Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   583                        от 03.04.2017 г.           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Лилия Александрова

        Членове: 1. Станимир Христов

                          2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.Д. и прокурор Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 262 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ („В и К“ ) ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Г.Й.Т. – изпълнителен директор против Решение № 1988/ 30.12.2016 г., постановено по НАХД № 5266/2016  г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 52/10.05.2016 г.,  издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр. Варна, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите (ЗВ) на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът - директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) гр. Варна, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването като пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд -  Бургас е образувано по жалба на „В и К“ ЕАД против Наказателно постановление № 52/10.05.2016 г., издадено от Директора на БДЧР гр. Варна, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ за нарушение на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че нарушението, изразяващо се в неизпълнение на предписание на контролен орган, е извършено от дружеството, като нарушението е формално и не е необходимо при извършването му да е настъпил резултат.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

На първо място следва да се посочи, че оплакването за липса на задължителност на дадените предписания на директорът на басейнова дирекция е неоснователно – задължителността не се съдържа в нормата на чл. 155, ал. 1, т. 22  - там е посочена възможността този административен орган да издава подобни предписания, а се извежда от нормата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, поради което същите са задължителни при регулацията на поведението на операторите.

Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че съществуват нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви в оспореното решение – тази инстанция намира, че в обжалвания съдебен акт се съдържа пълно фактическо и правно изясняване на казуса, поради което твърдяното процесуално нарушение не е налице.

Неоснователно е и твърдението във връзка с датата на извършеното нарушение. Безспорно е установено, че вмененото като задължение изграждане на санитарно – хигиенна зона около каптирани извори в изрично идентифицирани имоти в землището на с. Карагеоргиево, общ. Айтос не е изпълнено. Посочен е срокът, в който предписанието е следвало да бъде изпълнено – 30.10.2015 г., и именно след изтичането на този срок дружеството е в неизпълнение.

Предвид гореизложеното, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –  Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1988/30.12.2016 г., постановено по НАХД № 5266/2016  г. на Районен съд – Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                        2.