Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

  494            /14.03.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар К.Л. и прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 256/2018 година

 

Производството е по чл. 63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Т.Т. с ЕГН ********** ***, против решение № 178/11.12.2017 година по н.а.х.д. № 467/2017 година на Районен съд – Айтос (РС), с което е изменено наказателно постановление № 4691/11.08.2017 година, издадено от главен инспектор „Мониторинг“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в агенция „Пътна инфраструктура” (НП).

С НП, на А.Т., за нарушение на чл. 26 ал. 2 т.1 б.“а“ от Закона за  пътищата (ЗП) във връзка с чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредбата), на основание чл. 53 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал.2 от ЗП, е наложена глоба в размер на 3000 лева. РС е изменил размера на наложеното административно наказание от 3000 (три хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, защото съдът не е взел „предвид“ доводите, изложени от жалбоподателя в жалбата срещу НП – изявление, което настоящият състав приема като твърдение на необоснованост на съдебния акт.

Иска се отмяна на решението и на НП.

Ответникът, посредством писмено становище от процесуален представител,  изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът поддържа, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Димитър Митев е санкциониран за това, че на 20.07.2017 година, в 11:25 часа, на път I-6, км 473+500 в посока от град Айтос към град Бургас, като водач на съчленен товарен автомобил с общо пет оси, състоящ се от влекач „ДАФ ФТУФ“ с две оси и регистрационен № ****, и прикачено към него полуремарке с три оси и регистрационен № А 0809 ЕМ, извършва обществен превоз на товари – пшеница. При измерено разстояние между осите 1,32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26,340 тона при максимално допустимо натоварване 24,000 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 б. „б“ от Наредбата, без да има издадено разрешение от администрацията, стопанисваща пътя, за извършване на превоз. Теглото е установено с електронна везна DFW – KR № 118829. С ролетка Р05 е извършено и измерване на междуосното разстояние.

РС потвърдил НП, като е приел, че деянието е извършено виновно от водача.

Решението е правилно.

РС е изяснил фактическата обстановка по спора, като е проверил изводите на наказващия орган чрез доказателствено средство, допустимо в процеса – разпит на свидетеля Г.С.(лист 15 от приложеното н.а.х.д. № 467/2017 година). Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Съдът е установил, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с нормата, по която е наложено наказанието. 

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Те са обсъдени от РС в обжалваното решение. Нормата за натоварване на тройната ос на ППС е била надхвърлена значитело, а водачът не е представил изрично разрешение за движение от администрацията, стопанисваща пътя, затова и законосъобразно е бил санкциониран.

Според чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Нормата на § 1 т.1 от ДР на Наредбата постановява, че "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3.

В случая, наказващият орган е установил, че ППС, управлявано от А.Т. е извънгабаритно, а той – като физическо лице, водач на автомобила – е нарушил забраната за движение без специално разрешение, при надвишаване на максимално допустимата маса на ППС.

РС се е съобразил с имотното състояние на извършителя и е намалил размера на наложеното наказание до законовия минимум – единствената възможност, с която е разполагал при доказаност на нарушението и при действието на чл. 27 ал.5 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/11.12.2017 година по н.а.х.д. № 467/2017 година на Районен съд – Айтос.

 

Решението е окончателно.

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: