Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 950 / 19 май 2016г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                                                                                

                   СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 256 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Жалбоподателят Е.Х.Я.,***, чрез процесуалният си представител адвокат Р.Н. е оспорил заповед № 769з-8/18.01.2016г. на в.п.д. началник сектор „ПП” при ОД МВР Бургас, гл. инспектор И.И., с която на жалбоподателят на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, допуснати са множество нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания по ЗМВР и освен това счита, че той не е извършил вмененото му нарушение. Иска обжалваната заповед да бъде отменена и да му бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат С.И., поддържа жалбата, ангажира доказателства, и пледира за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

 

ПО ФАКТИТЕ:

Според мотивите на обжалваната заповед жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил виновно т.6.9 от Раздел ІІ, на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдена със заповед на министъра на вътрешните работи рег.№8121з-197/27.03.2015г., представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл. първо от ЗМВР. Според същата заповед нарушението се изразява в това, че жалбоподателят, в качеството си на мл.автоконтрольор І степен, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към сектор „ПП” ОД МВР Бургас, назначен като длъжностно лице от състава в наряд – автопатрул за осъществяване на пътен контрол, за времето от 19.00ч. на 13.09.2015г. до 07.00ч. на 14.09.2015г. на територията на гр.Бургас, при контакт с граждани (водачи на МПС) не е използвал безжичния микрофон на системата за видеонаблюдения, която е монтирана в служебния автомобил.

На 06.01.2016г. в ОД МВР Бургас е постъпило писмо (л.24-25) от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР, в което е посочено, че при преглед на видеофайловете относно изпълнение на организационнотехнологичните правила за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен контрол”, утвърден със заповед №8121з-960/09.12.2014г. на министъра на вътрешните работи са установени директории, конкретно посочени в писмото, в които са налични файлове без звук или липсват въобще записи. Файловете относими към процесния казус са посочени в началото на втората страница на писмото, където е заявено, че са налични 8 файла без звук.

От представена по делото справка до директора на ОД МВР Бургас, изготвена от в.п.д. началник сектор „ПП” гл.инспектор И.И. се установява, че при преглед на видеофайлове папка „ODMVR_BURGAS/AVTOMOBILI“ относно изпълнение на организационнотехнологични правила за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен контрол”, при което са констатирани нередности за времеви период 05.09.2015г. – 19.09.2015г. е извършена първоначална предварителна проверка за преглеждане на въпросните видеокамери и са констатирани 7 нарушения, извършени от различни служители на ОД МВР Бургас. В т.2 от справката е посочено, че на 13.09.2015г. за времето от 19.00ч. до 7.00ч. служителите на ПП при ОД МВР Бургас мл.инспектор С.М.И. и мл.инспектор Е.Х.Я. са назначени в наряд за изпълнение на пътен контрол на територията на гр.Бургас по конкретни маршрути. Проведен е инструктаж в сградата на сектор „ПП” от полицейски инспектор Павел Палов. За изпълнение на служебните задължения по повод наряда е използван служебен автомобил „Опел|” с рег.№****, оборудван със система за видеонаблюдение. При преглед на файловете в папка „ODMVR_BURGAS/AVTOMOBILI/20150913_A8574AP_19-07“ е установено, че служителите, осъществяващи пътния контрол, не използват безжичните микрофони на системата. Проверените файлове не съдържат аудиозапис. Справките са от 07 и 08 януари 2016г.

Жалбоподателят е изготвил писмени обяснения, които е депозирал на 11.01.2016г. съгласно рег.индекс, поставен върху тях. Според тях той не си спомня дали е ползвал микрофон при проверка на лица във връзка с изложеното в справката, изготвена от в.п.д. началник „ПП” до директора на ОД МВР Бургас.

По делото след указания на съда е представена заповед № 8121з-197/19.02.2015г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа. Към заповедта са приложени и самите указания, съгласно т.6.9 от които, всяко начало на проверка или контакт с граждани задължително се маркира чрез еднократно натискане на бутона „REC” от микрофон 2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутона „REC”.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля С.К.П., който заяви пред съда, че е служител на същото районно управление и извършва идентична с дейността на жалбоподателя, но работи в друг екип. В показанията си свидетелят посочи, че в началото на наряда всеки екип получава набор от технически средства, като се подписва за това в нарочна ведомост. Тези средства му се начисляват за конкретна смяна. Въпросните средства са дрегер, таблет (радиостанция за ограничен достъп) и автомобил. Дали техническите средства са изправни екипът установява, когато ги включи и започне да работи с тях. Всеки служител, преди да започне смяната си и преди да се разпише извършва такава проверка, за да знае дали му предават изправни технически средства. Свидетелят уточнява, че таблетът представлява радиостанция за ограничен достъп. Свидетелят посочва, че системата за видеонаблюдение монтирана в автомобила не е сред техническите средства, които се предават на екипа, застъпващ на смяна, нейната изправност не може да бъде проверена от служителите. Твърди, че камерите на тази система се включват независимо от волята на служителя и изключването им също не е фактически възможно да се извърши от полицейския екип, ползващ служ.автомобил. Информацията, която системата за видеонаблюдение кумулира (видео файлове) директно изпраща информация в София. Посочва, че е чувал, че системата за видеонаблюдение се включва при запалване на автомобила, но твърди, че дали това действително става, не може да се контролира от самите служители, които управляват служебния автомобил. В показанията си свидетелят посочва още, че системата няма и надеждна идентификация на работния режим. Твърди, че само нощно време се включва диод, който свети, но самия служител не може да разбере дали системата записва или не.

Обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 21.01.2016г. Жалбата сезирала съда е депозирана на 01.02.2016г.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – впд началника сектор ПП при ОД МВР Бургас, който от гледна точка на заеманата длъжност притежава компетентността да издава заповеди за дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР – чл.204, т.3 и 4 от ЗМВР. На основание представената по делото заповед №8121к-1207/03.04.2015г. на министъра на вътрешните работи инспектор И.Д.И. временно е преназначен за срок от една година на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Бургас.

Заповедта е издадена в надлежна писмена форма. Не са налице нарушения на процедурата, регламентирана в ЗМВР и правилника за приложение на този закон за налагане на дисциплинарни наказания. Взети са писмени обяснения от наказания служител.

Обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон.

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Съгласно нормата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. По смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“ е неизпълнение на служебни задължения или на заповеди.

Със заповед на министъра на вътрешните работи рег.№ 8121з-197/ 19.02.2015г., на основание чл.33, т.9 от ЗМВР, са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със системата за видео-наблюдение монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа. В раздел ІІ „Работа със системата и тактика за контрол“, т.6 и следващите подточки от утвърдените указания са въведени изискванията, касаещи експлоатацията на безжичните микрофони и начинът на работа с тях по време на извършване на проверка и осъществяване на контакт с граждани, както и действията извън тези случаи за проверка. В т.6.9 от указанията е въведено задължение за назначените в наряд служители при всяко начало на проверка или осъществяване на контакт с граждани задължително да се маркира чрез еднократно натискане на бутона „REC от микрофон 2, съответно краят на проверката да се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на същия този бутон.

В тежест на дисциплинарнонаказващия орган е да докаже извършването на нарушението, за което същия е наложил наказание.

В процесният случай според обжалваната заповед нарушението се състои в това, че жалбоподателят, в длъжностното си качество, за времето от 19.00ч. на 13.09.2015г. до 7.00ч. на 14.09.2015г. на територията на гр.Бургас при осъществяване на пътен контрол, при контакт с граждани - водачи на МПС, не е използвал безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил, в нарушение на т.6.9 от раздел ІІ на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирани в автомобил, утвърдена със заповед на министъра на вътрешните работи рег.№8121з-197/27.03.2015г. Това деяние е квалифицирано от органа като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл. първо от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал.1, т.11, предл.2 от същия закон – неизпълнение на заповеди е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.

По делото от показанията на разпитания свидетел се установи, че в началото на всяка смяна, всеки автопатрул, респ. автоконтрольор, получава набор от технически средства, сред които не е системата за видеонаблюдение. Техническите средства се описват надлежно, в нарочна ведомост. Така е налице строга отчетност за това какво е получил съответния полицейски служител и какво следва да предаде в края на смяната. При получаване на посочените от свидетеля технически средства полицейския служител може да тества тяхната техническа годност и съответно да сигнализира, ако сред техническите средства има такова, което не е годно за употреба и това би препятствало възможността на този служител да изпълнява надлежно служебните си задължения.

Системата за видеонаблюдение е монтирана в полицейския автомобил. Служителите нямат обективна техническа възможност при получаване на служебния автомобил, освен неговата годност, да тестват и годността на тази система. Това означава, че дисциплинарнонаказващия орган не е доказал на какво се дължи установената по технически път липса на аудиозапис върху свалените файлове от видеоситсемата на автомобила зачислен на екипа на жалбоподателя , описани подробно в справка рег.№769р-208/08.01.2016г. (л.13 и сл.). По делото няма никакво доказателство – пряко или косвено, от което да може да се направи извод, че в началото на наряда, започнал в 19.00 ч. на 13.09.2015г. и свършил в 07.00ч. на 14.09.2015г. системата за видеонаблюдение, монтирана в служебния автомобил „Опел” с рег.№****, е била напълно изправна и не е съществувал технически проблем при записването на звук. След като липсват такива доказателства, то не може да се направи еднозначен извод, че липсата на звук върху свалените файлове се дължи единствено и само на поведението на двамата автоконтрольори, измежду които е и жалбоподателя – не са натиснали бутона „REC” от микрофон 2, защото тя може да се дължи и на технически проблем, по отношение на който жалбоподателят няма обективна възможност да влияе – нито да го причини, нито да го констатира навреме, нито да го отстрани. Това означава, че дисциплинарнонаказващия орган не е доказал вината на жалбоподателя в никоя от двете форми – умисъл или непредпазливост.

На следващо място, във връзка с доказването на вината, следва да се подчертае, че дисциплинарната отговорност е лична, т.е. органът е следвало да докаже по какви причини и въз основа на какви факти счита, че липсата на аудиозапис върху свалените файлове от видеосистемата, с която е оборудван служебния автомобил, се дължи на поведението на жалоподателя, защото обвинението и наложеното наказание сочат, че органа счита жалбоподателя за отговорен за липсата на такъв аудиозапис. Същевременно по делото са налице доказателства и няма спор между страните, че служебния автомобил е зачислен на екип от служители на МВР, които са жалбоподателят Е.Я. и мл.инспектор С.М.И.. Липсват каквито и да е данни за разпределение отнапред на функциите на тези служители при извършване на проверки на водачи на МПС, от което разпределение да може да се направи извод, че именно жалбоподателят е този, който е следвало или от обстоятелствата се подразбира, че трябва да включи безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение.

По изложените мотиви съдът счита, че жалбата е основателна, а оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон.

Разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.такива са направени в размер на 610 лв., от които 10 лв. платена държавна такса (л.6) и 600лв. платено възнаграждение за един адвокат (л.61).

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител е претендирал заплащане на разноски в размер на 1010 лв., като в адвокатското възнаграждение, освен платеното на адвокат С.И. (л.61) е включил и възнаграждението договорено с договор за защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адвокат Росен Н. (л.4). Съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.144 от АПК на страната следва да се присъдят разноски за един адвокат. Съдът избра разноските, които жалбоподателят е направил заплащайки възнаграждение на пълномощника, който ефективно участваше в съдебния процес пред настоящата инстанция.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС,  

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 769з-8/18.01.2016г. на в.п.д. началник сектор „ПП” при ОД МВР Бургас, гл. инспектор И.И., с която на Е.Х.Я.,***, на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.2 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на Е.Х.Я.,*** направените по делото разноски в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в 14 дневен срок от съобщаването.

 

 

                                               СЪДИЯ: