Р Е Ш Е Н И Е

 

         1928         31.10.2018г.          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Чавдар Димитров

 

при секретар И. Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 2592 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по жалба на „Анверс Комерс“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, ет.4, представлявано от Е.А.И. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-629-0360922/16.08.2018 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС – ресторант „Анверс“, находящ се в гр.Свети Влас, вилно селище Елените, стопанисван от „Анверс Комерс“ ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 15 дни.

Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна, поради липса на първо място на материалноправните предпоставки за издаването й. Разяснява се, че АУАН за констатираното с протокол за извършена проверка АА № 0360922/12.08.2018г. административно нарушение не е издаден при постановяване на спорната заповед, нито към момента на обжалването й, нито е налице издадено НП. Сочи се допускането на съществени процесуални нарушения от страна на адм. орган, изразяващи се в непосочване на точното правно основание за постановяване на оспорената заповед, тъй като в разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 ЗДДС визир пет различни хипотези, като липсата на конкретика на нарушената засягало правото на защита на жалбоподателя. Заповедта се оспорва и като немотивирана. Излага се оплакване и за това, че посочената ПАМ би донесла необратими щети за дружеството в случай на изпълнението й. Не се оспорва извършването на самото нарушение. Желае отмяна на оспорената заповед.

Във връзка с удостоверяване компетентността на административният орган в административното производство е представена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект.

Видно от заповед №2106/30.09.2018г. на Изпълнителния Директор на ТД на НАП, Е.В. е бил преназначен на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП Бургас.

От ответния орган се представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0360922/12.08.2018г., опис на паричните средства в касата, дневен финансов отчет, принтиран на 12.08.2018г. в 12.02 часа, касаещ същия ден, с оборот от 13,50 лв. с ДДС, при установена идентична касова наличност. Представени по делото са и справки за подневните обороти на търговеца, регистрирани в НАП, както и за ГФО от данъчни години от 2012г. до 2017г., списък на лицата, работещи при жалбоподателя по трудово правоотношение.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответната страна – началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юк. Д., която оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата. Претендира съдебноделоводни разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

От съставения по повод на проверката и неоспорен от жалбоподателите протокол за проверка се установява това, че на 12.08.2018г. служители на ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект, ресторант „Анверс“, находящ се в гр.Свети Влас, вилно селище Елените, стопанисван от „Анверс Комерс“ ЕООД.

В хода на проверката било констатирано, че при извършено заплащане в брой за контролна покупка на 2бр. бяло фрапе и 2 бутилки минерална вода на обща стойност 10,20 лева, заплатени в брой, не бил издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим. Сумата по покупката била заплатена от Я. Бурева ИП, а плащането било прието от Д. Викторовна В обекта било констатирано като функциониращо FP-1000KL с рег. № 3348298 и № на фискалната памет 02332648.

На 16.08.2018 год., административният орган – Началник отдел „оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, при така събраните доказателства и след съобразяване, и със служебно събрани такива, е приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед № ФК – 629 – 0360922/16.08.2018г., с която е разпоредил срещу „Анверс-Комерс“ ЕООД с ЕИК ********, „да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – ресторант „Анверс“, находящ се в гр.Свети Влас, вилно селище Елените, стопанисван от „Анверс Комерс“ ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 15 дни.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена до АС - Бургас в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на търговеца на 21.08.2018г., а жалбата е подадена на 31.08.2018г., следователно е подадена в срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК – 629 – 0360922/16.08.2018г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - ресторант „Анверс“, находящ се в гр.Свети Влас, вилно селище Елените, стопанисван от „Анверс Комерс“ ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 15 дни, а на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение по неиздаване на касов бон след заплащане в брой цената на 2 бр. бяло фрапе и 2 бутилки минерална вода, заплатени в брой, е засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби  и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и  чл.186, ал.3 и  4 от ЗДДС  и  чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта представител на търговеца е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон непосредствено след приемане на цената на заплатената стока и услуга. Този факт се отрича от жалбоподателя, но практически не бива оборен чрез представяне на касов бон за направеното плащане.

От представения по делото дневен финасов отчет и опис на парите в касата, неоспорени от жалбоподателя не се установява разминаване между отчетените и налични суми. Това обстоятелство в допълнение към констатираното неиздаване на касов бон сочи, че парите, заплатени от проверяващия екип, макар да са част от оборота, не са постъпили изобщо в касата на търговеца. Това обстоятелство затруднява упражняването на текущ фискален контрол и води до непроследимост на паричните потоци, с които оперира търговеца. В същото време дейността му е професионална, което сочи, че жалбоподателят следва да бъде наясно с всички, произтичащи от нея свои права и задължения.

При това положение, на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

Видно от предствения по делото доказателствен материал, необорен от страна на жалбоподателя заплащането в брой е извършено около 12,00 часа на основание представен служебен бон. Нарушението е изпълнимо чрез форма на просто бездействие в конкретен превнорелевантен момент – момента на плащане, с изтичането на който нарушението се счита довършено. Този извод съдът извежда от разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът се дължи за всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от реализиране на сделката – покупко-продажба. Важен е моментът на фактическото предаване на сумата, а не други, като моментът на приемане на поръчката, моментът на приключване на сметката или на обявяването й.

В настоящия случай, в оспорената Заповед №  ФК –633 – 0263970/17.08.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката ПИП АА №0263970/12.08.2018г., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. 

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС, които не могат да се считат за лишени от конкретика както твърди това жалбоподателят. При сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им. 

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК – 629 – 0360922/16.08.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от петнадесет дни, което е обосновано с факта, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, а среднодневните му обороти са ниски, като такива са и ГФР на дружеството за предходните години, което в комбинация с неотчитането на приходите е предпоставка за избягване плащането на косвен данък. В комплексност тези обстоятелства обосновават размера на мярката, като от съществено значение е обстоятелството, че размерът е около средния и липсват доказателства както за смекчаващи, така и за отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства, които да обосноват определянето на по-малка или по-голяма продължителност на мярката. В същото време не следва да бъден пропускан фактът, че се касае за търговско дружество, в който случай административната отговорност за допуснатото нарушение е безвиновна, като отчетено в този случай следва да бъде обстоятелството, че жалбоподателят е професионален търговец с дългогодишна дейност, което е доказателство за наличието на достатъчно знания и професионални умения от страна на дружеството как следва да отчита продажбите в търговските си обекти.

Съдът счита, че определената продължителност на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради невисоките дневни обороти на същия и минималните печалби, извличани от тях.

Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.

Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Както бе споменато и по-горе, продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение, още повече, че то е извършено от самото физическо лице, едноличен търговец.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК – 629 – 0360922/12.08.2018г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.

По делото е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени в минималния дължим размер от 100,00 лева на основания чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Анверс Комерс“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, ет.4, представлявано от Е.А.И. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-629-0360922/16.08.2018 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС – ресторант „Анверс“, находящ се в гр.Свети Влас, вилно селище Елените, стопанисван от „Анверс Комерс“ ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 15 дни.

 

ОСЪЖДА „Анверс Комерс“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, ет.4, представлявано от Е.А.И. да заплати в полза на Национална агенция за приходите гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: