Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  697     20.04.2016 г., гр.Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, на шести април две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Ванина Колева

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 257 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК ).

          Образувано е по жалба на “БЪЛГАРСКИ ПЛОДОВЕ” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.И.Х., против ревизионен акт № Р-020002016001912-091-001/10.09.2016г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 307/27.12.2017г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при при централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който са установени данъчни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) - непризнат данъчен кредит - в размер на 100 000 лв. за м. декември 2015г., на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.70, ал.5 във връзка с чл.6 и чл.71, т.1 от ЗДДС по фактура № 9000000003/28.12.2015 г., издадена от „ТРЕЙД ИМПОРТ" ООД.

          В жалбата е посочено, че РА и потвърждаващото го решение на директора на дирекция “ОДОП” са издадени при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са доводи за неправилност на извода, че не е извършено реално прехвърляне правото на собственост от “Трейд импорт” ООД на “Български плодове” ЕООД и че сделката е привидна. Моли се съда да отмени РА, като незаконосъобразен, издаден при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

          Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.  Моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалвания РА по мотивите изложени в потвърдителното решение на директора на дирекция „ОДОП“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като предвид представените нови доказателства при евентуално уважаване на жалбата, моли разноските да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.  

          Прокурор - представител на Окръжна прокуратура - гр. Бургас не участва при разглеждане на делото.

          Административен съд - гр. Бургас, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл.160 от ДОПК, прие за установено следното:

          Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в обжалваната част. Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

          Настоящата ревизия е започнала със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02002016001912-020-001/ 22.03.2016, връчена електронно на 05.04.2016г., изменяна със Заповеди Р-02002016001912-020-002/ 23.03.2016, връчена на 12.04.2016г., ЗВР № Р-02002016001912-020-003/ 30.05.2016г., връчена на 31.05.2016г., ЗВР № Р-02002016001912-020-004/ 29.06.2016, връчена на 04.07.2016г. Заповедите са издадени от Г. Д. П., началник сектор “Ревизии”, оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии за периода 01.01.2016 - 31.12.2016г. за ТД на НАП Бургас със заповед № РД-8/04.01.2017г. на директора на ТД на НАП Бургас, на основание чл.11, ал.1, т.1 от Закона за НАП и във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.

          Съобразно цитираните заповеди за възлагане на ревизия предметът и периодът на ревизията обхваща задължения за ДДС за периода от 01.12.2015г.-31.12.2015г. и  от 01.01.2016г. - 29.02.2016г.

          В законоустановения срок е съставен ревизионен доклад № Р-02002016001912-092-001 /17.08.2016 г., връчен на дружеството на 17.08.2016г.  по електронен път, чрез ИС “Контрол”. С него е направено предложение за непризнаване правото на ползване на данъчен кредит  в размер на 100000,00 лв.

В законоустановения срок не е постъпило възражение срещу РД и не са представени нови доказателства.

          Констатациите в ревизионния доклад са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт. Ревизионен акт № РА Р-02002016001912- 091-001/ 10.09.2016г. е издаден от на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК от Г. Д. П. - началник сектор „Ревизии", като възложил ревизията и Е.Р.К. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас - ръководител на ревизията. Връчен е електронно на 14.09.2016г. 

          На 27.09.2016г., в регламентирания по чл.152, ал.1 от ДОПК срок, до директора на дирекция “ОДОП” Бургас е подадена жалба, вх. № 11280, с която „Български плодове” ЕООД оспорва определените с РА № Р-02002016001912-091-001/ 10.09.2016г. задължения за ДДС в размер на 100000,00 лв., произтичащи от непризнат данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1, чл.70, ал. 5, във връзка с чл.6 и чл.71, т.1 от ЗДДС, по фактура № 9000000003/28.12.2015 г. с данъчна основа 500 000.00 лв. за доставка на верижен булдозер с доставчик „Трейд импорт" ООД.

          Със заповед № 281/01.12.2016г. на директор на дирекция “ОДОП” Бургас про ЦУ на НАП, на основание чл.34,  ал.1,  т.2 и  ал.3 от ДОПК  е спряно производството по административното обжалване на РА № Р-02002016001912-091-001/ 10.09.2016г. Със заповед за възобновяване на спряно производство № 306/27.12.2016г. директорът на дирекция “ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП производството е възобновено.

          С решение № 307/27.12.2016г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден.

          Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

          Установено е, че ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит в размер на 100 000 лв. по фактура № 9000000003/ 28.12.2015 г., издадена от “Трейд импорт” ООД, с предмет на доставката верижен булдозер Caterpillar  D7E, рама 75E13617.

          В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период дружеството не е извършвало дейност. Няма назначени работници. Няма осчетоводени документи свързани с приходите или разходите. Предмет на счетоводно отчитане е единствено ф. № 9000000003/28.12.2015г., издадена от "Трейд импорт" ЕООД с предмет на доставка верижен булдозер.

           От ревизираното лице са представени:  приемо-предавателен протокол от 28.12.2015г., с който “Български плодове” ЕООД купува цитирания по-горе булдозер от “Трейд импорт” ООД; Фактура № 9000000003/28.12.2015г. с купувач “Български плодове” ЕООД с и продавач “Трейд импорт”ООД с; договор за покупко-продажба на МПС от 28.12.2015г. с купувач “Български плодове” ЕООД и продавач “Трейд импорт” ООД; Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника със собственик на по-горе цитирания булдозер „Ем Ес Про" ЕООД с ЕИК по Булстат 119603530.

           При насрещна проверка от доставчика “Трейд импорт” ООД е представен договорът за покупко-продажба на МПС от 28.12.2015 г. сключен между „Трейд импорт" ООД - продавач и „Български плодове" ЕООД - купувач; приемо-предавателен протокол от 28.12.2015г. между двете дружества; банкови извлечения за получени и извършени плащания; копие на фактурата; фактура № 0000001225/15.12 2015 г. от доставчик „Ем Ес Про" ЕООД, аналитична главна книга/ движение по сметки за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015 г.; оборотна ведомост за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. При извършена проверка в информационния масив на НАП ПП VAT - 14 е установено, че в дневника за покупки има отразена фактура с получател „Български плодове" ЕООД. В представените писмени обяснение управителят на „Трейд Импорт„ ООД К.Б.И. декларира, че финансовите взаимоотношения с „Български плодове" ЕООД са уредени по банков път, за което са представени доказателства. Декларира още, че предходен доставчик на булдозера е „Ем Ес Про" ЕООД с данъчна фактура № 1225/15.12.2015г. Финансовите взаимоотношения с предходния доставчик са уредени по банков път съгласно банково бордера №4/20.04.2016 г. - след получаване на разплащанията от „Български плодове”ЕООД. Плащането по процесната фактура е извършено с направен банков превод от управителя на “Български плодове”ЕООД С.И.Х. в размер на 15000 лв. по банкова сметка ***ер на 585 000,00 лв. преведени на 20.04.2016г от фирма „Сикас”ЕООД.

          При извършена в хода на ревизията насрещна проверка на „Сикас” ЕООД са представени: обяснителна записка; договор за заем; оборотна ведомост към 30.04.2016г.; оборотна ведомост към 31.12.2015г.; хронологична ведомост на сметка 503 към 30.04.2016г.; три броя банкови извлечения от „Уникредит Булбанк”; регистрационна карта за земеделски производител; фактури за продажба с номера 3/06.11.2015г., 2/03.11.2015г., 1/31.10.2015г., 3/27,10,2015г., 2/30.09.2015г., 1/30.09.2015г.; отчет за приходи и разходи за 2015г.; ГДД за 2015г. От представените документи се установява, че „Сикас-095" ЕООД е предоставило целеви заем на „Български плодове" ЕООД. Договорът е сключен на 18.04.2016г. Кредитът е в размер на 585 000,00 лв. Сумата е преведена на 20.04.2016г. Срокът за погасяване на кредита е 31.12.2017г. Кредитът е целеви за плащане на остатък по фактура с № 900000003/28.12.2015г. на фирма „Трейд Импорт" ООД, произтичащ по договор от 28.12.2015г. за закупуване на верижен булдозер - Катерпилар D7E. В оборотната ведомост към 30.04.2016г. кредитът е отразен по сметка 498. Средствата за предоставения кредит са от основната дейност на проверяваното дружество - продажба на грозде на български контрагенти, по-голямата част от продажбите са извършени преди регистрацията по ДДС - 28.10.2015 г.

          При извършена в хода на ревизията проверка на предходния доставчик „Ем Ес Про„ ЕООД се установява, че през проверявания период основната дейност на дружеството е изкупуване на едро на плодове - череши , праскови и грозде, занимава се също с дърводобив на територията на ДГС Сливен и ДГС Твърдица. Има сключени договори за сеч и извоз на дървесина с ДГС Твърдица. В писмените обяснения декларира, че е използвал верижния булдозер Caterpillar D7E, за проправяне на горски пътища във връзка с извършваната дейност по сеч на дърва съгласно сключени договори. При проверката е представен данъчен амортизационен план, от който е видно, че верижният булдозер Caterpillar D7E, СН 04007 е заведен в инвентарната книга на 19.10.2014 г. и счетоводно е отписан на 15.12.2015 т. Представена е проформа фактура за покупката на верижния булдозер и банково извлечение за извършено плащане в размер на 29337.50 лв. от банковата сметка на "Ем Ес Про"ЕООД в Уникредит Булбанк   към фирмата доставчик NIKOLAS BOTiS SA по проформа фактура от 09.04.2014 г. В писмени обяснения управителят на фирма „Ем Ес Про" ЕООД  Д.Х.Д. декларира, че при покупката верижният булдозер е транспортиран от гръцката фирма с транспортно средство собственост на неговата фирма с шофьор Н.Д.. Приложено е копие на талон на влекач с per. № ** и копие на талона на ремарке с peг. № **, копие на СМР и пътен лист. При извършена проверка в информационната система на НАП Регистър „Трудови договори" е установено, че посоченото лице има сключен трудов договор с фирма „Ем Ес Про"ЕООД .

          На 11.05.2016г. е извършено посещение на обекта, където според обясненията на управителя на „Български плодове”ЕООД се намира верижният булдозер - гр. Твърдица, местност "Йорданови ливадки”, при което е установено, че на мястото има булдозер, но не се използва за извършване на стопанска дейност. На проверяващия екип от отдел „Оперативни проверки” са предоставени приемо-предавателния протокол от 28.12.2015г., фактура № 9000000003/28.12.2015г.; договор за покупко-продажба на МПС от 28.12.2015г. между “Български плодове” ЕООД и “Трейд импорт” ООД; свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника със собственик на булдозера „Ем Ес Про" ЕООД. В представените протоколи не са посочени номер на рама, номер на двигател, не е уточнено какво е състоянието на булдозера, забележителни белези, годен ли е за извършване на стопанска дейност.

          На основание чл.60, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията е извършена  експертиза в стопански двор в с. Тополчане - адреса за кореспонденция на „Български плодове" ЕООД. Първоначалният оглед е извършен на 21.06.2016 г. в присъствието на Д.Х.Д., представляващ „Ем Ес Про” ЕООД с. Тополчане, община Сливен. Втори оглед е направен на 28.06.2016 г. в присъствието на представляващ „Български плодове" ЕООД. В констативно-съобразителна част е описано, че основната дейност на фирмата е обслужване на горски сечища, риголване и почистване на стари лозя в района на община Сливен, за реализирането на което се използва верижният булдозер, който се поддържа със собствени сили. Няма сключени договори за обслужване. При необходимост се ползват подходящи фирми. След разговор със Стоян Иванов, представляващ „Български плодове"ЕООД, експертът е установил, че булдозерът е аварирал в местността „Йорданови ливадки" общ. Твърдица и предстои да бъде транспортиран до стопански двор с. Тополчане, където по късно е извършен огледът от експерта. При огледа са снети номера на рамата, двигателя и лебедката. Установено е, че е неизправен уредът отчитащ отработените мото часове. Свалена е регистрационната табелка. Според свидетелството за регистрация на земеделска и горска техника верижният булдозер не е пререгистриран след закупуването му. От двата огледа е констатирано, че верижната машина е разглобена в стопански двор с. Тополчане на следните по важни части: двигател, капак на двигателя, гребло с дължина 3.30 м., резервоар за гориво, масло разпределител в едно с масло проводите, хидромотори, седалка. Целта на разглобяването е да се извърши основен ремонт, който е започнал. В това моментно състояние булдозерът не е бил годен за извършване на стопанска дейност. За определяне на пазарната стойност към датата на прехвърлянето е съобразен методът на „увеличената стойност" по § 1 т.10 от ДР на ДОПК и Наредба №9 от 14.08 2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне пазарните цени. Моментното състояние при огледа предполага многократно по-ниска пазарна цена от определената. Пазарна цена към датата на прехвърлянето му, определена основно по документи /приемно предавателен протокол и декларация от управителя/ е определена в размер на 276100 лв. В представени след експертизата писмени обяснения задълженото лице декларира, че до момента фирмата не е извършвала дейност с верижен булдозер. Същият е закупен във връзка извършване на дейност по изкореняване на лозя. Преместването на булдозера от местността „Йорданови ливадки” към с. Тополчане е поради започване на тази дейност, но при предвижването му на ход се появява повреда в двигателя. Това е наложило да бъде разглобен и да бъдат обслужени всички агрегати по машината. Дейността по разглобяване и отстраняване на повредата се извършва от С.И.Х.. При посещението в с. Тополчане - стопански двор ревизиращият екип е установил, че там се намира верижен булдозер, разглобен на части, във видимо недобро състояние - ръждясал, с паяжини, покрит частично с брезент, със свален двигател, гребло и резервоар - всички части са били разпръснати на различни места в двора, булдозерът е поставен на място, труднопроходимо за извършване на оглед и за обслужване, затиснат е частично от бъчви. Състоянието му е негодно за извършване на стопанска дейност.

След анализ на събраните в ревизионното производство документи и писмени обяснения ревизиращите са установили редица противоречия: При положение, че предходният доставчик на булдозера “Ем Ес Про” ЕООД и крайният получател “Български плодове” ЕООД имат контакти, познават се, на един и същи адрес е седалището и управлението им, документите се подават от един и същи имейл, то няма търговска логика и практика, продажбата на този актив да не се осъществи директно между двете дружества а не да се префактурира през трета фирма, която не е местна, дерегистрирана многократно по ЗДДС, поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, освен ако целта е да се увеличи многократно стойността на булдозера и продавачът да не начислява голям размер на ДДС, а купувачът да си възстанови ДДС в нереално голям размер. Противоречие е установено и  между твърдението, че към момента на продажбата, булдозера е приет без забележки, бил е в изправност, а към момента на огледа в с.Тополчане, същият е разглобен с паяжини по ръждясалите части. Приели са, че не е възможно за тези пет месеца от продажбата до огледа на 11.05.2016г, булдозерът да се амортизира до такава степен, че целият да е разглобен на части в стопански двор, при положение, че с него не е осъществявана никаква дейност през периода, освен ако „Ем Ес Про" ЕООД не продължава да си го експлоатира. На следващо място ревизиращите са се позовали на факта, че Д.Х.Д. - представляващ и управител на „Ем Ес Про" ЕООД изземва функциите на управителя на „Български плодове" ЕООД С.И.Х.. Активността му в процеса ги води до извод, че фактическото управление на “Български плодове” ЕООД се осъществява от него, а С.И.Х. е управител само де юре. През периода от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. "Ем Ес Про"ЕООД декларира продажба на верижен булдозер на стойност 11100.00 лв. и ДДС 2220,00 лв. на "Трейд импорт" ООД. Ревизиращите са стигнали до извод, че верижният булдозер не е сменял собственика си и пазарната оценка не е реална, а стоката, фактурирана като предмет на доставката, за която се претендира приспадане на данъчен кредит, изобщо липсва, т.е. липсва предмет на доставката за което е налице абсолютна симулация. Фактурираната доставка не е извършвана. Липсата на доставки, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл,70, ал.5 от ЗДДС е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Приели са, че фактурите макар и формално да съдържат изискващите се от закона реквизити, са съставени от доставчика в противоречие с изискванията на чл.114 от ЗДДС, тъй като са издадени без да са получени от ревизираното лице стоки по облагаеми доставки.

                                                                                                В РА органите по приходите са споделили изводите от РД и са приели, че е налице хипотеза, в която доставчикът е начислил неправомерно данък - в конкретния случай без да е извършена облагаема доставка е издаден данъчен документ, в който е начислен данък. Поради гореизброеното и на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.70, ал. 5, във връзка с чл.6 и чл.71, т.1 от ЗДДС са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 9000000003/28.12.2015 г. с данъчна основа 500000.00лв. и ДДС 100000.00 лв. за доставка на верижен булдозер с доставчик „Трейд импорт”ООД.

          Съобразно приложените към административната преписка доказателства, директорът на дирекция “ОДОП” Бургас е приел за правилен и законосъобразен крайният извод на органа по приходите. Приел е, че с оглед неспазването на законовите изисквания на чл.11 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ) за регистрация на булдозера в съответната регионална служба на Контролно-техническата инспекция (РС на КТИ) по адреса на търговската регистрация на юридическите лица,  неспазването на изискването на чл.12 от същия закон за форма на договора, факта, че в рамките на няколко дни процесният булдозер е препродаден два пъти, както и че предходният доставчик и жалбоподателят имат един електронен адрес и се обслужват от един счетоводител, както и връзката им с Д.Х.И., води до извод, че не е налице фактическо изпълнение на доставка, поради което е потвърдил РА.

          В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника на името на “Български плодове” ЕООД от 21.10.2016г., два талона - старият и новият, договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 14.10.2016 г. между “Трейд импорт”ООД и “Български плодове”ЕООД с нотариална заверка на подписите, регистрационен номер, фактура за покупко-продажба на верижен булдозер № 9000000003/28.12.2015 г. и два броя фактури, издадени от дружеството жалбоподател с №№ 0000000002/30.09.2016 г. и 0000000003/30.09.2016 г. за това, че техниката вече се използва.

          В съдебното производство бе назначена и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ).  Вещото лице е установило, че дружеството жалбоподател е декларирало процесната доставка по фактура № 9000000003/ 28.12.2015г.с данъчна основа 500 000 лв. и ДДС 100 000 лв. Съгласно информационния масив на ТД на НАП фактурата е включена в дневника за продажби по ЗДДС на доставчика “Трейд импорт”ЕООД за данъчен период м. декември 2015г. и  участва в резултата по СД по ЗДДС за същия данъчен период. “Български плодове”ЕООД е включило процесната фактура в дневника си за покупка по ЗДДС и съответно е формирал резултат по СД за този данъчен период за възстановяване на същия.

          От събраните по делото доказателства от правна и фактическа страна съдът намери за установено следното:

          За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС следва да е изпълнено някое от условията посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1  или чл.9 от ЗДДС и след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

          По делото не е спорно и това се установява от събраните в хода на ревизията доказателства, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик, който е издал процесната фактура, отразена в дневника за продажби и справката-декларация и е начислен данъкът по смисъла на чл.86 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

          Предмет на фактура № 8/27.06.2014 г. е “Булдозер верижен Caterpillar D7E, CH04007, рама 75Е13617. Към фактурата е представен договор от 28.12.2015г.  между “Трейд импорт”ООД и жалбоподателя, според който купувачът продава на купувача описаното МПС в състоянието, в което се намира в момента на продажбата за сумата от 500000 лв. без ДДС, а договорената цена е уговорено да бъде заплатена по банков път. Към договора са представени фактура и свидетелство за регистрация на земеделска техника  от 08.04.2015г., представен е и приемо-предавателен протокол от 28.12.2015г., с който верижният булдозер е приет без забележки. Тези писмени доказателства, представляват частни документи, които не притежават материална доказателствена сила и съда следва да ги цени с оглед на всички събрани в административното и съдебно производство доказателтсва.

          По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на ал. 3, т. 1 от същата норма, която сочи, че данъчно събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. В случая, договорът за продажба между доставчика и получателя от 28.12.2015г. има за предмет прехвърлянето на верижен булдозер, който, съобразно техническите си характеристики, попадат в приложното поле на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Съгласно чл. 3 от същия, той се прилага за земеделска техника, горска техника и машини за земни работи, наричани “техниката". Легалната дефиниция на понятието "машини за земни работи" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 25 от ДР на ЗРКЗГТ и обхваща самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране, пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални и други материали. В т. 12 от същата норма е предвидено, че "самоходна техника" са: колесните трактори; верижни трактори; специализираните самоходни машини и всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство. В частност, именно към тази самоходна техника следва да се причисли  и  верижният булдозер, в качеството си на самоходна машина, предназначени за извършване на специфични дейности, който по аргумент от чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ подлежи на задължителна регистрация при мощност на двигателя над 10 кW. При условие, че мощността му е по - малка, то този положителен правно релевантен факт подлежи на доказване, като тежестта за това носи ревизираното лице, в качеството му на страна, която би черпила от него изгодни за себе си правни последици. По делото обаче не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което неустановеният от жалбоподателя факт следва да се счете за неосъществен. Този извод от своя страна обуславя заключението, че спорният булдозер е с мощност над 10 кW, а довод за противното не би могло да се изведе от липсата на доказателства за регистрация на самоходната техника, тъй като това би предоставило възможност да се черпят права от осъществено противоправно поведение. При нормативно установеното задължение за регистрация липсата такава не изключва и приложимостта на разпоредбата на чл.12 от ЗРКЗГТ, която изисква договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW да се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В процесния договор от 28.12.2015 г. подписите на страните не са нотариално заверени, поради което не е спазена законоустановената форма за неговата действителност и същият не е годен сам по себе си, да транслира правото на собственост върху булдозера. С фактическото предаване на булдозера не е осъществена доставка на стока, нито е възникнало данъчно събитие, поради което не е осъществен сложният фактически състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и решение № 11748 от 17.09.2013 г. по адм.д. № 4544/2013 г. на ВАС.

          Представените пред съда договор за продажба с нотариална заверка на подписите е с достоверна дата от 14.10.2016г., което доказва, че е съставен с оглед на производството по обжалването на РА и към момента на издаване на процесната фактура не е бил налице валидно сключен договор и съответно не е било настъпило и данъчно събитие. Свидетелството за регистрация на техниката също е от 21.10.2016г., поради което не доказва настъпване на данъчно събитие към ревизирания период.

          Настоящият състав споделя мотивите на директора на дирекция “ОДОП” - Бургас във връзка с неустановеността на хипотезата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.  На първо място прави впечатление, че ревизираното дружество не е осъществявало дейност през ревизирания период. Освен това от събраните доказателства се установява, че процесният булдозер е закупен от “Ем Ес Про”ЕООД  през 2014г. от гръцко дружество за 7500 евро. На 15.12.2015г. е продаден на “Трейд импорт”ООД за 13320 лв. с ДДС, което след няколко дни, на 28.12.2015г.. го е продало на “Български плодове”ООД за 600000лв.с ДДС. В хода на ревизията е установено, че булдозерът е продължил да се ползва от “Ем Ес Про”ЕООД, за което са представени договори и обяснения. Прави впечатление също, че предишният собственик на капитала на “Български плодове”ЕООД Д.Х.Д. е едноличен собственик на капитала на “Ем Ес Про” ЕООД, двете дружества имат един и същ адрес по чл.8 от ДОПК, един и същ IP адрес и електронна поща, едно и също лице изготвя ГФО на двете дружества. Връзката между дружествата се потвърждава и от протоколите за оглед при извършената в хода на ревизията оценка на булдозера. Взаимоотношенията между трите дружества и действията на техните представители от гледна точка на наличие на свързаност между тези лица са предмет на подробен анализ от органа по приходите. При преценка на извършените стопански операции се налага изводът, че липсва всякаква икономическа логика в това “Ем Ес Про”ЕООД да продава булдозера, след няколко дни “Български плодове “ЕООД да го купува на близо 45 пъти по-висока цена, след което да се използва отново от “Ем Ес Про”ЕООД. Освен това заплатената по банков път на 20.04.2016г. сума от 585000 лв. е изтеглена в брой на каса. Установено ея, че телефонният номер на управителя в баланса на продавача “Трейд импорт”ООД за 2015г. е същият като посочения в баланса на заемодателя “Сикас-095”ЕООД. Логиката на банковите транзакции, подробно описани на стр.6 и 7 от РД, води до извод за симулативност на разплащането по фактурата, както и на доставката по нея.

