ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2018, 10.10.                                                                               град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                          ІІІ-ти Административен състав

На десети октомври                                        две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

 

Секретар:Ирина Ламбова

Прокурор:А.Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Димитров

административно дело номер 2608 по описа за 2018 година

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ М.К.Ш., редовно  и своевременно призован,  не се явява и не се представлява от проц си представител.

 

ОТВЕТНИКЪТ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ СОФИЯ, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС се явява прокурор А.Ч..

Явява се свидетеля А.А.Щ., доведен от органите на съдебната охрана.

Не се явява свидетеля К.К.Ш.. На същия призовката е върната в цялост с отбелязване от администрацията на Затвора, че лицето е освободено на 22.07.2014 година.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Съдът докладва, че по делото с входящ № 11100/08.10.2018 година е постъпила молба от адв.Л.Р., процесуален представител на ищеца, с която същата сочи, че е служебно ангажирана за дата на днешното съдебно заседание в гр.София и желае ход на делото да не бъде даван. Делото да се отложи за разглеждане за друга дата. Сочи, че й е невъзможно да се яви на датите 17,18,19 октомври и 15.11.Моли делото да се отложи за друга, поради служебната ангажираност.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, не са налице процесуални пречки.

Предвид обстоятелството, че  липсват доказателства за твърдяната от страна на адв.Р. служебна ангажираност съдът намира, че ход на делото следва да бъде даден. Не са налице предпоставките на чл.139 АПК, тъй като се касае за ищец, който не изтърпява наказание лишаване от свобода и е могъл своевременно да организира защитата си по делото.

Присъствието на ищеца в настоящето производство не е задължително, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано по повод искова молба от М.К.Ш. с ЕГН **********, чрез адв.Р. с адрес ***, офис №1, срещу Главна ДирекцияИзпълнение на наказаниятагр. София, бул.Ген. Столетов №21, за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК и чл.284, ал.1 ЗИНЗС да заплати на ищеца сума в размер на 8000,00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие противоправни действия и бездействия на служители на ответника спрямо ищеца за времето, от 30.04.2013г. до 15.03.2017г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата и направените съдебноделоводни разноски.

Съдът указва доказателствената тежест на страните както следва:

В тежест на ищеца е да установи всяко едно от изложените в исковата молба твърдения, касаещи  нарушения на битовите условия в Затвора, както и обстоятелството, че същите поотделно или в своята съвкупност като цяло са довели до  нечовешко и унизително отношение към него по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.

С оглед презумцията на чл.284 ЗИНЗС в случай, че горните обстоятелства бъдат установени и надлежно доказани, в тежест на ответния орган ще е, да обори установената  със закона презумция, че ищецът е страдал и е претърпял неимуществени вреди от доказаните лоши битови условия през процесния период.

Съдът докладва, че по делото  с входящ № 10924/02.10.2018 година е постъпила справка от Началника на Затвора Бургас, относно данни за условията, при които е пребивавал ищеца по време на процесния период. Към справката са приложени копия на фактури и протоколи за извършена дезинсекция и дератизация в Затвора Бургас.

          Съдът докладва, че по делото  с входящ № 11100/08.10.2018 година по делото е постъпил писмен отговор от ГД „Изпълнение на наказанията“, в който развиват допълнителни съображения за допустимостта и  неоснователността на исковата претенция.

ПРОКУРОР Ч.: Исковата молба е процсуално допустима, с изключение на периода 30.04.2013 до 05.09.2013 г., тъй като този срок попада в петгодишната погасителна давност. Съобразно практиката на съда може да бъде обсъден с крайния съдебен акт. Моля да се приемат всички доказателства от затворническата администрация. Не възразявам да бъде разпитан свидетеля.

Съдът като взе предвид становището на прокурора намира, че писмените доказателства, представени от двете страни следва да бъдат приети, поради което

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА всички представени писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит водения свидетел.

Снема самоличността на служебно доведения свидетел, както следва:

А.А.Щ.: Към настоящият момент съм в ЗООТ Дебелт, ЕГН **********, българин, български гражданин, осъждан, но не за лъжесвидетлестване.

Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Обещава да говори истината.

А.А.Щ.-Уважаеми господин съдия, мога ли да се откажа да свидетелствам, ако може да се насрочи делото за друга дата, искам в присъствие на адв.Р. да бъда разпитан.Аз се обадих вчера и тя ми каза, че е в София и не може да присъства и че делото ще се отложи. Сутринта ми казаха да тръгвам. Не мога ли да се възползвам от правата си да не давам обяснения. Искам да се откажа в момента да свидетелствам. Искам да бъда разпитан в нейно присътвие, а не после да чета по документи. Доста често се случва.Бих желал копие от протокола да ми бъде предоставено, за да сравня всичко, което ще разкажа в днешното съдебно заседание дали ще бъде записано.

Съдът намира, че липсват пречки за разпит на водения свидетел в днешно съдебно заседание, като ищецът е могъл да осигури присъствието си за разпиата му, поради което ПРИСТЪПИ  към разпит на свидетеля Щ..

ВЪПРОС НА СЪДА: От къде познавате ищеца М.Ш.?

СВЕДЕТЕЛЯТ Щ.: Нямам роднинска връзка с човека. Познавам го от Затвора, тъй като по същото време и аз лежах там.Не си спомням годината, бях осъден на шест години и половина, от 2011 година нагоре сън в затвора. Не си спомням точно кой период. Аз имам по-голяма присъда, той дойде по-късно от мен.  Говорим за 4-ти етаж на Затвора и с него бяхме в големия салон. В килии 411и 409. После след сбиването в килия №411, няколко пъти сменяхме помещенията, но основно в №411 и №409. По размери те не са еднотипни. В едната можеш да побереш 25 човека и ще има още за трима човека място. В другятя да побереш по площ 10 човека. Леглата са на три вишки, това беше недопустимо, но при нас беше така. Там може да се поберат 10 човека, говорим за 411, тя е по-дълга, но много по-тясна. В нея имаше до 20-22 души. Имаше много двойни и тройни вишки. Две тройни до врата и една до прозореца, от който трябваше да влиза въздух. Като площ, беше около четири  метра широка. Събираха се две вишки, няма пространство за повече. На ширина около четири метра. А дължината, не съм много сигурен, ако са два метра на вишка, на дължина бяха три вишки и  имаше пространство за маса и шкаф, значи около 7-8 метра може би е било разстоянието.  В тази площ живееха около 20-22 човека. С течение на месеци и години станахме много повече от 22. Ако си спомням добре тогава бяхме 20-22 човека, но след една година затвора се пренапълни до такава степен, че в килия имаше до 30 човека, в нашата бяхме 27 души. С три мега малки прозореца (свидетелят показва размери около 0,80 на 0,80 м). Това са три такива малки прозореца, прозореца беше в горния край на втора вишка.Третата вишка беше над прозореца. Прозорецът беше в горния край на втора вишка. Вишката наполовина закрива прозореца. Прозорците бяха с тройни решетки, плътна мрежа и оше една мрежа. Сега ги махнаха по евпропейския стандарт, но и сега има много нарушения. Тогава имаше тройни решетки- един слой дебел, друг слой решетка, като за скара и третия слой много ситен. Не можеше да видиш нищо.

ВЪПРОС НА СЪДА: Всеки ли имаше шкаф?

СВИДЕТЕЛЯТ Щ.: Това беше излишен въпрос, господин съдия. На 27 човека имаше максимум 5 шкафа, с една маса, ако си я купиш. Ако съм добре финансово, пари не мога да внеса, но  цигари мога. Даваш  цигари и купуваш маса. От Затвора такова нещо не ни беше предоставено. Ние си купихме масата, както и шкафове. Като се връщах от свиждане получавах 50 кутии цигари, нормално е да си щипнеш някоя цигара ако делиш шкафа с мен и трябва да си запупиш нещо – друг шкаф, за да оцелееш. Няма тоалетна, няма баня, а санитарен възел беше абсурд. Три дупки – клекала, които ако въобще може да са нарекат кенефи. Това са 250 човека, в килия ги слагаме по 25 човека, всички те използват четири  дупки. Тоалетните са в малък коридор. Това е една обособено място, една врата отворяш и можеш да видиш човека, какво прави, по голяма или малка нужда на всяка дупка. Имаше един работещ душ, имаше кранове, но самата тръба, която беше с извитото за душ го нямаше. Дали са го счупили или въобще никой не сее  сетил да го постави. Аз това виждам. Къпехме се с кофи. Топлихме с бързовар вода,  слагам две кофи и се къпеш. Банята беше вторник и четвъртък. Това време е силно  казано достатъчно. Започва от 10:00 часа и в 11:30 часа спират водата и след 14:00 часа  пак за два часа я пускат. Това е за 250 човека.Топла вода да има около шест часа за 250 човека, това беше капацитета на моя етаж. Вечер  ползвахме кофи,  две кофи за физиологични нужди- две кофи от по десет килограма. Тогава тренирахме с подобни кофи затова им знак капацитета. В една за малка нужда, а в друга  кофа, ако на някой му скимне за голяма нужда.

ВЪПРОС НА СЪДА: Къде ги държахте кофите?

СВИДЕТЕЛЯТ Щ.: До вратата имаше от дясно и отляво легла. Нямаше пространство. Кофите бяха под леглата. Вдигаш кофата и я  ползваш пред другите, нямаше нищо. Всеки те гледа какво правиш.

ВЪПРОС НА СЪДА: Как се поддържаше хигиената?

СВИДЕТЕЛЯТ Щ.: По принцип с хората, които трябва да чистят, аз бях  отговорник на отряда по това време, на нас ни даваха заплати в Затвора, за да поддържаме ред и дисциплината, но не можеш насила да ги накараш да изметат и да изчистят. Имаше вътрешен закон тогава, който при влизане в Затвора важи, влизаш в определена килия,  която е с 25 човека и всеки ден трябва да се поддържа хигиената с една метла, която мирише на мухъл, цялата килия е в мухал. Взимаше се тази метла, измита се цимента или мозайката, дава се една стирка, без препарати, макар че се дават консумативи, но те не пристигат при нас. Получаваш месечно един сапун и още един сапун „за бяна“, но той също е за пране. Това е, дава се на чистачите на етаж, които отговарят за салона. Човекът, който получава заплата за тази дейност, на него му се дават консумативи-белина,кислол и 10 кг веро- течност в синьо и червено за поддържане само на коридора. Думите на повечето чистачи бяха „Ние не сме длъжни да ви даваме да си  чистите килиите”. Ако си купиш със собствени пари ще живееш що-годе на  чисто, а е излишно да се купува, когато не се поддържа.

ВЪПРОС НА СЪДА: В килия № 409 какви бяха условията?

СВИДЕТЕЛЯТ Щ.: По-широка малко, но по-къса.Там бяха  повече хора от моята килия. Тогавашният ни пряк началник въобще не си гледаше законовите неща, всеки „мангал“ го вкарва при нас- неизчистен и  неизпран. Седем –осем човека в килия бяха бели, а другите по-мургавите ни трупаше в другите килии. Ако са 20 той ще ги направи 35 човека. В 409-та килия бяхме близко до 30 човека. Година и половина, малко повече от две години назад все още вътре имаше 28 човека. И там имаше същите три прозореца със същите размери. Като място, няма тоалетна вътре. Всичко, което казах, че е в една килия важи за всички килии. В някои килии е много тясно, с много хора, но със същите битови условия. Имаше килии с 15-16 човека, това беше нормално при капацитет от 10 в стая, но да живееш с 25-30 човека в една килия, това беше абсурд. Най-малко трябваше да има 3-4 кофи. Ако 25 човека отидеха по малка нужда, по два пъти, то те трябваше да взимат шишета. Проветрение лятото няма как да има, тъй като вишките пречат. Добивът на въздух е труден. Светлината от тези решетки е много оскъдна, въздух щеше да има, ако я нямаше тройната вишка, ако е двойна вишка разбираемо е въдухът да влезе, но когато сложиш тройна, самите железа пречат на въздуха и ако трябва да влизат 100 процента въздух, то влиза 30 процента. Отоплението – парното се пуска вечер по два часа и сутрин по два часа. Някой път се пуска при мега клинч. Не може да се отопли тази стая за два часа. По цял ден си  с одяла и четири фланели, адски студ и цял ден си в леглото. Имало е много оплаквания – Ш. беше наказван, той е от ромски произход. В Затвора, когато си ром и неграмотен  си смазан.  Това момче съм го виждал  7-8 пъти да ходи при прекия ми началник, този който получаваше заплата от затвора. Лицето, което е от Затвора, отговаряше за нашия етаж не си вършеше работата, аз писах молби на Ш., ходих с него няколко пъти при отрядния. Той казваше „пишете жалби и съдете Затвора”. Нямаше човещина, кой иска да съди Затвора при положение, че ти си затворник и си зависим от тях. Те го смазваха, дори и физически. Той пожела да прави искове, да си търси законовите права, той е осъден трябва да си изтърпи наказанието. Да си в Затвора, но не да бъдеш мачакан  и да живееш в нечовеши условия. Мен не са закачали, аз съм по буен и тренирам.

 ВЪПРОС НА  СЪДА: Психически това отрязаваше ли му се?

СВИДЕТЕЛЯТ Щ.: Идваха униформеени и ни казваха: „мангал, спри да пишеш молби”. Спираха ни тока. Спираше му определена пратка. На свиждане, ако получиш 5 кг храна, ти дават 2 кг колбаси за цял месец. Това е абсурдно. Ако тръгнем да говорим за храната в Затвора, това е  пълна щета. Сегашният началник няма вина. Но уважаемия Д.К., тези неща които ми ги прочетохте, като храна  не ги е вкусвал. Еднотипна беше храната, едно и също всеки божи ден. Всеки ден от седмицата- боб, леща домати с глупости вътре-  чушка, грах, клечки, много неща.Ако шеф-готвач дойде, той не може да познае манджата. Затворници приготвяха храната. Тези, които работят в кухнята си готвят хубави нещо. Въпросът беше при нас какво идваше. Аз получавам по 40 луканки на месец и пак може да се оплача, че не съм достачно нахранен. Един хляб  го дават на пет човека, а тогава беше едни хляб на четири човека. Хлябът не беше килограм. Тогава не тренирах, но пак не ми стигаше – по  едни комат хляб, в мандажата повече олио отколкото продукти. Той трябва да отиде на психиатър този човек, който е писал, че в храната има 2600 калории.

ВЪПРОС НА СЪДА: Какви бяха здравните грижи?

СВИДЕТЕЛЯТ Щ.: Това е доста здраво момче Ш.. Здравословно е добре, но по тогавашното време боледуваше от нещо. В килия 405 откриха на  един затворник туберкулоза и този човек беше изваден две седмици след като му откриха това заболяване. Това е заразна болест. Повечето поискахме да отидем на лекар, за да бъдем прегледани, както и Ш., но това ни беше отказано. Ти отиваш казваш,  че имаш бронхит, доказан с документи. Жената ти бута един аналгин или  парацеталмол и ни казва „пий и еле след седмица да те прегледам”. Уж ни слуша на слушалките, дава  темпалгин.

ВЪПРОС НА ПРОКУРОР Ч.: Дали през целия период, през който Вие сте бил, Ш. е бил с Вас?

СВЕДЕТЕЛЯТ Щ.: Не, не беше през цялото време. Моята присъда е шест години и полоина, но мисля, че беше повече от година и половина бяхме заедно, след което аз бях много лошо момче тогава и ме гонеха от килиите. Прекият ми началник ме местеше от килия на колия и накрая си харасех една килия  и от там не мръднах.  Той беше в 411, 409, но имаше и още едно-две местения, заради сбивания. Беше се изместил на втория етаж, но след известно време пак го върнаха. На втория етаж са същите условия. На всеки етаж има 10 килии- в голям коридор. От лявата страна на  Затвора са големите килии, а от дясната са малките. Има много малки килии, но са същите хора събрани.

ВЪПРОС НА ПРОКУРОР Ч.: Тези лишени от свобода, които са определени за хигиенисти трябва да почистват общите коридара, а спалните сами ли да почиствате?

СВИДЕТЕЛЯТ Щ.: Те влизаха в килиите, но отказваха да раздават препарати. Сега в момента си получаваш доволно в сравнение с тогавашните години.

ВЪПРОС НА ПРОКУРОР Ч.: Ш. казвате, че е бил наказван. Със заповеди ли?

СВИДЕТЕЛЯТ Щ.: Да, наказван от прекия си началник, удрян.

ВЪПРОС НА ПРОКУРОР Ч.: Със заповед ли?

СВИДЕТЕЛЯТ Щ.: Ако намерят нелегални вещи подлежат на наказание. И аз съм наказван, както и повечето затворници.

ПРОКУРОР Ч.: Уважаеми господин съдия, моля да  не бъде приключвано  съдебното дирене. Да се изискат от затворническата администрация заповедите, с които евентуално е налагано наказание на ищеца Ш., събразно вътрешния ред на Затвора- Бургас. Досежно другия свидетел считам, че не следва  да бъде разпитван.

Съдът счита, че искането  от представителя на прокуратурата на Република България е относимо към предмета на спора, поради което събирането на доказателства не следва да бъде приключвано.

Съдът намира, че следва да предостави възможност на адв.Р. да води втория сочен от нея свидетел в следващото съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗИСКВА от Началника на Затвора Бургас информация дали през процесния период от 30.04.2013 г. до 15.04.2017 г. на ищеца М.К.Ш. са били налагани наказания със заповед на началника на Затвора, ако да, какви и за какви извършени нарушения.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на адв.Р. да води втория сочен от нея свидетел в следващото съдебно заседание.

Съдът като взе предвид, че фактическата обстановка по делото не е пълна, всестранно и оективно изяснена,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ОТЛАГА делото и го  НАСРОЧВА за 07.11.2018 година  от 14:30 часа, за която дата и час страните се считат редовно уведомени.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14:10 часа.

 

СЕКРЕТАР:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: