ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 2297        Година  27.09.2018      Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, трети състав на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Чавдар Димитров

 

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Димитров дело номер 2621 по описа за   2018  година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Съдебното производство по делото е по реда на чл.56 АПК, вр. чл.197 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

 Делото е образувано по жалба на Е.В.С., родена на ***г. , гражданин на Руската федерация, чрез процесуален представител адв. К. от БАК, против Заповед рег. № 251з-3183 от 17.08.2018г., издадена от директора на ОД на МВР-Бургас, с което е прекратено административното производствопо заявление №538200-11427/04.07.2018г., подадено от жалбоподателя за продължаване на пребиваването й като чужденец в Република България, на основание чл.24, ал.1, т.6 от закона за чужденците в Република България.

Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и моли да бъде отменена. Административният орган е представил пълната административна преписка и не изразява становище по жалбата.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, представените доказателства и съобрази приложимите правни норми, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта на жалбата:

 

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен контрол по реда на чл.56 АПК, вр. чл.197 и сл. АПК и в предвидения 14-дневен преклузивен срок съгл. чл. 211 от АПК, доколкото въпреки поисканите от съдебния състав доказателства от страна на органа за датата на връчване на процесната заповед, такива не са изпратени и по тази причина съдът я приема за своевременно депозирана.

 

По основателността на жалбата:

 

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е подала заявление рег.№ 538200/11427/04.07.2018г. за продължаване срока на продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Със заявлението същата е представила копие на чуждестранния си паспорт, лична карта , справка от лична банкова сметка ***, нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на жалбоподателя върху недвижим имот в гр. Созопол, както и валидна застраховка за медицински разходи за лечение. С нарочна молба рег № УРИ 538200-12624/17.07.2018г. жалбоподателят е поискал продължаване на срока за разглеждане на документите й поради необходимостта от предоставяне на допълнителни документи, във връзка с издаването на сертификат. В молбата не бил уточнен вида на сертификата но видно от разпоредбите на закона се касае за „Сертификат за актуална регистрация от БТП“, нотариалнозаверено копие на Булстат на търговското представителство. На 03.08.2018г. процесуален представител на жалбоподателя депозирал повторна молба за продължаване срокът на производството с 14 дни, с твърдението че „документите са подадени в Хон Конг заверени, като се очаквало поставянето на апостил, както и че е подала документи в БТПП за издаване на необходимия сертификат, който щял да бъде издаден след получаването на заверените с апостил документи от Хон Конг.

В нормативноопределения в разпоредбата на чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ срок от 14 дни, нито в удължения такъв с 14 дни (макар да липсват данни за удължаването му от страна на органа) жалбоподателят не представила сертификат за актуална регистрация на търговско представителство в Българската Търговско-промишлена палата, издаден не по-рано от един месец преди представянето му, в който да е посочено, че са изпълнени обстоятелствата по чл.24, ал.1, т.6 ЗЧРБ.

В съответствие с хипотезата на чл. чл.14, ал.4 от ППЗЧРБ, поради това, че в указания срок жалбоподателят да не е представила два от изискуемите документи –тези по чл.14, ал.1 и чл.19 от ППЗЧРБ, органът прекратил преписката и да отказал да разгледа заявлението по същество на  формално основание, коментирано в оспорения административен акт, а именно липсата на сертификат за актуална регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, издаден не по-рано от един месец преди представянето му, в който трябва да e посочено, че са изпълнени обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, както и свидетелство за съдимост издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.

При така установените факти и обстоятелства съдебният състав достига до следните правни изводи:

С обжалваното решение административният орган се е произнесъл по допустимостта на искането, с което е бил сезиран, поради което настоящото производство се развива по реда на чл.197 и сл. от АПК, в закрито заседание.

Съгласно чл.200 от АПК в едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество.

Обжалваната заповед на Директора на ОДМВР Бургас е издаден от компетентен орган, с оглед правомощията му по чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ.

 

 

 

Оспорената заповед е валидна, като издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване целта на закона.

Обжалваното решение е издадено в производството по чл. 24 от ЗЧРБ, във вр. с чл. 14, ал.1 от ППЗЧРБ. В чл. 14, ал.2, ал.3 и ал.4 от ППЗЧП са уредени сроковете, в които сезирания орган дължи произнасяне по заявление за продължаване на право на продължително пребиване, както и сроковете за даване на възможност за представяне на допълнителни документи. Тази изрична уредба е спазил административният орган при провеждане на спорното производство. Според приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 14, ал.2 от ППЗЧРБ "Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане".

В случая няма спор за това, че жалбоподателят не е приложила част от изискуемите документи, което е налагало да бъде продължен срокът на производството. Макар да липсва изричен акт за продължаване, от конклудентните действия на органа може да се приеме, че това е било сторено, доколкото на 03.08.2018г. процесуалният представител на жалбоподателя е депозирал повторно искане за ново удължаване на срока. В конкретният случай органът е следвал стрикно разпоредбата на чл. 14, ал.2 от ППЗЧБ като е прекратил административнорто производство.

При това положение настоящата инстанция намира, че административният орган правилно е преценил сроковете за провеждане на административното производство, при подадено заявление на 04.07.2018г. първоначалният 14-дневен срок е изтекъл на 18.07.2018г. Доколкото на 17.07.2018г. е депозирано заявление за продължаването му и от конклудентните действия на органа е видно, че това е сторено, то производството се счита продължено с месец т.е. до 19.08.2018г. Действително по делото липсват доказателства за изрични указания от страна на Директора на ОДМВР Бургас за необходимостта от представяне на липсващите документи в 14-дневен срок след удължаване срока на производството, но този пропуск не е ограничил правото на защита на жалбоподателя до степен на неотстранимост на тази слабост, тъй като видно от доказателствата по делото, след изтичане на вторият 14-дневен срок, процесуалният представител на жалбоподателя лично е поискала повторното му продължаване, а и по делото се установява това, че липсващите документи не са били депозирани дори и към 17.08.2018г. – датата на постановяване на спорната Заповед, нито към момента на депозиране на жалбата пред АС – Бургас на 07.09.2018г., както и към 13.09.2018г., когато процесуалният представител на жалбоподателя е депозирал вносна бележка с платена държавна такса за разглеждане на жалбата.

За яснота следва да бъде отбелязано и това, че предоставеният на заявителя срок по чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ (14-дневен и месечен ) са приклузивни, а не давностни, като не е предвидена възможност за спирането или прекъсването му, а изводите за наличие или липса на предпоставки за прекратяване или не на производството се правят към същия правнорелевантен момент.

С оглед на така изложеното заявлението по повод на което е образувано настоящото производство и по-скоро правната възможност за представяне на липсващите по преписката документи се явява преклудирано и действително е недопустимо разглеждането му по същество.

Ето защо, след като е установил изтичането на 28-дневния срок по чл.14, ал.2 ППЗЧРБ и е постановил заповед за прекратяване на административното производство, административният орган е постановил правилен и законосъобразен административен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата на лицето се явява неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, трети състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.С., родена на ***г. , гражданин на Руската федерация, чрез процесуален представител адв. К. от БАК, против Заповед рег. № 251з-3183 от 17.08.2018г., издадена от директора на ОД на МВР-Бургас, с което е прекратено административното производствопо заявление №538200-11427/04.07.2018г., подадено от жалбоподателя за продължаване на пребиваването й като чужденец в Република България, на основание чл.24, ал.1, т.6 от закона за чужденците в Република България.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: