РЕШЕНИЕ

 

Номер  345                         27.02.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.Х.

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Х. Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер  25 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от „Товарни превози - 1“ АД, с ЕИК: ***, представлявано от изпълнителния директор И.Г.Д., чрез пълномощник адв. Х.Х. – БАК, със съдебен адрес: *** против решение № 1831/20.11.2017 г. постановено по а.н.д. № 4399/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №  ДАИ-0000076/04.08.2017г.  на началник отдел „КС“ в ГД „АИ“, с което на касатора за нарушение на чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на основание чл.96г от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на решение и отмяна на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, изпраща представител - адв. С.П., която подържа касационната жалба.

         Ответникът по касация – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на процесуалния представител на касатора и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на 19.10.2016г., около 08:01 часа, в гр.Бургас, ул. „Индустриална“ №1, като превозвач притежаващ лиценз на Общността №0864 за международен превоз на товари срещу заплащане, валиден до 31.12.2026 г., е разпоредил извършването на обществен превоз с товарен автомобил „Даф“ с рег.№ ***, управляван от водача Н.Е.Г., като същия водач не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от справка в база данни на ИА „Автомобилна администрация“.

         За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който е връчен и подписан от представителя на дружеството без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на дружеството. Счита, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от  ЗАвтП, който гласи: „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“. Намира, че дружеството безспорно е нарушило чл.7а, ал.2, предл.3 от  ЗАвтП, като приема че това обстоятелство се доказва с представената справка от централния регистър, пътен лист № 336342/19.10.2016 г. и товарителница серия М № 029377/19.10.2016 г. Според районният съд правилно е била приложена разпоредбата на чл. 96г, ал.1 от Закон за автомобилните превози, а санкцията като конкретно определена, без минимум и максимум, не подлежи на съдебен контрол.

         Така постановеното съдебно решение, настоящата касационна инстанция намира за неправилно.

         Видно от описателната част на наказателното постановление, идентична с тази от АУАН, дружеството е санкционирано в качеството на превозвач, който е разрешил извършване на обществен превоз, който се е извършил от водач, неотговарящ на изискванията за психологическа годност. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

         Съобразно чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози  /в редакцията му, действаща към датата на извършване на нарушението ДВ, бр.17 от 2011г./ лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.

         Дружеството-превозвач обаче, е санкционирано на основание  чл. 96г от Закона за автомобилните превози,  която разпоредба в действащата към датата на извършване на нарушението редакция /ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г./, указва, че който назначи на работа водач на лек таксиметров автомобил или водач на автомобил, с който се извършва обществен превоз на пътници или товари, без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 1 000 лв.

         От горното е видно, че словесното описание на нарушението не кореспондира с правната му квалификация и по-конкретно не кореспондира на санкционната разпоредба чл.96г от Закона за автомобилните превози. Последната предвижда санкция за назначаване на водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, докато административното обвинение срещу касационното дружество в настоящата хипотеза е повдигнато, не за назначаване, а за извършване на обществен превоз с такъв водач.

         От изложеното следва извод, че в случая не е налице правно единство между нарушената разпоредба и тази, предвиждаща съответното наказание. Липсата на такова единство винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото накърнява правото на защита на наказаното лице, създавайки неяснота по отношение на вмененото му нарушение и съответното му наказание, поради което е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

         Предвид това, касационната инстанция приема, че като е потвърдил оспореното пред него наказателното постановление, районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което следва да бъде отменено.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският административен съд, XIX състав,

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 1831/20.11.2017г. постановено по а.н.д. № 4399/2017г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №  ДАИ-0000076/04.08.2017г.  на началник отдел „КС“ в ГД „АИ“, с което на касатора за нарушение на чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.96г от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

         Решението е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                             

                                                                                                         

                                                                                             2.