РЕШЕНИЕ

 

№  1817             22.10.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                  2. ЯНА КОЛЕВА

 

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2617 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на Й.Х.И., с адрес *** против решение №132/06.08.2018г, постановено по а.н.д. №253/2018г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-0302-000163 от 13.06.2018г. издадено от РУП към ОД на МВР Бургас, РУ Царево, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща представител.

         Ответната страна – Районно управление гр.Царево към ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление отговорността на И. е ангажирана за това, че 21.05.2018г. в 09:00 часа в гр.Царево, на ул. „Преображенска в посока хотел „Замък“ управлява МПС регистрирано по надлежния ред, без да са му поставени регистрационните табели на определените за това места.

         За така установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е предявен на и подписан от Й.И. без възражения. Такива не са депозирани и в предвидения от закона 3-дневен срок. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на И. не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. По същество намира, че правилно е била ангажирана отговорността на лицето. Възраженията на жалбоподателя, че не следва да носи отговорност за това, че е управлявал процесното МПС без поставени регистрационните табели на определените за това места, тъй като предишният собственик на процесното МПС е свалил табелите без негово знание, въззивният съд намира за неоснователно. Посочва, че управлението на МПС е регламентирано в специалния закон за движението по пътищата, поради което за И. е било обективно възможно при полагането на дължимата грижа да разбере, че на инкриминираната дата процесното МПС е било без поставени регистрационните табели на определените за това места и не е следвало да привежда същото в движение. Ето защо приема, че твърдението на жалбоподателя, че не е знаел, че предишния собственик преди това е свалил табелите, съдът намира за защитна версия с цел да се избегне административното наказание. Освен това съдът сочи, че съгласно чл. 7, ал.2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в специалния закон за движение по пътищата липсва разпоредба, която да изключва наказуемостта за нарушение на  чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че наказващият орган правилно е определил наказанието по чл. 175, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП в минимално предвидения от закона размер, поради което размера на наложеното наказание не подлежи на изменение при съдебния контрол.

         Така постановеното съдебно решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Фактите по делото съдът е установил посредством депозираните свидетелски показания от длъжностните лица по установяване на нарушението, които споделят лични и непосредствени възприятия относно обстоятелствата по извършването му.

По делото безспорно се установи, че касаторът е управлявал МПС което няма регистационни табели на предвидените за това места. С това си деяние касаторът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и по точно на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно който "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване."

Твърдението, че  касаторът не е знаел, че МПС е без регистрационни табели е подробно обсъденото от въззивният съд, като изложените мотиви за неоснователсност на същото се споделят напълно и не е необходимо тяхното преповтаряне.

Доколкото първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като наведените от наказаното лице доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на установеното нарушение. В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение.

Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132/06.08.2018г. г., постановено по а.н.д. № 253/2018г. по описа на Районен съд – Царево.       

                  

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                   2.