РЕШЕНИЕ

 

             №753                дата  09 май 2014 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 14 април 2014 год.

 в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: С.Х.

Прокурор: Тони Петрова

 

разгледа адм. дело № 262 по описа за 2014 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба (наименована жалба) на С.М.С. ***  против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – София, с която се претендира  заплащането на сумата от 1000лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на издадено Наказателно постановление № 17-040Б/01.09.2012г. на началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр.Разград, регионален център „Рибарство и контрол – Североизточна България”, Главна Дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, което е отменено като незаконосъобразно с Решение № 665/30.11.2012г. на Районен съд – Разград, оставено в сила с Решение № 51/11.03.2013г. на Административен съд – Разград. Търсената сума представлява заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за ангажираната и осъществена адвокатска защита пред съдебните инстанции, разгледали жалбата против издаденото наказателно постановление. Така заплатеното възнаграждение ищецът претендира като обезщетение за вреди с материален характер, дължимо поради отмяната като незаконосъобразно на издаденото против него наказателно постановление. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати  претендираната сума от 1000 лв., както и да бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания, както и поддържа становището, което е депозирал по отговора на ответната страна по жалбата, в което са изложени допълнителни доводи по основателността на исковата претенция .

Ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в чиято организационна структура е сектор „Рибарство и контрол”, чийто началник е издал отмененото наказателно постановление, не изпраща представител. Депозирал е писмен отговор по иска, видно от който, оспорва както допустимостта, така и основателността на ищцовата претенция, както и претендира да му бъде присъдено справедливо възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за отхвърляне на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и против надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Установява се по делото, че против ищеца С. е издадено наказателно постановление № 17-040Б/01.09.2012г. на началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр.Разград, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА, поради което и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд- Разград, който с Решение № 665/30.11.2012г., постановено по НАХД № 803/2012г. го е отменил като незаконосъобразно. За процесуалното представителство пред този съд не се констатира ищецът да е направил разноски – в кориците на делото на РС – Разград е налично само пълномощно за процесуално представителство от дата 25.09.2012г., но липсва договор за правна помощ, установяващ плащане на адвокатско възнаграждение.

По реда на инстанционния контрол решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред Административен съд - Разград, който с Решение № 51/11.03.2013г., постановено по КНАХ дело № 21/2013г. е оставил в сила касирания съдебен акт. Пред касационната инстанция ищецът е представил договор за правна защита и съдействие № 1/10.01.2013г., видно от който, заплатена е сума в размер на 500лв., представляваща възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство пред този съд.

С оглед на горните фактически обстоятелства, пред настоящият съд ищецът С. претендира заплащането на сумата от 1000 лв., представляващи заплатеното от него възнаграждение за ангажирането на адвокатска защита пред съдебните инстанции по обжалване на издаденото против него наказателно постановление от административнонаказващ орган в структурата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и посочени, като представляващи претърпяна имуществена вреда, в резултат на отмяната на издаденото  наказателно постановление.      

Искът е неоснователен.

Съгласно нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове (в частност – в областта на административното правораздаване) във връзка с дейността на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение или нарушение на административни задължения. Тук попада административното наказване като санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия.

Поставя се въпросът дали наказателното постановление, което е отменено по реда на ЗАНН със съдебно решение, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата и общините на това основание. По своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се наказващ орган и отменимост единствено по съдебен ред. Дейността по издаването му е форма на административна дейност, но чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал. 1 от АПК -  наличие на вреди, те да са претърпени от физически или юридически лица и да са вследствие от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Допустимостта на претенцията е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по "съответния ред"- чл. 204, ал. 1 от АПК. Обжалването на издадено наказателно постановление не е по реда на АПК, а става в производство по специален закон - раздел V на ЗАНН, като редът на АПК се прилага само относно касационното обжалване на решенията на районния съд- чл. 63 от ЗАНН. Освен това жалбоподателят сезира по ЗАНН районния съд, а не административния съд, поради което и заради различния ред за защита срещу индивидуални, общи, нормативни административни актове и наказателни постановления, обективно съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на иск и жалба не може да се извърши. Поради това, тълкуването, което се налага е, че с оглед процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт по смисъла на АПК, който е отменен по съответен ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон. Така, законодателната промяна и влизането в сила на АПК всъщност стесняват приложението на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като отговорността на държавата и общините не може да бъде ангажирана за вреди, които са настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление.

В случая претендираната сума представлява разноските, които е направил ищеца за адвокатско възнаграждение по повод осъществената от адвокат  защита в съдебните производства пред Районен съд – Разград и Административен съд – Разград. Независимо че за производството пред първоинстанционния съд не се доказва плащането на възнаграждение, въпросът за търсенето на разноските по реда на ЗОДОВ е принципен. Разходите, които ищецът е осъществил по повод ангажираната съдебна защита пред горните съдилища не представляват вреди, произтичащи от незаконосъобразен акт на административен орган, а са в резултат на успешно реализирано право на жалба пред съд.  Заплащането им се дължи на договорно основание, но не и с оглед отмененото наказателно постановление. Отговорността за разноски е обективна и е уредена като последица от изхода на съдебния спор в приложимия процесуален закон, поради което може да бъде реализирана в рамките на съответното производство, но не и по реда на специалния ЗОДОВ, като тук следва да се изхожда от характера на делата по обжалване на наказателно постановление, като следва да се има предвид, че в тези производства не се дължат разноски. Съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН за производството пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК, но в глава петнадесета, раздел III от НПК, няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/3.06.2009г. по т.д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС. След като приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административнонаказателно дело, следователно държавата не дължи заплащането им, а претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон и недопустимо разширяване отговорността на държавата с разноски, които според процесуалните правила тя не дължи. След като разноски не се дължат в съответното съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство.

На основание изложените мотиви исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени  разноски в размер на 100лв., дължими съобразно материалния интерес.   

На основание горните мотиви, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С.М.С. ***  против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – София, за  заплащане на сумата от 1000лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по съдебното оспорване на  Наказателно постановление № 17-040Б/01.09.2012г. издадено от  началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр.Разград, регионален център „Рибарство и контрол – Североизточна България”, Главна Дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, отменено като незаконосъобразно с Решение № 665/30.11.2012г. на Районен съд – Разград, оставено в сила с Решение № 51/11.03.2013г. на Административен съд – Разград, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА С.М.С. ***, с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – София сумата от 100лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        СЪДИЯ: