Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         507                        23.03.2016г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На седемнадесети март,                                     две хиляди и шестнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:    Станимира Друмева

Членове:       1. Златина Бъчварова

                       2. Румен Йосифов

Секретаря: С.Х.

Прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 258 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуаления кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ„Геша-Г.П.“, ЕИК-202100396, гр.***, срещу решение № 466/28.12.2015г., постановено по НАХД № 1588 по описа за 2015г. на Районен съд Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 02-02024861/17.08.2015г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), като е намален размерът на наложената му имуществена санкция. Касаторът счита решението за незаконосъобразно. Иска отмяната му, както и отмяна на измененото с него наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв.И., касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – директор на ДИТ-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не ангажира становище по жалбата и не представя доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

 Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е изменил НП № 02-02024861/17.08.2015г. на директора на ДИТ-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. НП е изменено в частта относно наказанието, като е намален размерът на санкцията от 2500 лева на 1500 лева. От фактическа страна съдът е приел, че ЕТ„Геша-Г.П.“ на 19.06.2015г. в 13.00 часа в качеството на работодател, е допуснал до работа лицето М. В.С. длъжност „помощник-готвач” в обект: „Бистро Геша“, находящ се в гр.Св.Влас, ул.Одеса №18, преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП (Териториална дирекция на Националната агенция за приходите). Съдът е обосновал извод, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. То е издадено от компетентно лице, в кръга на предоставените му правомощия и съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН. Във връзка с твърденията на жалбоподателя е посочено, че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е получено в ТД на НАП на 23.06.2015г. в 16.09 часа след като лицето М. В.С. вече е установена да работи от проверяващия екип в обекта на дружеството на 19.06.2015г. Поради изложеното районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, а по отношение наложеното наказание е преценил, че наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2500 лева не е съобразена с обществената опасност и тежестта на нарушението, поради което е намалил размера на 1500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Неоснователни са възраженията на касатора и те не се подкрепят от събраните доказателства. Правните изводи на първостепенния съд относно тях, са подробно и ясно изложени в оспорения съдебен акт.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора за липса на осъществен състав на нарушение, тъй като уведомлението е подадено до ТД на НАП на 19.06.2015г., т.е. в деня на проверката, а само справката за това е издадена на 23.06.2015г.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл. 62, ал.3 КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи с оглед възраженията на касатора, че тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не противоречи на задължението на работодателя по чл.63, ал.2 КТ да допусне работника или служителя до работа едва когато вече му е връчил такова уведомление – т.е. правилно административно-наказващият орган и районният съд са счели, че е налице нарушението за което е наказан касаторът. След като уведомлението до ТД на НАП е заверено на 23.06.2015г., то работодателят не е имал фактическа възможност да го връчи на работника още на 19.06.2015г.

За неизпълнение на изискването на чл.63, ал.2 КТ от работодателя, в чл.414, ал.3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 15`000,00 лева, а на виновното длъжностно лице – глоба в размер от 1000,00 до 10`000,00 лева, за всяко отделно нарушение.

В хода на административнонаказателното производство и в производството пред районния съд, безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че ЕТ„Геша-Г.П.“ в качеството на работодател, е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.3 КТ, вр. чл.63, ал.2 КТ, като е допуснал до работа в проверения обект М. В.С. на 19.06.2015г. в 13:00 часа, преди да й връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Поради това законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл.414, ал.3 от КТ с издаване на наказателното постановление и правилно същото изменено от районния съд единствено досежно размера на наложената санкция, като в останалите му части то е издадено в съответствие с приложимите процесуални и материално правни разпоредби.

М. В.С. е декларирала писмено, че в деня на проверката е работила в проверявания обект, като е попълнила нарочна справка. В тази справка изрично е записала, че работи по сключен трудов договор. В хода на проверката на контролните органи е представен трудов договор сключен на 17.06.2015г. между ЕТ„Геша-Г.П.“ и лицето М. С..

При така направения преглед на установените факти и приложимите правни норми се налага извода, че отговорността на ЕТ„Геша-Г.П.“ е законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ. Обстоятелството, че след проверката търговецът е изпратил уведомление до ТД на НАП за сключен с работника трудов договор не може да доведе до отпадане на отговорността му за извършеното административно нарушение, а следва единствено да бъде взето предвид при определяне размера на имуществената санкция, което е сторено в случая от районния съд с намаляване на санкцията в рамките на предвидения в закона минимум.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора за маловажност на нарушението. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да не налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2.От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар и изложените в касационната жалба твърдения, че трудовият договор е от 19.06.2016г. и уведомлението по чл.65, ал.5 от КТ е подадено до ТД на НАП още същия ден и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от ЕТ„Геша-Г.П.“ е маловажно именно поради действието на чл.415в, ал.2 от КТ. А с оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.

Не може да  бъде споделено и възражението, че се касае за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 466/28.12.2015г., постановено по НАХД № 1588 по описа за 2015г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                2.