Р Е Ш Е Н И Е

 

    1270                                  27.06.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 258 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Административното дело е образувано по жалба от Т.П.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********, чрез адв. Н.П.К. САК, против действия на Началника на СГКК – Бургас, изразяващи се в изменение на данни, както и в заличаване и вписване на промени в КРНИ на с.Черни връх в поземлени имоти: 80916.501.543 и 80916.501.544, обективирани в Уведомление изх.№ 24-25907-19.12.2017г. на Началник на СГКК – гр.Бургас.

Иска се отмяна на оспорените действия на началника на СГКК – Бургас като незаконосъобразни.

В съдебно заседание жалбоподателят Т.П.П. се явява лично. Жалбоподателят С.П.П. не се явява. Двамата се представляват от адвокат К., който поддържа жалбата от тяхно име и претендира за присъждане на разноски в полза доверителите си, като прилага списък на същите. Процесуалният представител представя по делото писмена защита, в която излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорените действия на административния орган.

Ответникът по жалбата – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър - Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо, с което изпраща преписката, административният орган изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира за присъждане на разноски и възразява срещу евентуална прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение.

         Заинтересованата страна А.Н.Н., редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         Заинтересованата страна А.Н.Н. подал заявление до СГКК гр.Бургас с вх.№ 01-164519/02.06.2017г. /стр. 94 от делото/, с искане да бъде променен кадастралния регистър към одобрената със заповед № РД-18-39/27.07.2015г. на изпълнителния директор на АГКК – София, кадастрална карта на с.Черни връх, общ.Камено, област Бургас, по отношение на поземлени имоти с идентификатори 80916.501.543 и 80916.501.544, като за тях се впишат като собственици в регистъра наследниците на Т.П. Димитров, на основание представен нот.акт № 122, т.4, д.1765 от 04.08.1966г. на Бургаския народен съд.

         Към заявлението освен цитирания нот.акт № 122, т.4, д.1765 от 04.08.1966г. на Бургаския народен съд били приложени и следните документи: нот.акт № 117, т.6, д.1976 от 27.08.1966г. на Бургаския народен съд; извадка от рег. план на с.Черни връх от 1926г.; извадка от действащия ПУП на с.Черни връх от 1983г. и удостоверение за наследници на Т.П. Димитров № 190/21.11.2016г.

         На 05.10.2017г. жалбоподателите получили уведомление с изх.№ 24-19294/02.10.2017г. /стр.73 от делото/, с което на основание чл.26 от АПК се уведомяват за започналото административно производство пред СГКК – Бургас, във връзка с подаденото от А.Н.Н. заявление до СГКК гр.Бургас с вх.№ 01-164519/02.06.2017г.

         Т.П. и С.П. изготвили отговор до началника на СГКК – Бургас, с вх.№ 05-13363811.10.2017г. /л.16 по делото/, с който възразили против направеното от А.Н. искане за изменение на КККР. Към отговора приложили следните документи: нот.акт № 116, т.6, д.1975 от 27.08.1966г. на Бургаския народен съд; нот.акт № 118, т.6, д.1977 от 27.08.1966г. на Бургаския народен съд; нот.акт № 120, т.3, д.1464 от 09.06.1978г. на Бургаския народен съд; нот.акт № 89, т.24, д.16367 от 22.12.1997г. на Бургаския народен съд; и удостоверение за наследници на Т.П. Димитров № 271/20.10.2015г. Двамата подали още едно възражение с рег.№ 02-27/11.01.2017г. до началника на СГКК – Бургас /л.36 от делото/, с което отново заявили, че исканото изменение е неоснователно.      

         В резултат на проведеното административно производство началникът на СГКК - Бургас изготвил оспореното Уведомление изх.№ 24-25907-19.12.2017г., с което посочил, че на основание чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР е извършен изменение на данни в КРНИ на с.Черни връх, изразяващо се в: - Заличаване на наследници на Петко Тодоров Димитров като собственици от КР за ПИ 80916.501.543 и 80916.501.544; - Вписване на наследници на Т.П. Димитров като собственици от КР за ПИ 80916.501.543 и 80916.501.544 и Вписване на Т.П.П. като собственик в КР за ПИ 80916.501.544.

От представеното по делото Известие за доставяне се установява, че издаденият административен акт е бил връчен на жалбоподателите на 04.01.2018г. Недоволни от извършените от началника на СГКК Бургас по заличаване и вписване на промени в КРНИ на с.Черни връх в поземлени имоти: 80916.501.543 и 80916.501.544, обективирани в Уведомление изх.№ 24-25907-19.12.2017г. на Началник на СГКК – гр.Бургас, същите го оспорили пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 1114/26.01.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 във вр. с чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

         Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е извършено изменение на данни в КРНИ на с.Черни връх, обективирано в  в Уведомление изх.№ 24-25907-19.12.2017г. на Началник на СГКК - гр.Бургас, изразяващо се в: - Заличаване на наследници на Петко Тодоров Димитров като собственици от КР за ПИ 80916.501.543 и 80916.501.544; - Вписване на наследници на Т.П. Димитров като собственици от КР за ПИ 80916.501.543 и 80916.501.544 и Вписване на Т.П.П. като собственик в КР за ПИ 80916.501.544.

В уведомлението е посочено, че измененията на данни е извършено на основание чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР.

Съгласно разпоредбата на  чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл.51, ал.1, т.3 се извършват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50 поземлени имота. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че изменението засяга по-малко от указаните 50 поземлени имота, Началника на СГКК Бургас се явява компетентен орган, който е следвало да издаде съответна заповед в кръга на правомощията си.  Тъй като специалният закон не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрални планове, приложими са тези на чл.59, ал.2 от АПК.

В конкретния случай въпреки, че липсва изрична заповед, която да съответства на изискванията за форма и съдържание, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, изготвеното Уведомление изх.№ 24-25907-19.12.2017г. на началника на СГКК гр.Бургас представлява индивидуален административен акт, тъй като с него се създават права и задължения, непосредствено засягащи законните интереси на жалбоподателите, поради което по отношение на жалбоподателите е налице правен интерес от оспорването му.

В този смисъл съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на осъществяване на правомощията му съобразно разпоредбата на  чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които представляват самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

Освен, че не е спазена изискуемата от специалния закон форма на оспорения административния акт -  заповед, издадена от началника на СГКК Бургас на основание чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР, съдържаща съответните реквизити посочени в чл.59, ал.2 от АПК, същата не е и мотивирана в необходимата степен. 

Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

В конкретния случай административният орган е посочил като основание за издаване на оспорения акт чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, без да индивидуализира в какво се изразяват според него непълнотата и грешката, съобразно легалното определение на пар.1, т.16 от ДР на ЗКИР. Отделно от това в нарушение на чл.35 от АПК началникът на СГКК Бургас не е обсъдил възраженията на жалбоподателите, направени в рамките на проведеното административно производство, което от своя страна е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за решаване на правния спор. В обстоятелствената част на уведомлението са посочени неточни факти и обстоятелства, като напр. това, че към заявлението на А.Н. са приложени писмени документи, които всъщност са представени в административното производство от жалбоподателите Т.П. и С.П.. Неправилно като собственик на процесните поземлени имоти е посочено лице на име Петко Тодоров Димитров. Всичко това води до извода, че административният орган не е изяснил в необходимата степен фактите и обстоятелствата, от значение за издаването на оспорения административен акт, което е довело до неясни и непълни мотиви до степен на липса на такива, което да обосноват издаването му.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и недоказан и поради това постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и на основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и за изплатено възнаграждение на вещо лице и адвокат за основателно. Направеното от ответната страна за прекомерност на изплатеното възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателите се явява неоснователно с оглед разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ действията на Началника на СГКК – Бургас, изразяващи се в изменение на данни, както и в заличаване и вписване на промени в КРНИ на с.Черни връх в поземлени имоти: 80916.501.543 и 80916.501.544, обективирани в Уведомление изх.№ 24-25907-19.12.2017г.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.Бургас да заплати  на Т.П.П., ЕГН ********** направените по делото разноски  за внесена държавна такса и възнаграждение на вещо лице и адвокат в размер общо на 1030.00 /хиляда и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.Бургас да заплати  на С.П.П., ЕГН ********** направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на адвокат в размер общо на 610.00 /шестстотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: