О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 205                   от  07.02.2017г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 255 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 166, ал. 3 от АПК.

Образувано е по жалба от А.Р.С. ЕГН ********** *** против разпореждане за предварително изпълнение на „ВАЛТО - ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-9-0230218/25.01.2017 год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас. Със заповедта, чието предварително изпълнение се оспорва е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки и козметика, находящ се в гр. Бургас, кв. Рудник, ул. „Мургаш“ № 32, стопанисван от А.Р. *** и забрана за достъп до него за срок от един месец на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта за налагане на ПАМ и допуснатото с нея предварително изпълнение са неправилни и незаконосъобразни – по данни на жалбоподателката в случая не е образувано административно-наказателно производство за установяване на евентуално извършено административно нарушение (липсва съставен АУАН), не е установено, че лицето А.Р. *** стопанисва търговския обект, като тази констатация на контролния орган е оспорена от жалбоподателката, мотивите за налагане на ПАМ и допускане на предварителното й изпълнение са бланкетни и не на последно място – принудителното изпълнение – запечатване на обекта е насрочено за 03.02.2017 год., т.е. в тридневния срок за оспорване на допуснатото предварително изпълнение.

Сезиращата съда жалба е депозирана направо пред Административен съд гр. Бургас на 02.02.2017 год., поради което с Разпореждане от същата дата – 02.02.2017 год. съда е указал на ответника незабавно след получаване на съобщението да представи за прилагане към делото на заверен препис от оспорения административен акт, ведно с пълната преписка по постановяването му. Така постановеното разпореждане е редовно връчено на 03.02.2017 год., но независимо от изричното указание на съда за незабавното представяне на преписката, същата е депозирана с писмо, вх. № 1218 от 07.02.1017 год. по описа на Административен съд Бургас

При разглеждане на жалбата с формулирано искане за спиране на предварителното изпълнение и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-9-0230218/25.01.2017 год., предвид извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, Директора на Дирекция Контрол при ТД на НАП Бургас е разпоредил налагане на А.Р.С. ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки и козметика, находящ се в гр. Бургас, кв. Рудник, ул. „Мургаш“ № 32, стопанисван от А.Р. *** и забрана за достъп до него за срок от един месец. От приложения по делото Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0230218/24.01.2017 год. се установява, че на 24.01.2017 год. в 11.10 часа е извършена проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки и козметика, находящ се в гр. Бургас, кв. Рудник, ул. „Мургаш“ № 32,        стопанисван от А.Р.С. ЕГН **********. При проверката е установено, че в обекта се извършва продажба на пакетирани стоки, шоколадови изделия, безалкохолни напитки, бира, перилни и почистващи препарати, варива, зеленчуци, колбаси. В момента на проверката, клиентите се обслужват и плащанията на стоките се приемат от а.Р.С.. За извършените от клиентите плащания в брой, след предаване на стоката не се издават касови бележки от електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), като е установено, че в обекта няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП.

Като правно основание за постановяване на оспорената заповед, административния орган е посочил нарушаване на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В оспорената заповед са развити и мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, във връзка с които и на основание чл. 188 е включено и разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изрично е посочено, че заповедта за налагане на ПАМ на основание чл. 188, във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК подлежи на предварително изпълнение, като в подкрепа на това, административния орган е развил мотиви. В заключителната част на заповедта е указано, че разпореждането за предварително изпълнение може да се обжалва в 3 дневен срок от връчването й, чрез органа, наложил мярката пред Административен съд гр. Бургас, на основание чл. 60, ал. 4 от АПК. 

Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Във връзка с така цитираната правна норма, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона с издаването на самия акт и не е нужно нарочно разпореждане на органа в този смисъл. Неправилно административният орган е посочил, че заповедта подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, което може да се обжалва по реда на алинея 4 от същата правна норма. В случая предварителното изпълнение на заповедта, с която е наложена процесната принудителна мярка е допуснато по силата на закона и това е видно от нормата на  чл. 188 от ЗДДС. След като законът е този, който допуска предварителното изпълнение на административния акт, то разпореждането на административния орган в същия смисъл е напълно лишено от предмет. Това обаче влияе върху съдебния ред на оспорването на предварителното изпълнение – дали по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК или по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК. Когато предварителното изпълнение на административния акт е съобразно разпореждане на органа (не настъпва по силата на закона), правната защита на адресата на акта е по реда на чл. 60 от АПК, като целеният правен резултат е отмяна на разпореждането. В случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт настъпва по силата на закона, тогава правната защита е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, като правният резултат е спиране на изпълнението. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

В настоящия случай, в мотивите на оспореното разпореждане са развити три довода, обосноваващи необходимостта от предварително изпълнение на наложената ПАМ, а именно: 1. Да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; 2. Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта; 3. От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Анализът на развитите в заповедта мотиви налага извод, че в оспореното разпореждане не са изложени конкретни фактически основания за допуснато предварително изпълнение, няма конкретни съображения на органа, като бланкетно е посочено, че предварителното изпълнение се налага с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, както и наличието на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на наложената санкция по издаденото наказателно постановление. Липсата на конкретни факти води до невъзможност съда да анализира тези факти и да прецени дали те изпълват една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Не е ясно кои са особено важните публични интереси, чиято защита се търси с предварителната изпълняемост на заповедта, както и при какви критерии е преценено наличието на опасност от затрудняване на изпълнението,

Поради липса на конкретни фактически основания в мотивите за налагане на предварителното изпълнение на заповедта (а не бланкетни фрази, често неотносими към конкретното нарушение, по повод на което е наложена ПАМ) и по този начин непосочване на конкретни мотиви за конкретния казус от една страна и поради констатирано несъответствие на целта на разпореждането за предварително изпълнение с целта на закона в хипотезите, когато допуска постановяване на такова разпореждане, то следва да се отмени.

По изложените съображения, съда намира жалбата за основателна, а оспореното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-9-0230218/25.01.2017 год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: