Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1186             05.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седми юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 258 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.Й.Л., ЕГН **********;*** и съдебен адрес гр.*** – партер, офис №2 против решение №483/29.12.2011г. постановено по НАХД №762/2011г. на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление №22-0000563/ 07.09.2011г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, в частта, в която за нарушение на чл.23, ал.1 от Наредба №35/03.11.1999г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложена глоба в размер на 200 лева и потвърдено в частта, в която за нарушение на чл.40, изречение първо от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.38, изречение първо от Наредба №34/06.12.1999г. на пътници на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАП е наложена глоба в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт в частта, в която процесното наказателно постановление е потвърдено.  Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.С. К., БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея и не ангажира нови доказателства.

Ответникът по касация – Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Несебър е образувано по жалба на М.Й.Л. против наказателно постановление №22-0000563/ 07.09.2011г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, с което за нарушение на чл.40, изречение първо от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 200 лева; за нарушение на чл.38, изречение първо от Наредба №34/06.12.1999г. на пътници на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАП е наложена глоба в размер на 500 лева и за нарушение на чл.23, ал.1 от Наредба №35/03.11.1999г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложена глоба в размер на 200 лева. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на първите две нарушения не се установяват нарушения на процесуалните правила, които да са от естество да ограничат правото на защита на жалбоподателя и които единствено са основание за отмяна на наказателното постановление.  В обжалваното постановление са описани обстоятелствата, при които е извършено тези нарушения в съответствие с констатираното със съставения АУАН, и същите са правилно квалифицирани, като нарушените законови разпоредби са посочени както в АУАН и НП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. По отношение на нарушението по чл.23, ал.1 от Наредба №35/03.11.1999г. за да отмени наказателното постановление в тази част, районният съд приема, че е налице несъответствие между словесно описаното нарушение и посочената като нарушена законова разпоредба, а това безспорно е нарушение на императивните правила, предвидени в ЗАНН - чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. При това то води до сериозно нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, тъй като създава неяснота досежно повдигнатото обвинение.

 При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличие на съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение.

Касационната инстанция не установи твърдяните в сезиращата жалба съществени противоречия между нормативния акт – Закона за автомобилните превози и вписаното в АУАН и НПІ, още повече, че липсва конкретика от страна на жалбоподателя в тази насока, поради което оплакването е неоснователно.

Не се констатираха съществени противоречия в показанията на свидетелите, дадени пред първата инстанция. Съдебният състав счита същите за непротиворечиви и възприема мотивите на районния съд в тази насока. При събраните доказателства относно фактическата обстановка не е налице съществено нарушение, изразяващо се в неустановяване на самоличността на пътниците в таксито. На първо място, правилно районният съд не е кредитирал възраженията на нарушителя, че е превозвал приятелско семейство, тъй като същите въобще не са скрепени с доказателства в тази насока. Следва изрично да се отбележи, че съгласно чл.18а от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Областните отдели "Контролна дейност - ДАИ": 1. контролират спазването на изискванията на нормативните актове при превоза на пътници и товари с моторни превозни средства с българска и чуждестранна регистрация в страната, както и на всички документи, свързани с този превоз; 2. контролират спазването на изискванията на нормативните актове при превоза на пътници и товари за собствена сметка. Следователно, на тези лица не е възложена функция по установяване на самоличност на пътници, още повече, че същите не са нарушители, каквато функция е възложена на полицейските органи по реда на чл.61 от ЗМВР примерно. Следователно, не е налице и твърдяното обръщане на доказателствената тежест.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №483/29.12.2011г. постановено по НАХД №762/2011г. на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление №22-0000563/ 07.09.2011г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, в частта, в която за нарушение на чл.23, ал.1 от Наредба №35/03.11.1999г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет на основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 200 лева и потвърдено в частта, в която за нарушение на чл.40, изречение първо от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.38, изречение първо от Наредба №34/06.12.1999г. на пътници на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАП е наложена глоба в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.