РЕШЕНИЕ

 

                               1231                          дата  04 юли 2014 г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХV-ти състав,

в публично заседание на 19 юни 2014 год.,  в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                         2.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Андрей Червеняков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 263 по описа за 2014 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТД на НАП -Бургас против Решение № 8/03.01.2014г. постановено по НАХД № 4603/2013г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 764/03.09.2013год. на Директор на ТД на НАП -Бургас, с което, за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118 и чл.186, ал.1, т.1, б”а” от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Дитекс” ЕООД, гр.Бургас с ЕИК 102832947 представлявано от управителя Д.Г.Н., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на санкционирания търговец. Иска се отмяна на касирания съдебен акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. 

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество настоящият съдебен състав преценява като основателна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Бургаският районен съд е приел, че правната квалификация на нарушението, дадена в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е непълна, тъй като посочената като нарушена норма не е законова, а е подзаконова, т.е. тя не съставлява нарушена „законна разпоредба“ по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Посочено е, че надлежната правна квалификация на нарушението е следвало да е тази по чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, вр.чл.25, ал.1 т.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото именно ал.3 на чл.25 от Наредбата указва задължението за издава не на фискална бележка при и едновременно с извършване на плащането в брой. Доколкото такава квалификация не е налице в акта, т.е. липсва задължи телен негов реквизит по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН и допуснатият в акта порок е възпроизведен механично и в издаденото въз основа на него НП това е обосновало извод за отмяна на същото на това самостоятелно процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество. В допълнение съдът е посочил и че описаната в АУАН фактическа обстановка не се потвърждава от показанията на разпитания по делото актосъставител, който не е присъствал при извършената на 08.03.2013г. продажба на стоки, маркирани на карта №391, поради което и от същия не се установява по несъмнен и категоричен начин, че сумата по карта №391, а именно 14,80 лева, не е междинна, а крайна и не е била заплатена в брой при напускане на заведението т.е. не е доказан обективен факт, задължителен елемент от състава на нарушението, поради което е счел, че деянието се явява недоказано.

Решението е неправилно.

Касационният състав на съда не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото НП по следните съображения:

Настоящият съдебен състав не констатира съществени процесуални нарушения допуснати в проведеното административнонаказателно производство, в какъвто смисъл са и възраженията на касатора.  Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно  чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от същата „Независимо от документира нето с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.”, а съгласно ал.2 „При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. От цитираните разпоредби е видно, че текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС действително е възпроизведен и доразвит в чл.25 от подзаконовия нормативен акт, поради което няма пречка при квалифициране на извършеното деяние да бъде посочена на първо място съответната норма от Наредбата във вр. с тази от по-висш нормативен порядък. По отношение на изложените от съда мотиви, че административнонаказващият орган е посочил за приложима правната норма на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, която е неприложима за случая, това принципно е вярно, но в обстоятелствената част на акта и в НП установеното нарушение е достатъчно ясно описано, както и е посочена санкционната норма на чл.185 от ЗДДС, която съдържа състава на нарушението и предвидената за него санкция. Все пак необходимо е да се отбележи, че посочената норма на чл.186 от ЗДДС действително е неприложима в случая, касае други обществени отношения, свързани с налагане на ПАМ и органът не е проявил нужната прецизност при квалифициране на нарушението, като посочването на тази норма е напълно излишно и лишено от всякакво основание. Доколкото ал.1 на чл.185 от ЗДДС предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. за неиздадена фискална касова бележка (фискален бон), какъвто е конкретният случай, то посочената от наказващия орган санкционна разпоредба касае процесната фактическа обстановка и е относима към установеното деяние, и след като защитата на санкционираното лице е против фактите, то според настоящия касационен състав с установения от съда пропуск не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

На следващо място неправилно първоинстанционният съд е приел, че деянието за което дружеството е санкционирано не е доказано. С процесното наказателно постановление „Дитекс” ЕООД е санкционирано за това, че за извършена продажба маркирана с карта 391/08.03.2013г. - 23.12.05ч. на стойност 14,80 лева няма издаден фискален бон от работещите в обекта два броя ЕКАПФ. За така извършената продажба липсват твърдения тази поръчка да не е била изпълнена или да е грешно отразена, поради което за нея безспорно следва да бъде издаден фискален бон. В представените по делото фискални бонове от 08.03 и 09.03.2013г., липсва издаден такъв за продажби по карта № 391 не само за стойността от 14,80 лева, отразена в представената по делото междинна бележка за покупката на „Търговище - 50мл. 2х2,50лв.”, „Девин-330мл. 1х1,80лв.” и входна такса – 8лв., а въобще липсват отразени продажби по тази карта. Ето защо, правилно наказващият орган е приел че вечерта на 08.03.2013г., е извършена продажба на алкохолни и безалкохолни напитки, съответно платена е входна такса от клиент ползващ карта 391, без за така извършени продажби да е издаден фискален бон и правилно дружеството е санкционирано на посоченото основание.

От дружеството са ангажирани доказателства относно начина на функциониране на системата за плащане в заведението, като от свидетелските показания на свидетелката П., се установява, че когато клиент влезе в бара получава карта, с която си поръчва и на която се маркира цялата консумация и когато излиза от заведението плаща по картата и получава фискален бон, а представените по делото бонове на карта 391 са междинни, като при втора поръчка сумата по тях се губи. Тези свидетелски показания не биха могли да доведат до извод различен от изложения, доколкото както беше посочено по-горе на посочената дата не е издаван никакъв фискален бон за извършена продажба на клиент с карта 391, като същевременно липсват твърдения и доказателства тази поръчка да е анулирана или грешно записана. Ако се възприеме тезата на санкционираното дружество това означава, че клиент с карта № 391 на 08.03.2013г. е извършил консумация на стойност 14,80лв., за което е издадена междинен бон и той е напуснал заведението без да въведе картата в четящото устройство и без да заплати стойността на поръчката и това да бъде възможната причина да не е издаден фискален бон. Подобни доказателства по делото липсват.

Наложената имуществена санкция в размер на 500 лв. касационният състав на съда намира за справедливо определена в предвидения от закона минимум.

На основание изложените по-горе мотиви, решението на Районен съд – Бургас следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 8/03.01.2014г. постановено по НАХД № 4603/2013г. по описа на Районен съд – Бургас.

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 764/03.09.2013год. на Директор на ТД на НАП -Бургас.

 

            Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: