РЕШЕНИЕ

 

567                                   дата  31 март 2016 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 21 март 2016 год.,

 в следния състав:

 

                                                                                  Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                            

Секретар: К.Л.

Прокурор: …………………………

 

разгледа адм. дело № 255 по описа за 2016 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР.

            Предмет на оспорване е Заповед рег. № 769з-7/18.01.2016г. издадена от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Бургас, с която, на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл. второ и чл.204, т.4 от ЗМВР, на К.П.Д. – младши автоконтрольор І степен в  група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас, е наложено дисциплинарно наказание “порицание за срок от 6 месеца”, както и е предупреден служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. 

Жалбоподателят Д. оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява, че е издадена след изтичане на срока по чл.195, ал.1, предл.1 от ЗМВР. Счита, че са неясни фактическите основания послужили за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, което води до невъзможност да се прецени правилно ли е квалифицирано конкретното деяние, както и съразмерно ли е наложеното дисциплинарно наказание. Иска се отмяна на заповедта.   

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания. Претендира разноски. Представя допълнителни писмени бележки, видно от които счита, че дисциплинарнонаказващият орган е възприел две нарушения, но е наложил едно наказание, като не става ясно за кое от тях се отнася, както и възразява, че служителят не е бил запознат с видеофайловете, въз основа на които е прието за установено нарушението, както и не е ясно по какъв процесуален ред е бил извършен прегледа на тези видеофайлове, както и възразява, че в заповедта липсва конкретно описание на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Ответникът – ВПД Началник сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Бургас,  не се явява и не се представлява.

            Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            С писмо рег.№ 7855р-8451/28.10.2015г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“  към МВР е уведомен директора на ОД на МВР – Бургас  за извършен преглед на видеофайловете относно изпълнение на Организационно – технологичните правила за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“, утвърдени със Заповед № 8121з-960/09.12.2014г. на министъра на вътрешните работи и във връзка със Заповед №8121з-873/2015г. относно активизиране на контролната дейност по ЗДВП и с цел създаване на организационни мерки за намаляване на корупционния риск при осъществяване контрол на пътното движение.  При прегледа на файловете е установено неизпълнение на служебни задължения, нарушения на нормативната уредба регламентираща същите и действия уронващи престижа на МВР, а именно наличие на видеофайлове, които не съдържат аудиозапис при извършване контрола на пътното движение от полицейските служители, както и служител който спи в служебния автомобил.

            Във връзка с констатираните при прегледа нередности, с рег.№ 769р-9835/28.12.2015г., до директора на ОД на МВР – Бургас, е изготвена докладна записка за извършена проверка на назначените в наряд за изпълнение на пътен контрол на територията на гр.Бургас за периода от 03.08.2015г. до 10.08.2015г. Съгласно записката назначените в наряд младши инспектор К.Д. и младши инспектор Д.А. на 05.08.2015г. за времето от 07,00ч. до 19,00ч. осъществяват пътен контрол, но не използват безжичните микрофони на системата за видеонаблюдение, с която е оборудван използвания по време на наряда служебен автомобил, в нарушение на т.6.9, раздел ІІ от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видео-наблюдение, монтирани в автомобил и утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015г. Предложено е за констатираното нарушение на служебната дисциплина да се извърши проверка, да съберат обяснения и да се предприемат мерки за налагане на дисциплинарни наказания. Това е сведено до знанието на полицейския служител и на 29.12.2015г. от К.Д. е изготвено обяснение с рег.№ 769р-269/08.01.2016г., съгласно което е запознат с проверката извършена по писмо с рег.№ 7855р-8451/28.10.2015г. и е отбелязал, че ще даде обяснения в съдебната зала.

С рег.№ 769р-271/08.01.2016г., до директора на ОД на МВР е изготвена справка за извършената проверка, съгласно която на посочената дата 05.08.2015г., по време на дежурство, при изпълнение на служебните си задължения в състава на наряд-автопатрул за осъществяване на пътен контрол на територията на гр.Бургас по маршрут, младши инспектор К.Д. не е използвал безжичните микрофони на системата за видеонаблюдение. На същата дата служителят е запознат със справката срещу подпис, по повод на което е дадено и обяснение с вх.№ 769р-317/11.01.2016г., че е запознат със справката, а допълнителни обяснения ще даде в съдебната зала.

С оглед горните фактически данни е издадена процесната  Заповед рег. № 769з-7/18.01.2016г. издадена от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Бургас, в мотивите на която е посочено, че на 05.08.2015г. в периода от 07,00часа до 19,00часа, на територията на гр.Бургас, по време на изпълнение на служебните си задължения при осъществяване на пътен контрол, при контакт с гражданите – водачи на МПС служителят К.П. не използва безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил. Това е преценено като нарушение на точка 6.9 , раздел ІІ на утвърдените Указания за  работа на полицейските служители със системата за видео-наблюдение, монтирани в автомобил, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, поради което и на основание чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл. второ и чл.204, т.4 от ЗМВР, на жалбоподателя К.П.Д. – младши автоконтрольор І степен в  група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас, е наложено дисциплинарно наказание “порицание за срок от 6 месеца”, както и е предупреден служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. 

Заповедта е законосъобразна.

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Съгласно нормата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. По смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“ е неизпълнение на служебни задължения или на заповеди.

Със заповед на министъра на вътрешните работи рег.№ 8121з-197/ 19.02.2015г., на основание чл.33, т.9 от ЗМВР са утвърдени „Указания за работа на полицейските служители със системата за видео-наблюдение монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа“. Видно от Протокол рег.№ 769р-1795/27.03.2015г. служителите от сектор „Пътна полиция“ – Бургас са запознати срещу подпис с горепосочената заповед, като под №10 в същия е записан жалбоподателят К.Д., за което е положил и подпис. В раздел ІІ „Работа със системата и тактика за контрол“, т.6 и следващите подточки от утвърдените указания подробно са въведени изискванията, касаещи експлоатацията на безжичните микрофони и начинът на работа с тях по време на извършване на проверка и осъществяване на контакт с граждани, както и действията извън тези случаи за проверка. В т.6.9 от указанията е въведено задължение за назначените в наряд служители при всяко начало на проверка или осъществяване на контакт с граждани задължително да се маркира чрез еднократно натискане на бутона „REC от микрофон 2, съответно краят на проверката да се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на същия този бутон. В процесния случай, при последващия преглед на видеофайловете е било констатирано, че те не съдържат аудиозапис, т.е. по време на проверката микрофонът не е бил включен. В този смисъл, вмененото на жалбоподателя Д. деяние за неизползване на безжичния микрофон от системата за видеонаблюдение при осъществяване на пътен контрол при контакт с граждани – водачи на МПС,  правилно е било преценено като нарушение по смисъла на горепосочената норма, поради което възраженията в тази насока, че посоченото деяние не представлява нарушение на служебната дисциплина, е неоснователно.

При преценка относно наведените доводи за съществени нарушения при провеждане на дисциплинарната процедура, съдът констатира, че при издаване на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, а оплакването на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По арг. от чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като съгласно ал.2 от същата норма дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя Д., е станало известно на директора на ОД на МВР - Бургас след получаване на писмо рег.№ 7855р-8451/28.10.2015г., съдържащо данни за установени нарушения по повод изпълнението на ОТП за работа с АИС „ВПК“, но към този момент самоличността на конкретните извършители не е установена, тъй като се касае за две дати през м. август 2015г., множество видеофайлове и различен състав наряди за пътен контрол, което изисква събиране на данни в допълнителна проверка. Видно от поставените резолюции писмото е изпратено на Началник сектор „Пътна полиция“ за предприемане на действия по компетентност, проверка на случая и изготвяне на справка. На 28.12.2015г. за извършената проверка с рег.№ ПР-769р-9835 е изготвена  докладна записка до Началника на сектор „Пътна полиция“, съдържаща  констатации за конкретните служители, осъществяващи пътен контрол на датите от видеофайловете, както и за действията им свързани с неизползване на микрофона от системата за видеонаблюдение. Докладната е резолирана за снемане на писмени обяснения от служителите, по повод на което е изготвена справка № 769р-271 от 08.01.2016г., съдържаща подробни данни за констатираните нарушения, самоличността на длъжностните лица, както и предложения за налагане на дисциплинарни наказания. Изложеното обосновава извод, че към датата на издаване на процесната заповед – 18.01.2016г.,  двумесечният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, не е бил изтекъл независимо от това дали извършеното нарушение и самоличността на извършителя се считат за установени на 28.12.2015г.  или на 08.01.2016г. Наред с това, в случая не е изминал и срок по-дълъг от една година, считано от извършване на нарушението и датата на налагане на дисциплинарното наказание.  Не се констатира също така твърдяната липса на описание на обстоятелствата, при които е констатирано нарушението. Вмененото нарушение е фактически описано в обстоятелствената част на заповедта, съобразно установеното в хода на проверката, като няма пречка наказващият орган да се позове и на изготвената за целта справка, съдържаща подробните данни, с която се е запознал и жалбоподателят. Не се констатират и нарушения, свързани с правото на служителя да се запознае с установените факти, да направи възражения по тях, както и да даде писмени обяснения. Възражението, че в случая се касае за две нарушения – първото за неизпълнение на служебни задължения, а второто – за неизпълнение на заповед, за които е наложено едно наказание, е неоснователно, тъй като наказващият орган не се е позовал на хипотезата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и никъде в мотивите не е посочил „неизпълнение на служебни задължения“. Възражението, че служителят не се е запознал с видеофайловете е също неоснователно, тъй като впоследствие той се е запознал с резултатите от проверката и изготвената за целта справка, но не е направил възражения против констатациите, а и в съдебния процес не беше поискана експертиза, която да установи съдържанието на тези видеофайлове и по този начин да се оборят констатациите на наказващия орган. Другите възражения в писмената защита на пълномощника, свързани с липса на констатирано напускане на наряда и задължение за непрекъснато наблюдаване на трафика на автомобили остават неясни и съдът възприема като неотносими към процесната фактическа обстановка. Обстоятелствената част на издадената заповед е  подробна като фактическо описание и посочване на правните норми, поради което възражението за липса на описание на мястото, времето, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби, правното основание за издаването й, е неоснователно..  

На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Д. ***, младши автоконтрольор І степен в  група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас против Заповед рег. № 769з-7/18.01.2016г. издадена от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                 СЪДИЯ: