РЕШЕНИЕ

 

      591                      дата  29 март 2018г.                 град Бургас

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 08 март 2018 год.,   в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                         2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: С. А.

Прокурор: Андрей Червеняков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 263 по описа за 2018год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.Д.Н. *** против Решение № 2095/22.12.2017г., постановено по НАХД № 4876/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0769-000905 от 26.04.2017г. издадено от началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което, на касатора, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.4, пред.1 вр. чл.177, ал.1, т.2, пред.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв..

Съдебно решение се обжалва като неправилно, с възражения, че към момента на установяване на нарушението, на касатора не е връчвана заповед за отнемане на СУМПС. Възразява се също така, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, като страната счита, че в НП за първи път са въведени нови фактически твърдения относно констатираното нарушение по чл.150а от ЗДвП, а именно, че същото е извършено в условията на „повторност“. Излага доводи за несъставомерност на констатираното нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като с нарочно писмено становище на пълномощник поддържа касационната жалба на сочените основания.

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът Н. е санкционирана за това, че на 04.05.2016г., около 04,30часа, е установена от контролни длъжностни лица в гр.Бургас, ул. „Гладстоун“, да управлява лек автомобил „Опел Корса“ рег.№ ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС, което е отнето по реда на чл.171, т.1, б. „Д“ от ЗДвП, като е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност. Административнонаказателната преписка е образувана на основание  чл.36, ал.2 от ЗАНН без да е съставен АУАН, тъй като образуваното наказателното производство срещу нарушителя обективирано в пор.№ 1537/2016г. по описа на Районна прокуратура – Бургас за престъпление от общ характер по чл. 343в, ал.2 от НК, е било прекратено на 10.11.2016г., като е разпоредено изпращане на преписката на компетентния административнонаказващ орган – началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– гр.Бургас. В тази връзка е издадено и процесното НП, с което е ангажирана отговорността на Н. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС  след като свидетелството ѝ за управление е отнето по реда на чл. 171, т.1 от ЗДвП. Районният съд по същество е приел, че установеното деяние е съставомерно, като обосновал извод за правомерно ангажиране на отговорността на наказаното лице на соченото основание, наложеното административно наказание е намерил за правилно определено в посочения размер, с оглед на което е потвърдил издаденото НП.

Решението е правилно, не страда от сочените от касатора пороци, както и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП (прил.ред.) „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.“. От събраните в хода на производството доказателства е видно, че СУМПС на касатора е отнето по реда на чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от с.з. (прил.ред.), принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно ал.2, т.3 на същата разпоредба „налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл. 166, ал.2, т.1“. Видно от доказателствата по настоящото производство СУМПС на Н. е отнето едновременно с постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ, т.е. допуснато е нейното предварително изпълнение, поради което е ирелевантно по отношение на настоящия спор момента на връчване на същата. В този смисъл неоснователни са възраженията в касационната жалба, че заповедта за налагане на ПАМ не е била връчена, към момента на извършване на нарушението.

Неоснователни са също и възраженията, че в съставения акт не е посочено, че лицето е извършило нарушението в условията на повторност. Както вече бе посочено, административнонаказателната преписка е образувана на основание  чл.36, ал.2 от ЗАНН,  съгласно който административнонаказателното производство може да се образува и без приложен АУАН, в случаите, когато по отношение на същото деяние е било образувано наказателно производство, което обаче е прекратено от органите на съда или прокуратурата. В този смисъл неясно остава на какъв АУАН се позовава страната, за да твърди противоречие с издаденото НП относно квалифициране на нарушението като извършено в условията на повторност.  Още повече, че същото е било посочено и разгледано като елемент от обективната страна на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на сочените отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2095/22.12.2017г., постановено по НАХД № 4876/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: