Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1997          Година 07.11.2018         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

           

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2633 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба подадена от Ц.Н.Х. с ЕГН: ********** ***, чрез адвокат Д.Д. *** против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000127/07.03.2018г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Несебър, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 11 месеца. Счита, че обжалваната принудителна административна мярка е постановена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК и чл.146, ал.5 от АПК и в дисонанс с константната съдебна практика на ВАС и прави искане за нейната отмяна.

Ответникът - Полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Несебър – О. Ибрям, редовно уведомен, прави искане да се потвърди обжалваната заповед.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение № 0269347/07.03.2018г. (л.7 по делото), е съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, за това, че на 07.03.2018г., около 12,04ч. в К.К.“Слънчев бряг“, срещу магазин „Алдо“, посока хотел „Болеро“, Ц.Х. управлява собствения си лек автомобил с рег.№  Н 0906 АХ, след употреба на алкохол – 1,21 промила, установено с техническо средство. Акта е връчен на лицето на 07.03.2018г.. Издаден е и талон за медицинско изследване (л.8 от делото), но лицето е приело показанията на техническото средство и е отказало да се изследва.

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000127/07.03.2018г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Несебър (л.6 от делото), на основание чл.22 от ЗАНН на Ц.Х. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 11 месеца.

Заповедта е връчена на 20.08.2018г., видно от оформената разписка и е обжалвана с жалба вх.№ 304000-5010/04.09.2018г. (л.3-4 от делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.10 от делото) на директора на ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и той е имал възможност да направи възражения срещу него.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство. В случая не е налице спор, че жалбоподателят Ц.Х. на 07.03.2018 г. е управлявал лек автомобил  с рег.№ Н 0906 АХ, извършена му е проверка за алкохол с техническо средство, при която е установена концентрация на алкохол 1,21 ‰, като той е приел така установеното и е отказал да му бъде извършено медицинско изследване. След като релевантните факти са налице – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, то административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”. Следва да се има в предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност и издадената от него заповед е законосъобразна.

Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални нарушения, тъй като в разпоредителната част на заповедта не е посочено по отношение на кое МПС на жалбоподателя се налага процесната ПАМ. Действително, в диспозитива на заповедта непрецизно лекия автомобил по отношение на който се налага ПАМ не е индивидуализиран, а е посочена само наложената ПАМ, но това нарушение не е съществено. То не води до нарушаване правото на защита на лицето, тъй като в мотивите на заповедта лекият автомобил е надлежно индивидуализиран, включително и посредством регистрационния му номер, като след диспозитива на заповедта са записани, както табелите с регистрационните номера, които се отнемат, така и номера на свидетелството за регистрация на МПС. С оглед така извършеното описание не е налице съмнение по отношение на кое МПС е наложена процесната ПАМ и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

При определяне срока на наложената ПАМ, административния орган правилно е преценил конкретните обстоятелства, а именно, че установената концентрация на алкохол в кръвта е 1,21 ‰, за което е предвидена наказателна отговорност, а не административно наказание и правилно е определил срок от 11 месеца, който е близък до максималния предвиден от законодателя – една година. Действително тези мотиви не се съдържат в заповедта, но те се извеждат от изложените в нея факти и се потвърждават от направеното от ответника изявление в проведеното на 23.10.2018г. открито съдебно заседание по делото.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят за незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като не е ясен момента в който влиза в сила обжалваната ПАМ и в нея липсва обективиран начина на изпълнение.

Обжалваната заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, тъй като съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка и административния орган може да пристъпи незабавно към изпълнение. Срокът на наложена ПАМ започва да тече от момента в който са свалени табелите на лекия автомобил и е иззето свидетелството за регистрацията му. Кога точно ще се пристъпи към фактическо изпълнение на заповедта е въпрос на организация, поради което непосочването на точната дата не е процесуално нарушение. Също така, в нормата на чл.59, ал.2 от АПК е предвидено какво следва да е съдържанието на един административен акт и сред неговите реквизити не е посочване на момента на изпълнението му.

На следващо място, всеки административния акт влиза в сила ако не бъде обжалван в срока по чл.149, ал.1 от АПК или с влизане в сила на съдебния акт с който жалбата срещу него е оставена без разглеждане или без уважение, като административните органи нямат задължението да посочват това във всеки един издаден от тях акт. Тяхно задължение е да посочат реда и срока за обжалване на административния акт, но дори и да не е сторено, това не води до незаконосъобразност на акта, а до удължаване на сроковете за неговото обжалване, съгласно нормата на 140, ал.1 от АПК.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС след употреба на алкохол, тоест тя има и преустановителен ефект.

С оглед на изложеното жалбата на Ц.Н.Х. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000127/07.03.2018г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.4 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Н.Х. с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** против  заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000127/07.03.2018г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Несебър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: