Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1890           29.10.2018 г.             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Панайот Генков

 Членове: 1. Станимира Друмева

                   2. Веселин Белев

 

при секретаря К. Л. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Генков касационно наказателно административен характер дело номер 2570 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Медиа Гайд България“ ЕООД, ЕИК 131567875, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул. „Нишава“ № 165, ет. 4, ап. 5, представлявано от управителя Д.Т.Т.против решение № 1042/17.07.2018 г., постановено по НАХД № 1748/2018 г. на Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-001627 от 29.12.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на „Медия Гайд България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –  Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд –  Бургас е образувано по жалба на „Медия Гайд България“ ЕООД против наказателно постановление № 02-001627 от 29.12.2017 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас. Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 14.10.2017 г. в 13.53 ч. в обект – Саниране на бл. 17, вх. А и вх. Б, находящ се в ж.к. „Изгрев“, гр. Бургас не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С.М.К. Посочено е, че лицето С.М.К е установен при извършената проверка на 14.10.2017 г. в 13.53 часа на място в обекта да полага труд като „Общ работник“, като извършва строително монтажни дейности. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

За да измени оспореното наказателно постановление, първата инстанция е приела, че категорично е установено, че към 14.10.2017 г. трудов договор в писмена форма между С.К и дружеството-жалбоподател не е бил сключен, но доколкото в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви по отношение на това защо на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, а не в предвидения минимум, то Районен съд – Бургас я е намалил до предвидения в закона минимум.

Решението на Районен съдБургас е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

Възраженията на касатора са неоснователни.

От настоящата инстанция се възприема като опит да се изгради защитна теза твърдението на касатора, че извършвани дейности на проверявания обект – бл. 17 в к/с „Изгрев“ на гр. Бургас, се изпълнявали не от него, а от „Национален център за саниране на сгради“ ЕООД. По делото е представен договор изх. № 93-00-30(361)/21.11.2016 г. сключен между Община Бургас и „Национален център за саниране на сгради“ ЕООД с предмет: „Инженеринг, проектиране и изпълнение на СМР“ по реализацията на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Община Бургас, по обобщена позиция № 39 „Сграда с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 17“. Представен е и договор от 04.05.2017 г., сключен между „Национален център за саниране на сгради“ ЕООД и „Медиа Гайд България“ ЕООД, с който дружеството-касатор се е задължило да изпълни изцяло дейностите по обществената поръчка по цитирания договор изх. № 93-00-30(361)/21.11.2016 г. На 04.05.2017г. е било сключено и споразумение между „Национален център за саниране на сгради“ ЕООД и „Медиа Гайд България“ ЕООД за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работа и координиране дейностите за предпазване на работниците и служителите от рискове касаещи трудови злополуки, при едновременна работа на обект гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 17. Обстоятелството, че касаторът е бил подизпълнител е било изложено още при проверката на място, в съставения протокол за проверката под № 2134/31.10.2017 г. Следователно тази защитна теза противоречи на твърденията на касатора в хода на проверката. Тя не е залегнала и в жалбата до районния съд. По делото е представен едва пред Районен съд – Бургас анекс от 15.05.2017г. за прекратяване на договора от 04.05.2017г., но същият представлява частен документ, който няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се възприеме, че той е съставен най-рано на датата, на която е депозиран пред съда, а това е проведеното съдебно заседание на 22.05.2018 г., поради което същият не може да бъде противопоставен на момента на нарушението – 14.10.2017 г.

По отношение представения граждански договор, сключен със Сашо К., видно от съдържанието му, договорът не съдържа изискуемите по чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договори (ЗЗД) елементи за договора за изработка, нито на тези по чл. 280 от ЗЗД на договора за поръчка. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва като се изхожда от действителната воля на страните. Трудовият договор е регламентиран в КТ и съгласно легалното си определение той е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените и трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а предмет на граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. В представения при проверката граждански договор липсва посочване на такъв предмет. Почистването на строителна площадка и изхвърляне на строителни отпадъци – както е формулиран предмета на процесния договор, не може да се квалифицира като предмет нито на договора за изработка, нито на договора за поръчка, а отговаря изцяло на част от предмета на трудовия договор, за чиято липса правилно е бил санкциониран касатора. Това се потвърждава и от  посоченото от К. в списъка на работещите лица, че същият е имал работно време, и посочено трудово възнаграждение в размер на 450 лева. С оглед на изложеното следва да се приеме, че възражението на касатора и в тази насока е неоснователно.

Правилно Районният съд - Бургас е приел за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че „Медиа Гайд България“ ЕООД в качеството на работодател, е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ, като е допуснал до работа в проверения обект К., без да сключи трудов договор с него. Поради това законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл. 414, ал. 3 от КТ с издаване на наказателното постановление и правилно същото е изменено от районния съд единствено относно размера на наложената санкция.

Като е изменил обжалваното наказателно постановление Районен съд – Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1042/17.07.2018 г.,  постановено по НАХД № 1748/2018 г. на Районен съд – Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 

 

                                                                             2.