           Съдът намира, че към фактите по настоящото производство е възможно да бъде отнесена и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуване на Шеста Директива принципите на 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/EO на Съвета от 17 октомври 2000 г., независимо, че спорните отношения са осъществени при действието на Директива на Съвета 112/2006/ от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност доколкото не са променени основни понятия и правни конструкции.

          Според Решение от 20 юни 2013 г. на СЕС по дело Paul Newey, С-653/11, договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на доставката. „Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция.” В настоящия случай от съдържанието на договорената доставка може да се приеме, че договорните клаузи не отразяват икономическата действителност и съгласието е постигнато единствено с цел получаване на данъчно предимство, което правилно е преценено от органите по приходите като липса на реална доставка. Осъществените стопански операции са напълно изкуствени и имат като основен икономически резултат упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Допълнително следва да бъде посочено, че според решение от 21 февруари 2008 г. на СЕС по дело Part Service Srl, С-425/06 е допустимо националният съд да тълкува действителните отношения между ревизираното лице и неговите съконтрахенти за установяване на данъчните му задължения, което на практика и представлява обосновката на извода, че “Български плодове"ООД няма право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 9000000003/28.12.2015 г., издадена от „Трейд импорт" ООД. В този смистле и решение № 5987 от 07.05.2014г., по адм. д. № 11711/2013г. на ВАС

          С оглед на тези установени факти настоящият съдебен състав намира, че не е логично извършването на така документираните стопански операции и споделя извода на органа по приходите, че представените документи - процесната фактура, договор за покупко-продажба, приемо-предавателен протокол са съставени  с цел  симулация на облагаема доставка. Представените пред съда писмени доказателства не променят този извод, доколкото са съставени в хода на обжалването на РА по административен ред пред директора на Дирекция “ОДОП” - Бургас.

           По изложените съображения правилни са изводите в РА, че доставчикът е начислил неправомерно данък, без да е извършена облагаема доставка е издаден данъчен документ, в който е начислен ДДС. На основание чл.68,  ал. 1,  т.1,  чл.70,  ал.5 във вр. с чл.6 и  л.71, т.1 от ЗДДС законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 9000000003/28.12.2015 г., издадена от „Трейд импорт" ООД с данъчна основа 500000лв. и ДДС 100000лв. за доставка на верижен булдозер, поради което обжалването следва да се отхвърли.

          От страните се претендират разноски. Предвид посочения изход на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и съгласно Нaредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3530 лева, съобразно материалния интерес.

          Мотивиран от гореизложеното, Бургаският административен съд, ХVIII състав,

 

РЕШИ:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на “БЪЛГАРСКИ ПЛОДОВЕ” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.И.Х., против ревизионен акт № Р-020002016001912-091-001/10.09.2016г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите) – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 307/27.12.2017г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при при централно управление на Националната агенция за приходите, с който са установени данъчни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност - непризнат данъчен кредит - в размер на 100 000 лв. за м. декември 2015г., на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.70, ал.5 във връзка с чл.6 и чл.71, т.1 от ЗДДС по фактура № 9000000003/28.12.2015 г., издадени от „ТРЕЙД ИМПОРТ"ООД.

          ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКИ ПЛОДОВЕ” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3530 (три хиляди петстотин и  тридесет) лева.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                             СЪДИЯ: