Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 790            Година 10.05.2014           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на десети април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина РАДИКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: М.В.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 261 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по две касационни жалби срещу решение № 4/03.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 846 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Несебър.

Първата касационна жалба е подадена от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр.София, като с нея се иска от съда да отмени първоинстанционното решение, с което е изменено наказателно постановление № 20-2002927/28.08.2013г., с което на „Хотел Централ”  ООД за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като е изменен размера на същата към предвидения от законодателя минимум от 1 500лв. Не споделя мотивите на съда обосновали изменение на издаденото наказателното постановление, като счита, че при индивидуализация на наказанието не е допуснато съществено нарушение и определената имуществена санкция в размер на 3 000 лв. е в съответствие с чл.12 и чл.27 от ЗАНН. Не изразява становище по касационната жалба подадена от другата страна.

Втората касационна жалба е подадена от „Хотел Централ” ООД, гр.Несебър, ул.”Любен Каравелов” № 6, представлявано от управителя А.И.П. и с нея се иска да се отмени оспореното решение. Излага доводи за неправилност на решението и за прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай”. Не изразява становище по касационната жалба подадена от другата страна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Административен съд Бургас намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл.211 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледани по същество същите са неоснователни.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е изменил наказателно постановление 20-2002927/28.08.2013г. издадено от Изпълнителния директор на ИА”ГИТ” гр.София, с което на „Хотел Централ” ООД за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., като е намалил размера на същата на 1 500 лева. При постановяване на решението си, съдът не е установил наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. По същество е преценил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в кухнята на ресторанта в Хотел-ресторант „Централ”, полага труд като миячка лицето К.Г., с установени работно време и работно място, като са налице всички елементи на трудово правоотношение, за което не бил представен сключен трудов договор в писмена форма. Жалбоподателят признава това обстоятелство, но твърди, че с лицето е бил сключен граждански договор, с параметри различни от правно регламентираните, като не се отрича обстоятелството, че всъщност лицето е полагало труд. По отношение на размера на наложеното административно наказание, съдът е приел, че същото се явява необосновано завишено и несъответстващо на степента на обществена опасност на деянието и дееца. След извършването на проверката на 02.08.2013г., работодателят, още на 03.08.2013г. е сключил трудов договор в писмена форма,  надлежно регистрирал в НАП същия, поради което административното наказание е изменено към предвидения от законодателя минимум – 1 500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря.

По касационната жалба на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр.София:

Възраженията на наказващия орган касаят единствено измененият размер на наложената имуществена санкция и те са неоснователни.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление административния орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на наложеното наказание – 3 000 лева, при предвиден от законодателя размер от 1 500 до 15 000 лева.

В случая, правилно първоинстанционния съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушението, е преценил, че наложеното на дружеството наказание е необосновано завишено и с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН е определен размер към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда – 1 500лв.. Този размер съдът приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция и обжалваното решение в тази му част  е правилно и законосъобразно. Що се касае до твърденията за допуснати други административни нарушения от дружеството, същите не биха могли да обосноват завишения размер на наложеното наказание, тъй като по делото липсват доказателства те да са безспорно установени с влезли в сила наказателни постановления.

По касационната жалба на „Хотел Централ” ООД:

В касационната жалба, от дружеството не се оспорват фактическите констатации и се излагат съображения за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че дружеството е извършило нарушение за което е санкционирано. От непосредствените възприятия на длъжностните лица извършили проверката на място се установява, че на 02.09.2013г., К.Г. е установена на работа, като „мияч” в кухнята на ресторанта към Хотел-ресторант „Централ” в к.к.Слънчев бряг. Това се потвърждава не само от ангажираните пред първата инстанция свидетелски показания, но и от представените писмени доказателства – декларация попълнена от лицето, където собственоръчно са попълнени работното място, длъжността, работното време и трудовото възнаграждение.  

Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал представения граждански договор, като според настоящия съдебен състав, твърденията за сключен такъв, се явяват защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Договорът е представен за първи път с молба до Районен съд гр.Несебър от 31.10.2013г., ден преди проведеното първо по делото открито съдебно заседание, като нито при извършване на проверката, съставянето на АУАН и връчването на наказателното постановление, нито в сезиращата съда жалба се е твърдяло, че е съществувал. Видно от съставения АУАН, в него управителя на дружеството е записал „Лицето К.И.Г.беше първи ден на работа и документите и бяха подготвени за оформяне на трудов договор и поради заболяване на счетоводителя ние не успяхме да го оформим преди започване на трудовия ден”. На договора е посочена дата на сключване 15.07.2013г., а управителя твърди, че на 02.08.2013г., лицето е било за първи ден на работа. Също така съдържанието на гражданския договор е в противоречие с декларираните от лицето Гъдева обстоятелства. В договора е посочено възнаграждение в размер на 110 лева, а съгласно декларацията, то е в размер на 400 лева. На следващо място в декларацията е посочено работно време „15 до 23ч.” почивка „не”, а в договора няма уговорено време на изпълнението му, като не ставя ясно договореното „хигиенизиране и поддържане на кухненското помещение, с площ 60 кв.м.” , дали следва да се извърши еднократно или в продължение на определен период от време.

Нормите на трудовото законодателство вменяват задължение на работодателя да сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа, като чл.62, ал.1 от КТ поставя изискването за форма, а именно, че трудовият договор следва да се сключи в писмена форма. Тези задължения не са изпълнени от търговеца, като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая не са налице основания за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай”.

В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административнонаказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/03.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 846 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.       

 

 

                                                          

                                                                                                          2.