РЕШЕНИЕ

 

№  1816             22.10.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                         2. ЯНА КОЛЕВА

 

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2616 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба на Районно управление гр.Царево към ОД на МВР – Бургас против решение №126/25.07.2018г. постановено по а.н.д. №158/2018г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 18-0302-000099/17.04.2018г. издадено от началник РУП към ОД на МВР Бургас, РУ Царево, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177, ал.1, т.1 от с.з на ответната страна И.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., както и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

            В касационната жалба се излагат подробни възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което да се потвърди НП.

            В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща представител.

            Ответникът – И.К.П., редовно уведомен, се явява лично и с процесуален представител, който излага доводи за неоснователност на касационната жалба. По делото е представен и писмен отговор по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

            С наказателното постановление, И. Николов П. е санкциониран за това, че на 13.04.2018г. около 16:35 часа, в гр.Царево, по ул. „Христо Ботев“ на кръстовището с ул. „Самуил“ в посока хотел „Диана“ управлява лек автомобил „Хонда Сивик К5“, с рег.№ А 8967 НВ, собственост на Н. Мавров, след като СУМПС му е отнето/иззето. Водача отказва да му бъде извършена проверка с Дрегер Drugtest 3000 за употреба на наркотици, наркотични вещества и техни аналози, както и да му бъде взета проба за анализ ФСМП за употреба на наркотици.

            За така установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е предявен на и подписан от И.П. без възражения. такива не са депозирани и в предвидения от закона 3-дневен срок. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задълженията от актосъставителя, визирани в чл. 43, ал. 1, 2 и 5 от ЗАНН, които гарантират упражняване правото на защита от страна на нарушителя в пълен обем, нарушени са разпоредбите на чл. 42, т.6 от ЗАНН, чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. Сочи, че нарушението на което и да е от тях е съществено, а в конкретния случай се е отразило върху валидността на издадения АУАН, по-скоро до липсата на АУАН. Намира, че липсата на трите имена на нарушителя води до липсата на акт въобще, респ. и до липсата на основание за издаване на наказателно постановление. В този смисъл посочва, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено във фазата на съдебното обжалване. Според съда, като не е съобразил това обстоятелство, административнонаказващият орган издал незаконосъобразно НП, което не може да бъде санирано. Също така районният съд излага мотиви, че в обстоятелствената част нито на АУАН, нито на НП не се уточнява нарушителят управлявал МПС след като му е било иззето / отнето свидетелство за управление на МПС или същият бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, което съдът намира за съществено процесуално нарушение, също, което счита, че е самостоятелно основание за отмяна на наказателно постановление в тази му част. От друга страна, според първостепенният съд, по делото не са се събрали данни и доказателства във връзка с какво точно контролните органи поискали проверка за наркотични вещества, след като в случая е приложима Наредба № 1 от 19.07-2017 г. за реда за установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, с оглед на която такива проверки се извършват при строго визирани фактически предпоставки и основания, поради което и няма данни по делото да се направи преценка до колко контролният орган имал правомощия за такава, в случая.

            Така постановеното съдебно решение е частично неправилно.

            Настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение не е съобразено изцяло с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът не е изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка и събраните по делото доказателства.  Изложените в решението отменителни основания, касационният съд намира за частично неправилни.

            От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което изложените в тази насока доводи са неоснователни. Както акта, така и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

            На първо място следва да се посочи, че касационната инстанция установи несъответствие между имената на лицето подало жалба до въззивният съд респ. отговора по касационната жалба и лицето посочено като нарушител. Според АУАН и НП, административнонаказателното производство е образувано срещу И. Николов П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Царево, кв. ‚Василико“ ул. „Св.Н.Чудотворец“ №32, а жалбата и отговора са подадени от И.К.П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Царево, кв. ‚Василико“ ул. „Св.Н.Чудотворец“ №32. При извършена служебна справка от Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/ по ЕГН на лицето, което безспорно е идентично и в двата случая, съдът установи, че лице с ЕГН **********, съответстващо на ЕГН посочено и в акта, и в постановлението е И. Николов П..

            В тази връзка, неправилни са изложените от районният съд мотиви, че в АУАН липсват имената на нарушителя и е нарушена разпоредбата на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП и всички останали писмени доказателства, приложени по преписката и съставени в хода на администривнонаказателното производство безспорно е посочено лицето срещу което са извършвани административните действия, с трите си имена /собствено, бащино и фамилно/ и това е именно И. Николов П.. Неоснователни са и изводите на въззивният съд, че са налице неизпълнения на разпоредбите на чл.43, ал.1, ал.2 и ал.5  от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН, същият е подписан както от актосъставителя, така и от посочения в него свидетел-очевидец на нарушението и в същия ден е предявен на Николов и подписан от него без възражения. От така изложеното не се констатираха в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.

            По отношение нарушението по т.1 от НП, следва да се отбележи, че изложените в оспореното съдебно решение мотиви относно липсата на конкретика относно това по-какъв начин водача на МПС е без СУМПС не опорочава НП и не ограничава правото на защита на лицето. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г./, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Т.е отнемането респ. изземването на СУМПС по административен или по съдебен ред води до един и същ резултат, а именно до липсата на СУМПС, което безспорно е в нарушение на изискването на чл.150а от ЗДвП.

            Видно обаче от събрания по делото доказателствен материал и по-конкретно приложената справка за нарушител/водач  на л.41-43 от а.н.д.№158/2018г. по описа на РС-Царево, в нея е отразено, че СУМПС на И.П. е отнето на 20.01.2018г. Отново от справката се установява, че на 20.01.2018г. срещу лицето е съставен АУАН №Д-329139/21.01.2018г. въз основа на който е издадено НП № 18-4635-000097/16.04.2018г. Посочено е, че това НП е със статут на обжалване пред първа съдебна инстанция, като по делото липсват каквито и да данни дали е налице произнасяне на съд и дали ако е налице постановено съдебно решение, то същото е оспорено по касационен ред или е влязло в сила. Отново според съдържанието на справката се установява, че срещу лицето е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-4635-000008/20.01.2018г. на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, като относно тази ПАМ липсва каквато и да е информация дали е връчена на адресата й и дали същата е оспорена или е влязла в законна сила, както и това постановено ли е по същата предварителното й изпълнение или не. Така цитираните актове не са приложени по делото и независимо от доказателствената сила на акта съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, то не са налице доказателства, които да подкрепят изложеното от органа. Предвид това, настоящият състав намира, че независимо наличието на индиции за отнемане на СУМПС на И. Н. Петров, то същото не е доказано по несъмнен начин, поради което, в тази част НП правилно е отменено, а решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

            По отношение на нарушението по т.2 от НП, настоящата съдебна инстанция намира, че същото, съобразно събрания по делото доказателствен материал, е доказано по несъмнен начин.

                Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.

            От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че ответникът е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Drugtest 3000, както и да му бъде взета проба за анализ във ФСМП за употреба на наркотици, като не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата им.

            С Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1), приложима в настоящата хипотеза, се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, трамваи и самоходни машини. В Наредба №1 не се съдържат разпоредби, които да уреждат кога контролния орган разполага с правомощието да извърши проверка за установяване употребата на алкохол респ. на наркотични вещества от водача. Поради това изложените в тази насока от ответната страна аргументи, съдът намира за неоснователни.

            Според чл.2, ал.1 от Наредбата, при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал.2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

 

 

 

 

            Според чл.3, ал.1 от Наредбата,  при извършване на проверка намясто от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.

            В настоящият случай отказът на лицето да бъдете установено дали същото, като водач на МПС е употребило наркотични вещества, се установява по несъмнен начин, както от наличния по делото протокол за медицинско изследване /л.20 от а.н.д. №158/2018г./, където е налице документиран отказ, така и от свидетелските показания на актосъставителя дадени пред въззивната инстанция, които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Както се посочи по-горе, съгласно чл.189 ,ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което правилно е отговорността на водача И. Николов П.. Предвид изложеното, като е отменил НП в тази част, Районен съд – Царево е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

            Настоящата инстанция намира касационната жалба за частично неоснователна, а решението на Районен съд – Царево за частично правилно.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ решение №126/25.07.2018г. постановено по а.н.д. №158/2018г. по описа на Районен съд – Царево, в частта, с която е отменено НП № 18-0302-000099/17.04.2018г. издадено от началник РУП към ОД на МВР Бургас, РУ Царево, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП на И. Николов П. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0302-000099/17.04.2018г. издадено от началник РУП към ОД на МВР Бургас, РУ Царево, в частта, в която за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП на И. Николов П. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №126/25.07.2018г. постановено по а.н.д. №158/2018г. по описа на Районен съд – Царево, в частта, с която е отменено НП № 18-0302-000099/17.04.2018г. издадено от началник РУП към ОД на МВР Бургас, РУ Царево, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от с.з на И.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.          

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.