Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.“ Според ал.2 на същата норма  Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.“ Според чл.21, ал.1 от Наказателния кодекс „Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

По делото са налични множество доказателства, от които по категоричен начин се установява, че ответната страна е осъществила умишлено в съучастие със своите братя и майка вмененото му във вина деяние. Както е посочил и съдът в оспореното решение, административнонаказателната отговорност е лична, а при наличието на данни за извършване на нарушението при съучастие със своите роднини като съизвършители, ненаказването на останалите от тях не е основание за отмяна на оспореното НП, нито е основание за освобождаването на К.с. от административнонаказателна отговорност.

         С оглед изложеното, поради основателност на касационните оплаквания и наличие на сочените в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление  потвърдено, поради което и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК Бургаският административен съд, ХІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 87/16.07.2018 г. постановено по а.н.д. № 391/2017 г. по описа на Районен съд – Поморие в частта, само в частта, в която е отменено наказателно постановление (НП) № 671/2017г. от 21.09.2017г. издадено от началника на Митница Бургас, в частта, в която на основание чл.126, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на К.С. е наложена глоба в размер на 13 353,80 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз и вместо това постановява,

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 671/2017г. от 21.09.2017г., издадено от началника на Митница Бургас, в частта, в която на основание чл.126, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на К.С. е наложена глоба в размер на 13 353,80 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/16.07.2018 г. постановено по а.н.д. № 391/2017 г. по описа на Районен съд – Поморие в останалата му част.

 

         Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                   ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                       

                                                                            2.