Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  705/20.04.2017 г.  град Бургас

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря М.В. и прокурора Росица Дапчева, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело № 261 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енстрой“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ ***, представлявано от управителя Н.А.Г., чрез адвокат К. от БАК против решение № 12/04.01.2017г., постановено по НАХД № 6177/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 203753-О-F219074/21.07.2016г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Бургас и наложената на касатора имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за нарушение на чл.92, ал.2 от същия закон. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК– неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат К. от БАК, който поддържа оспорването без да ангажира доказателства.

Ответникът – директор на ТД на НАП - Бургас не се представлява в процеса.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас пледира за неоснователност на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 23.06.2016г. е съставен акт за установяване на административно нарушение против „Енстрой“ ЕООД за това, че като задължено лице по ЗКПО не е подало в законоустановения срок – до 31.03.2016г., годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба (загуба) и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2015 година. Посочено е още, че декларацията е подадена на 23.06.2016г. с вх. № 024351600507720. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, за което е издадено наказателно постановление № 203753-О-F219074/21.07.2016г. и е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Бургас, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е потвърдил наложената санкция.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.261, ал.1 от ЗКПО – глоба в размер от 500 до 3 000 лева за данъчно задължено лице, което не подаде декларация, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. В настоящия случай е безспорно установено, че търговското дружество не е изпълнило задължението си да подаде до 31.03.2016г. годишна данъчна декларация за 2015г., с което е осъществило от обективна страна втората от алтернативно предвидените хипотези на чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Основното възражение на касатора е относно приложението на чл.28 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.28 ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието маловажен случай. Съгласно чл.93, т.9 НК, приложима в случая по аналогия на основание препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С оглед установените факти по делото, правилно районния съд е приел, че не е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Не са налице доказателства за наличие на обстоятелства, обуславящи квалифицирането на административното нарушение като маловажно. Правилно първоинстаниционният съд е приел за ирелевантни представените доказателства относно обстоятелствата по извършване на нарушението. Обстоятелството, че декларацията е подадена със закъснение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а фактът, че не са причинени вреди на бюджета е без правно значение, тъй като нарушението е формално.

Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за касиране.

Мотивиран от това, Административен съд – Бургас, ХIII състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/04.01.2017г., постановено по НАХД № 6177/2016г. по описа на Районен съд  - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: