Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1591                 Година 03.09.2018                   Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:                                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 260 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на „ПИК-КО”АД с ЕИК-121157625, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Казичене, Северна промишлена зона, ул.Индустриална № 3, представлявано от изпълнителния директор И. *** Балиева срещу решение № 32-329951/24.11.2016г. към ЕАД № 14BG001007H0020667/02.06.2014г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № Р-5/32-4140/06.01.2017г. на директора на Агенция Митница. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, поради противоречие с материалния закон и с процесуалните правила, като излага подробни съображения във връзка с липсата на фактически и правни основания за издаването му. Твърди, че административният орган неправилно се е позовал единствено на Доклад на ОЛАФ № OF/2015/1178/B1, като не е събрал служебно необходимите доказателства. Възразява срещу начислената от административния орган лихва, като посочва, че правото на дружеството е ограничено, тъй като в процесното решение не е посочен лихвения процент, послужил за изчисляване на дължимата лихва. Счита, че решението е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.119 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и в противоречие с принципа за защита на оправданите правни очаквания на длъжника , като излага подробни аргументи в тази  насока. Оспорва констатациите изложени в доклада на ОЛАФ № OF/2015/1178/B1. Счита, че дружеството не би могло да открие евентуална допусната грешка от страна на индонезийските власти по отношение на преференциалното третиране на лимонената киселина, като твърди, че търговецът е действал добросъвестно и е положил дължимата грижа. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по делото. С писмено становище поддържа жалбата на сочените в нея основания и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Началник на Митница Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представя административната преписка, ведно с превод на документите представени на чужд език. Прави искане да му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Административен съд Бургас, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

На 02.06.2014г. с ЕАД № 14 BG001007H0020667, „ПИК-КО”АД е декларирало за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение и крайна употреба стока „лимонена киселина монохидрат 75 000 кг.; [2=TGHU1839922;2=MEDU1049353;2=FCIU4452550,PC=3000],“, с тарифен код в кл.33-29181400. За стоката в кл.15, като държава на износ е посочен код за Индонезия, а в кл.16 не е посочена държавата на произход. Произходът е посочен в кл.34-Индонезия. В кл.20 условията на доставка са CIF Бургас, България.

Съгласно кл.44, стоките са придружена от опаковъчен лист FV14003159/20.05.2014, сертификат за произход № 0012897/JKM/2014, фактура № FV14003159/20.05.2014 и № 20140529/ПИК КО (л.35-41 от делото).

В кл.47 за стоката са определени задължения за мито (А00) в размер на 3 432,48 лева при ставка 3,00%  и за ДДС (В00) в размер на 23 835,05 лева при ставка 20,00%, или общо задълженията са 27 267,53 лева.

Без да са посочени в кл.31 или в кл.44, във връзка с реализирания внос като доказателства са представени декларация за данни, свързани с митническата стойност D.V.1 (л.245 от делото), товарителница № MSCUEK360369 (л.42 от делото, декларация от PT. TIRTA SEMESTA ALAM ABADI, с което се удостоверява мястото на производство и пакетиране на лимонената киселина (л.24 от делото), контролен лист за контейнер № PRSU2906743 (л.26 от делото), контролен лист за контейнер № TRIU2250749 (л.28 от делото), контролен лист за контейнер № TTRU2573802 (л.30 от делото), товарителница за комбиниран транспорт  № JKT-SIN20140403(л.32-л.33 от делото), платежно нареждане от 30.05.2014г. за заплащане на мито в размер 3 432,48 лева (л.243 от делото), платежно нареждане от 30.05.2014г. за заплащане на ДДС в размер 23 835,05 лева (л.244 от делото), фактура за митническо оформяне на контейнери № 1000012381/28.05.2014г. (л.248 от делото), фактура за терминални разходи № 8100001371/28.05.2014г. (л.249 от делото), фактура за демюрейдж № 21088/28.05.2014г. (л.250 от делото), уведомление до Областна дирекция по безопасност на храните рег.№ 162/02.06.2014г. (л.257 от делото), уведомление до Агенция „Митници“ вх.№ 32-55363/03.06.2014г. (л.258 от делото), опаковъчен лист по фактура № TIR1401415, 1140332A, 11404301A от 15.04.2014г. (л.443 от делото); търговска фактура № TIR1401415/15.04.2014г. (л.445 от делото), известие за износ на стоки (л.459-л.462 от делото), известие за експортна услуга № 2211610/KPU.01/BD.0502/2014 от 15.04.2014г. (л.464-л.466 от делото), подаване на документ E-SKA (л.468 от делото), регистрация на износител (л.470 от делото); заявление за издаване на формуляр SKA-А (л.472-л.473 от делото) и коносамент за комбиниран транспорт № JKT-BUR140417 (л.561-л.562 от делото)

Със съобщение рег.№ 32-290359/18.10.2016г. на началника на Митница Бургас (л.98-л.100 от делото), на основание чл.22, §6 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на съвета, дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение на, с което се определя нов размер на задължението, като са изложени подробни мотиви за издаване на същото.

С писмо № 32-292052/19.10.2016г. на заместник-началника на Митница Бургас (л.278 от делото) е уведомено дружеството, че във връзка с последваща проверка на ЕАД, основаваща се на Доклад на ОЛАФ № OF/2015/1178/B1, следва да представи допълнителни доказателства относно декларирания произход на стоките по ЕАД.

С писмо изх.№ 156/25.10.2016г.  (л.96 от делото) дружеството е изразило становище, че стоката по процесната ЕАД е произведена и изпратена от Индонезия, като е окомплектована с всички необходими документи за извършване на превоза и произхода на стоката. Предвид необходимостта от превод на документите е поискан срок за представяне на същите. С писмо рег.№ 32-303152/31.10.2016г. (л.94 от делото) от административния орган е предоставен 7-дневен срок за представяне на изисканите документи.

С писмо вх.№ 32-304041/01.11.2016г. (л.267 от делото) от жалбоподателя са представени коносамент № JKT-SIN20140401, коносамент № JKT-SIN20140403, документи за извършен транспорт на територията на Индонезия, както и декларации от индонезийския производител от 27.10.2016., съгласно които лимонената киселина е произведена в Индонезия, като е поискан допълнителен срок за представяне на необходимите документи. С писмо рег.№ 32-309275/04.11.2016г. на началника на Митница Бургас (л.280 от делото) на дружеството е предоставен искания допълнителен срок.

На 16.11.2017г. в Централно митническо управление (ЦМУ) е получено писмо рег.№ 32-321446/16.11.2017г. (л.518-л.519 от делото; л.499-превод), с което Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е уведомила българските митнически власти, че разследването относно погрешно описание на произхода при вноса на лимонена киселина като произхождаща от Индонезия, но със съмнения, че произхожда от Китайска народна република е приключило, ведно с финансова препоръка за действия, които следва да се предприемат в резултат на разследването и Окончателния доклад.

Видно от доклада на ОЛАФ, през 2015 испанската митница е информирала Европейската служба за борба с измамите, че конкретен испански вносител е внасял лимонена киселина от Индонезия през 2014г., като такива са идентифицирани и в Германия и България, доставени от посредник на същата испанска компания. Посочено е, че пратките са покрити от индонезийски сертификати за произход по Общата система за преференции – Формуляр А, а коносаментите показват, че стоките са натоварени в Сингапур, но са съществували подозрения, че същите произхождат от Китайска народна република и по този начин се избягват приложимите конвенциални мита и антидъмпингово мито. В хода на мисията на ОЛАФ през 2016г., индонезийското министерство на търговията е потвърдило, че 16 сертификата за произход GSP, представени при вноса в ЕС следва да се считат за невалидни. На следващо място, според индонезийската митница, стоките, покрити от посочените сертификати не са били експортирани от Индонезия към ЕС. В хода на разследването е установено, че целият внос на лимонена киселина, освободена от митница в Испания, Германия и България през 2014г., като стока с индонезийски произход, не произхожда от тази държава, а съответните GSP сертификати за произход се считат за невалидни от компетентните индонезийски власти. От същия доклад се установява, че действителния произход на описаните пратки остава неизвестен, тъй като не е получена информация от компетентните сингапурски власти.

С докладна записка № 32-323697/18.11.2016г. (л.91-93 от делото), изготвена от ст.митн. инспектор МП „Пристанище Бургас център“ е уведомен началника на Митница Бургас за извършен последващ контрол по ЕАД № 14 BG001007H0020667/02.06.2014г., като при проверката е установено, че процесната доставка на лимонена киселина не е извършана от или през Индонезия за ЕС. Посочено е, че по отношение на дружеството „ПТ Тирта Семеста Алам Абади“, административната мисия на ОЛАФ е констатирала, че посоченото от същото местонахождение се използва от друго дружество, а „ПТ Тирта Семеста Алам Абади“ не е подновило своето разрешително за бизнес след изтичане на законоустановения 5-годишен срок. Посочено е още, че дружеството е регистрирано като вносител в митническата база данни, а не като износител, като е внасяло предимно стоки за широко потребление в периода между 2008г. – 2011г. и никога не е внасяло химически продукти. Дружеството е било блокирано автоматично в митническата информационна система на Индонезия след изтичане на 12 месеца без активност от негова страна. Установено е още, че „ПТ Тирта Семеста Алам Абади“ никога не е изнасяло под митнически контрол стоки от пристанище Джакарта (Индонезия). С оглед на така констатираните факти е посочено, че сертификатът за произход Форма А към процесната ЕАД се счита за невалиден и не може да бъде приет за целите на преференциалната търговия по Общата система за преференции. Посочено е, че на основание чл.77 §1 от Регламент № 952/2013, възниква митническо задължение за стоката поставена под режим допускане за свободно обращение и крайна употреба с ЕАД № 14 BG001007H0020667/02.06.2014г.. С оглед изложеното, е предложено начислените дължими суми за мито и други държавни вземания да бъдат установени с издаване на решение за възникнало митническо задължение.

На база събраните доказателства, административният орган е предприел  действия за досъбиране на дължимите вземания, като с оспореното решение № 32-329951/24.11.2016г. (л.87-л.89от делото) е постановил промени в съдържанието на ЕАД с ЕАД № 14 BG001007H0020667/02.06.2014г., като кл.36 „Преференции“ следва да се чете код 100, т.е. прието е, че вносът не попада в обхвата на Общата система за преференции GPS. В същото решение административният орган е направил промени и в кл.47 като за лимонена киселина с код по КН 29181400 определил вида и размера на дължимите митни сборове и други държавни вземания; определил е размера на сумите, подлежащи на досъбиране; посочил е десетдневен срок за заплащане на дължимите суми, считано от датата на уведомяване на длъжника „ПИК-КО”АД.

Определените с решението суми за мито в размер на 4 004,56 лева и за ДДС в размер 800,92 лева са заплатени от „ПИК-КО”АД на 06.12.2016г. ведно с начислените лихви в размер на 1 472,26 лева (л.46 - л.48 от делото).

Решението е обжалвано от дружеството по административен ред с жалба вх. № 32-356948/21.12.2016г. (л.62-л.68 от делото). Към жалбата са приложени като доказателства декларация, че стоката е била произведена от местен производител (л.69 от делото), документи за извършен транспорт в Малайзия (л.70-л.72 от делото), коносамент № JKT-SIN2014140403 (л.73 от делото) и два броя платежни нареждания.

С решение № Р-5/32-4140/06.01.2017г. на директорът на Агенция „Митници“, жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е надлежно връчено на дружеството на 09.01.2017г., видно от приложеното известие за доставяне (л.57 от делото).

Решението на началника на Митница Бургас е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ 32-20520/25.01.2017г. (л.3-14 от делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК на 23.01.2017г., видно от приложеното копие на пощенски плик (л.52 от делото). 

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от заинтересувана страна, имаща право и интерес от направеното оспорване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Решение № 32-329951/24.11.2016г. на началника на Митница Бургас е  издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му по  чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, при спазване на предвидената от законодателя писмена форма.

В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата незаконосъобразност.

С обжалваното решение е приключено производство, проведено при хипотезата на чл.48 от Регламент (ЕС) 952/2013, според която за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Такъв контрол може да се извършва в помещенията на държателя на стоките или на негов представител, както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и данни за търговски цели.

В случая се касае за производство по извършване на последваща проверка, във връзка с вноса по ЕАД № 14BG001007H0020667/02.06.2014г.. В хода на това производство, митническите органи разполагат с правомощие да поправят декларацията и когато установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, те вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат.

Решението е издадено в съответствие с материалноправните изисквания на закона. То е мотивирано, като в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му, като е неоснователно възражението за незаконосъобразност на решението, тъй като в него по отношение на вземането за мито е посочена нормата на чл.77, §1, б.а), без обаче да е конкретизиран нормативния акт от който е тази норма. Действително в т.2 от диспозитива на решението, е посочена като приложимата норма единствено чл.77, §1, б.а), но доколкото в мотивите на решението е налице изрично позоваване на тази норма, като е посочено, че тя е от Регламент (ЕС) 952/2013, правото на защита на дружеството не е нарушено, поради което не е налице и съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на обжалваното решение. Също така, след като в мотивите на решението изрично са посочени, както приложимите правни норми, така и нормативните актове от които са, то не е налице и твърдяното нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като безспорно в диспозитива на решението е в съответствие с изискванията на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, тъй като съдържа правата и задълженията на дружеството, съответно посочени са начина и срока за изпълнение.

В хода на административното производство не са допуснати нарушения на изискванията на чл.7 и чл.36 от АПК, както се твърди в сезиращата съда жалба. Административният орган е събрал служебно доказателства, дружеството е уведомено за започналото производство и му е дадена възможност да ангажира доказателства, от която възможност то се е възползвало

Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че след постановяване на обжалваното решение, дружеството-жалбоподател е заплатило определените му допълнителни задължения.

Спорът между страните е във връзка с валидността на сертификат за произход Форма А № 0012897/JKM/2014/25.04.2014г., използван при вноса по ЕАД 14BG001007H0020667/02.06.2014г., при което внасяната лимонена киселина монохидрат се обмитява с преференциална ставка 3% мито. Съгласно чл.7, ал.2, изречение първо от Регламент (ЕО) 978/2012 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета адвалорните мита по Общата митническа тарифа за продуктите, изброени в приложение V като чувствителни продукти, се намаляват с 3,5 процентни пункта. Лимонената киселина с декларирания тарифен код 2918 14 00 е чувствителна стока, за която размер на митото при доказан произход е 3%, вместо стандартното мито от 6,5%. Следователно, установяването на произхода на стоката е от изключително значение за определяне тарифната ставка на дължимото мито. Дружеството жалбоподател поддържа тезата, че не може да носи отговорност за валидността на процесния сертификат, тъй като той е издаден от компетентните власти на Индонезия.

Правилно е прието от административния орган, че сертификат за произход Форма А № 0012897/JKM/2014/25.04.2014г. е невалиден и не може да бъде приет за целите на митническото оформяне на стоката по ЕАД 14BG001007H0020667/02.06.2014г., като се е позовал на събраните в хода на производството доказателства.

За да постанови своето решение, административният орган се е позовал на доклада на OLAF и приложените към него доказателства. Този доклад, съгласно чл.9, § 2 от Регламент ЕО № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999г. относно разследванията провеждани от Европейската служба за борба с измамите, представлява допустимо доказателство в административното производство - официален документ, който има обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл са и разпоредбите чл.11, пар.2 от Регламент (ЕС, Евратом) 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) 1074/1999 на Съвета. След като в случая окончателният доклад на OLAF е изготвен от длъжностни лица, в резултат на разследване, възложено в правомощията на Комисията, то същият има сила на официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва с удостоверителна сила по отношение на установените в него факти, като доказателствената му сила следва да се преценява с оглед на доказателствата, събрани при разследването.

Дружеството оспорва констатациите в доклада, но не ангажира доказателства, въз основа на които да се направи извод различен от този на  административния орган. Видно от доклада, при извършена проверка относно посоченото дружество-изпращач „ПТ Тирта Семеста Алам Абади“, е установено, че то е регистрирано в митническата база данни само като вносител и не е подавало никога експортни документи. То е внасяло основно стоки от общ характер – играчки, текстилни изделия, машини, но не и химически продукти.      Вносът е осъществяван през периода 2008-2011г., като последната сделка е от м.юли 2011г., като след период от 12 месеца без извършени сделки е било автоматично блокирано в системата. В заключение е посочено, че посоченото  дружество-изпращач, никога не е изнасяло стоки от пристанище Джакарта (Индонезия) под митнически контрол, поради което митническите документи представени пред компетентните власти при кандидатстване за сертификат за произход следва да се третират, като фалшиви и невалидни. Съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК, в тежест на жалбоподателя е да установи с допустимите доказателствени средства твърдения от него положителен факт, а именно, че процесният сертификат за произход е действителен. В случая това процесуално задължение не е изпълнено от последния нито в проведеното административно производство, нито в съдебното производство, като не са ангажирани никакви доказателства, че така направените констатации в доклада са неверни и посоченото дружество действително е изпращач на процесните стоки.

Видно от доклада на OLAF, по отношение на сертификат за произход № 0012897/JKM/2014 е установено несъответствие по отношение на идентификационната част на фирмите в номерата на митническите декларации, като сертифициращата държава – Индонезия многократно е посочила, че всички сертификати за произход, предмет на проверка на мисията на OLAF са издадени на база документи с неистинско съдържание, представени от износителя, с оглед на което следва да се считат за невалидни.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че обобщените резултати от проверката на износителя PT TSAA са неотносими към предмета на спора и не са подкрепени с доказателства, доколкото основният спор в настоящото производство е относно валидността на сертификата за произход за процесната стока. Като Приложение 4 (л. 352-360 от делото) е представен Съгласуван протокол от съвместна мисия за административно сътрудничество на ЕС и Индонезия в периода 08-11.08.2015 г. относно произхода на лимонена киселина и трихлоризоцианпикочна киселина, експортирана от Индонезия за Европейския съюз в съответствие с Общата система за преференции (GSP). Видно от същия ГД „Външна търговия“ е потвърдила, че дружеството PT TSAA е подало подвеждаща информация пред индонезийските власти, за да се сдобие с необходимите сертификати. ГДВТ е потвърдила, че всичките 25 сертификата за произход  Форма А (GSP) са издадени от Общинска служба в Чакунг и Чибинонг, но на базата на фалшифицирани удостоверяващи документи. Аналогично е заключението на Главна дирекция „Митници и акцизи“ (ГДМА) при Министерството на финансите (МФ) на Индонезия, а именно, че вътрешна проверка е доказала, че PT TSAA никога не е изнасяла лимонена киселина от Индонезия за Европейския съюз, като този извод е валиден за всички 25 сертификата, предмет на проверката.

Неоснователно е възражението, че е без значение какъв е адресът на износителя PT TSAA към момента на проверката на OLAF, тъй като в представените две декларации за произход от PT TSAA, съставени на 27.10.2016 г. (т.е. след приключване мисията на OLAF) е посочен именно този адрес, на който е установено, че износителя PT TSAA не пребивава. Както вече бе посочено, от данните по делото се установява, че PT TSAA е регистриран само като вносител, т.е. това дружество не извършва експортни операции, включително и тази по износа на процесната стока – лимонена киселина монохидрат. По отношение на дружеството липсва разрешително въобще за митническа дейност (поради неподновяване на лиценза след изтичането на същия през 2008г.), същото е блокирано в информационната система на Индонезийските митници, като последната му сделка е от юли 2011 г. От така установените факти е безспорно, че  експортна операция във връзка с вноса по процесната ЕАД не е реализирана по надлежния ред под митнически контрол.

Неоснователни са и наведените възражения, че е налице хипотезата на чл.119, ал.1 от Регламент 952/2013 - грешка на компетентните органи, която разпоредбата гласи, че в случаи, различни от посочените в чл.116, § 1, ал.2 и чл.117, чл.118 и чл.120, възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва когато, в резултат на грешка от страна на компетентните органи, първоначално съобщеният размер на митническото задължение е бил по-малък от дължимия размер, ако са изпълнени следните условия: а) длъжникът, според обстоятелствата, не би могъл да открие тази грешка и б) длъжникът е действал добросъвестно. Дружеството твърди, че за него е приложимо определението, дадено в чл.119, ал.3 от Регламент 952/2013, съгласно което когато преференциалното третиране на стоките се предоставя на базата на система за административно сътрудничество, включваща органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза, ако издаденият от тези органи сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не би могла да бъде открита според обстоятелствата по смисъла на параграф 1, буква а). В този смисъл, след като сертификатът е издаден от компетентен индонезийски орган след извършване от страна на последния на активни действия – проверки и контрол, то същият е редовен и следва да се приеме за валиден. Сочи се, че издаването на сертификати за произход Форма А от компетентните органи е при условията на засилен контрол в сравнение с проверките, които се извършват при издаване на сертификати за непреференциален произход, с оглед на което е налице грешка на компетентните органи и дружеството не следва да заплаща определените с решението допълнителни задължения.

В случая е налице хипотезата на чл.119, ал.4, изречение първо от Регламент 952/2013, а именно издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя. Доколкото по делото безспорно се установи, че описаните в доклада на ОЛАФ сертификати за произход са издадени въз основа на подвеждаща информация, подадена от PT TSAA, то не е налице грешка на компетентен орган в държавата на издаване на сертификата и посочените от жалбоподателя разпоредби не намират приложение.

Неоснователно е и възражението, че обжалваното решение е постановено при незачитане на основен принцип на правото на Европейския съюз, а именно принципа на оправданите правни очаквания. Сертификат за произход Форма А се издава и служи единствено и само при митническото оформяне на стоки при внос с прилагане на преференциална ставка за мито по Общата система за преференции (GSP). Съгласно съображение 36 от Решение на СЕС от 30.06.2016 г. по дело С-416/15, макар съгласно правната уредба на Съюза произходът на стоките да трябва да се докаже, като се представи съответен документ, представянето на такъв документ не е пречка в случай на сериозно съмнение митническите органи да изискат други допълнителни доказателства, за да се уверят, че произходът е посочен в съответствие с нормите на Съюза в тази област. В това отношение СЕС вече е постановил, че с последващата проверка се цели да се установи дали е достоверна информацията за произхода, съдържаща се в сертификата за произход (в този смисъл решение от 08.11. 2012 г., Lagura Vermögensverwaltung, C‑438/11, EU:C:2012:703, т. 17 и цитираната съдебна практика). А съгласно Съображение 37, обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна (в този смисъл решение от 17 юли 1997 г., Pascoal & Filhos, C‑97/95, EU:C:1997:370, т. 55—57 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай това установяване е направено по време на външно разследване на ОЛАФ, обективирано в доклад OF № OF/2015/1178/В1 и приложения към него.

Според Решение от 16.03.2017 г. на СЕС по дело С-47/16 от информация, съдържаща се в Доклад на OLAF може да се направи извод, че даден вносител няма основание да изтъкне оправдани правни очаквания на основание на тази разпоредба, за да се противопостави на последващо вземане под отчет на вносни мита. В настоящия случай е спазено изискването (по аргумент на противното) въведено от СЕС –Докладът на OLAF съдържа подробно описание на съответното положение относно всички проверявани сертификати за произход на лимонена киселина, внос от Индонезия и митническите органи са доказали безспорно, че издаването на неправилен сертификат за произход формуляр А от страна на митническите органи на държавата на износ се дължи на неточно представяне на фактите от износителя. СЕС допуска, че в случаите,  в които митническите органи на държавата на внос нямат възможност да докажат това обстоятелство, при необходимост, тежестта да докаже, че този сертификат е бил издаден на базата на вярно представяне на фактите от страна на износителя, тежи върху вносителя, като последният може да изтъкне оправдани правни очаквания на основание на тази разпоредба, за да се противопостави на последващо вземане под отчет на вносни мита, като твърди, че е бил добросъвестен, само ако са изпълнени три кумулативни условия (Решение от 16.03.2017 г. на СЕС по дело С-47/16). На първо място, митата трябва да не са били събрани в резултат на грешка от страна на самите компетентни органи, по-нататък, грешката трябва да е от такова естество, че да не е било възможно да бъде открита от добросъвестен длъжник, и накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащата правна уредба по отношение на митническата си декларация. Не са налице оправдани правни очаквания по-специално, когато въпреки явни основания за съмнения относно правилността на сертификат за произход формуляр А вносителят не предприеме всички възможни действия, за да се осведоми за условията на издаване на този сертификат, така че да провери основателността на посочените съмнения. По делото от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че същият е предприел действия в тази насока, с оглед на което релевираните възражения са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията на дружеството-жалбоподател, че е представило всички възможни документи, за да докаже добросъвестността си и съответно да бъде освободен от задължението за доплащане на публични държавни вземания, както и че атакуваното решение на Началник Митница Бургас е необосновано, защото административният орган не е изложил мотиви във връзка с представените от дружеството документи. По делото се установява, че с писмо изх. № 32-292052/19.10.2016г. на заместник-началника на Митница Бургас (л.278 от делото) от жалбоподателя са били изискани допълнителни подробно посочени доказателства относно произхода на процесната стока, както и 

всякакви други документи, потвърждаващи декларирания произход на стоките, различни от предоставените към процесната ЕАД. В отговор дружеството е потвърдило, че лимонената киселина, предмет на внос по процесната ЕАД е била произведена и изпратена от Индонезия, като пратката е била окомплектована с всички необходими документи за произход и превоз. Административният орган е дал възможност на дружеството да ангажира допълнителни доказателства, като пред Началника на Митница Бургас са представени два коносамента, две декларации за произход и документи за транспорт. По отношение на тези документи административният орган е приел, че те не могат да послужат за доказателства за правомерното издаване на процесния сертификат. Този извод е правилен, доколкото от представените доказателства не се установява произхода на процесната стока. Това са частните документи по смисъла на чл.180 от ГПК, подписани са от лицата, които са ги издали и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, но те нямат обвързваща материална доказателствена сила, като за да бъде кредитирано тяхното съдържание е необходимо, отразените в тях обстоятелства да съответстват на другите събрани в хода на производството доказателства. Това съответствие в случая липсва, доколкото дружеството посочено като износител - PT TSAA, не се установява да е извършвало експортни операции под митнически контрол от пристанище Джакарта, Индонезия, за което компетентните власти в този страната са направили надлежни изявления и са ангажирали доказателства.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая не е доказано, че произходът на процесната лимонена киселина е Индонезия, поради което не е приложимо преференциалното тарифно третиране на стоката и правилно с обжалваното решение на основание чл.77, §1, б.“а“ от Регламент № 952/2013 и чл.54, ал.1 от ЗДДС са определи допълнителни задължения за мито и ДДС. При правилно установени допълнителни задължения за мито и ДДС по процесния внос, правилно са установени и задължения за лихва с оглед нормата на чл.114, §2 от Регламент № 952/2013, като процента на лихвата е определен съобразно изискванията на §1 от същия член.

С оглед на изложеното, жалбата на „ПИК-КО“ АД е неоснователна и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 876,00 лева, разноски за превод на представените по делото писмени документи.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПИК-КО”АД с ЕИК-121157625, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Казичене, Северна промишлена зона, ул.“Индустриална“ № 3, представлявано от изпълнителния директор И. *** Балиева срещу решение № 32-329951/24.11.2016г. към ЕАД № 14BG001007H0020667/02.06.2014г. на началника на Митница Бургас.

ОСЪЖДА „ПИК-КО”АД с ЕИК-121157625, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Казичене, Северна промишлена зона, ул.“Индустриална“ № 3, представлявано от изпълнителния директор И. *** Балиева да заплати в полза на Митница Бургас разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 026 лева (хиляда двадесет и шест лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: