Р Е Ш Е Н И Е

 

       № 478           12.03.2018 година          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на четиринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Чавдар Димитров

 

при секретар И. Л., като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 257 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 83 ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

         Образувано е по жалба на Е.С.Щ., с адрес: *** против Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели издадено от началника на Пето РУ към ОД на МВР – Бургас, рег. № 14-32/10.01.2018г.

         Жалбоподателят излага доводи, че постановения отказ е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Заявява, че неправилно са установени фактите по режима му на пребиваване в Република България и въз основа на тях е направен необоснован извод. Иска се от съдът да отмени оспорения административен акт.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

         Ответникът - началник на Пето районно управление при ОД на МВР - Бургас, не изпраща представител и не взема становище. Изпраща административната преписка по издаване на оспорения акт.

         Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на оспорения акт и в предвидения от закона срок, доколкото видно от доказателствата по делото жалбоподателят е получил оспорвания акт на 11.01.2018г., а жалбата е изпратил чрез административния орган до Административен съд - Бургас на 24.01.2018г. видно от нарочното отбелязване върху нея (л.2).

         За преценката й по съществото на спора съдебният състав взема предвид следните факти и обстоятелства:

         Жалбоподателят Щ. е подал заявление с вх.№ К-1493/19.12.2017г. до Началника на Пето РУ Бургас, за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие  за спортни цели във вр. с чл.76, ал.1 и чл.77, ал.1 от ЗОБВВПИ (л.10). Към подаденото заявление лицето е представило копие на диплома за завършено образование (л.11), тренировъчен план от спортен клуб „Аполо“ (л.12), удостоверение от Окръжна прокуратура - Бургас, че лицето няма обвинения по неприключени наказателни производства (л.14), съдебно-психично освидетелстване, според което лицето е годно да носи оръжие и свидетелство за съдимост, видно от което лицето е неосъждано (л.13), удостоверение за завършен курс и успешно положен изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и членска карта към спортен клуб „Аполо“ (л.15), както и разрешение за дългосрочно пребиваване в Европейския съюз (л.17) предвид това, че заявителя е с гражданство на Руска Федерация.

         Така образуваното административното производство по исканото разрешение е приключило с издаване на оспорения административен акт – отказ, с който на основание чл.83, ал.5, вр. с чл.76, ал.1 и чл.77, ал.1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е отказано да се издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, поради това, че същия не притежава разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България, съобразно изискването на чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

         Съдебнит състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му с разпоредбата чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ правомощия. Актът е издаден в писмена форма, и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК реквизити.

         В процесното административно производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, основание за отмяна на акта по чл. 146, т.3 от АПК. Безспорно се установи, че административното производство, започнало със заявление на оспорващия, е с предмет – издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Това производство е уредено в разпоредбата на чл.76 и сл. от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 83, ал.1 от ЗОБВВПИ при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Според ал.2 при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече.  След оценка пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение, административният орган, в случая Началника на РУ на МВР, предвид разпоредбата на ал.5 на чл. 83 от ЗОБВВПИ или издава исканото разрешение или мотивирано отказва издаването му. От анализа на посочените разпоредби следва изводът, че крайният акт, с който следва да завърши едно производство от рода на процесното е или за издаване на исканото разрешение, или с отказ за издаването му.

         В случая административното производство законосъобразно е започнало с извършване на проверка относно наличието респ. липсата на предпоставките визирани в нормата на чл.76 и сл. от ЗОБВВПИ, т.е предпоставките, според които подаденото заявление е допустимо респ. недопустимо.

         Съгласно чл.76 от ЗОБВВПИ „за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение.

         Административният орган е издал акт, съобразно направеното със заявлението сезиране - мотивирано е отказал издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, като е приел, че нормата на чл.76 от закона визира, че заявление се подава от граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, какъвто заявителя не е. Т.е основанието за издаване на отказа е, че според административния орган Щ. не отговаря на изискванията на закона, а именно не е от кръга на лицата, които според чл.76 имат право да подадат заявление за получаване на разрешение респ. да получат такова.

         Предвид изложеното, неоснователно е наведеното от жалбоподателя възражение, че направени от страна на ответния орган правни изводи относно режима му на пребиваване са неправилни.

         Съгласно чл.23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ чужденците пребивават в Република България – 1.краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната; 2.продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон; 3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление; и 4. постоянно - с разрешен неопределен срок.

                В настоящият случай, съобразно приложените по делото доказателства, лицето е със статут на дългосрочно пребиваващ, със издадено разрешение за срок от 5 години. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Този статут не е идентичен с посочения в чл.23, т.4 от същия закон начин на постоянно пребиваване за неопределен срок. В първия случай постоянен е неговият характер, доколкто изтичането на 5г. срок на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз не е основание за отнемане или загуба на този статут. (по аргумент от разпоредбата на чл.24г, вр. чл. 24д, ал.1 ЗЧРБ.). Този негов постоянен характер обаче не го приравнява нито фактически, нито правно на статутът на постояннопребиваващ на територията на страната и ЕС гражданин, за каквото пребиваване критериите и изискванията са различни. Именно с този последен вид пребиваване е обвързал законодателя в разпоредбата на чл.76 от ЗОБВВПИ, възможността за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

Постоянното пребиваване на територията на Република България, за разлика с останалите начини на пребиваване, не е обвързано с някакъв срок, т.е както е посочено в разпоредбата той е за неопределен срок. Точно тези граждани на трета страна, получили разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България визира законодателят в нормата на чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ. Чужденец би получил разрешение за постоянно пребиваване, ако са налице посочените в чл.25 от ЗЧРБ специфични предпоставки. Т.е, в заключение може да се каже, че постоянният характер на придобития от жалбоподателя статут на дългосрочно пребиваващ не може да се приравнява на този на постоянно пребиваващ в страната и ЕС чуждестранен гражданин.

         С оглед разпределената доказателствена тежест по чл. 170, ал. 2 от АПК в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства в подкрепа на твърденията, съдържащи се в жалбата му. Доказателства, които да установяват, че той отговаря на изискванията на чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ не са ангажирани.

         Липсата на такава първоначална предпоставка за допустимост на заявлението, каквато е статутът на лицето (дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна), независимо че в изпълнение на останалите изисквания на закона същото е посочило и целта, и е приложило всички необходими документи, удостоверяващи наличието на всяка друга от изискуемите от закона предпоставки, не може да обоснове друго, освен постановяване на отказ за издаване на разрешение. От това следва, че при липсата на обстоятелства, обуславящи издаването на заявения от жалбоподателя административен акт, постановеният отказ е изцяло в съответствие с материалния закон. Издаденият акт е и в съответствие с целта на закона. В крайна сметка носенето на оръжие не е субективно право на желаещия, а следва по недвусмислен и категоричен начин да се обоснове и докаже необходимост от притежанието му и това, че той попада в една от категориите граждани, на които законът позволява да придобият при доказана нужда огнестрелно оръжие и боеприпаси. Изискването гражданите на трета държава да са постоянно пребиваващи на територията на Република България, е с оглед защита на държавния и обществен интерес, както и осигуряване на сигурност и безопасност на гражданите на Република България.

         По горните съображения съдът намира, че оспорения отказ е законосъобразен, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

         При този изход на спора и с оглед липсата на направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат.

         Воден от горното и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, трети състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Щ., с адрес: *** против Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели издадено от началника на Пето РУ към ОД на МВР – Бургас, рег. № 14-32/10.01.2018г.

 

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.            

 

 

СЪДИЯ: