О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

   1044          /11.05.2015 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                              Веселин Енчев

 

при секретар Г.Ф.  и прокурор Георги Дуков

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 255/2015 година

 

Производството по чл.63 ал.2 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба Р.Н.Б. с ЕГН ********** *** против определение № 2319/23.12.2014 година по н.а.х.д. № 3650/2014 година на Районен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. против наказателно постановление № К13_2 - 0013378/04.01.2013 година (НП), издадено от директора на дирекция „Контрол” при ТД – Бургас на НАП.

С НП, за нарушение на чл.180 ал.2 от ЗДДС, на основание чл. 180 ал.2 от ЗДДС, Р.Б. е санкциониран с  административно наказание „глоба“ в размер на 2244,10 (две хиляди двеста четиридесет и четири) лева.

В частната жалба се твърди, че Б. не е търсен за връчване на НП по реда, установен в ЗАНН, както и че РС необосновано е приел, че той е уведомен, като се е позовал на показания на разпитан свидетел. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН е посочен реда за уведомяване, предвиден в НПК, като са изложени съображения, че и този ред не е спазен от наказващия орган при връчването на издаденото НП.

Иска се отмяна на определението на РС и връщане на делото на същия състав за продължаване на процесуалните действия.

Частната жалба е подадена в срок и от лице, което има правен интерес от оспорването на определението. Затова, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

РС е приел, че Б. е бил издирван щателно от приходната администрация, като  съобщения за издаденото НП са били изпратени на установените съвпадащи постоянен и настоящ адрес в град Поморие (където не открит), а впоследствие и на адрес в град София, където също не е открит (пощенските съобщенията са върнати с отбелязване „непотърсен“ и „сменен адрес“). Б. е бил търсен за връчване на НП чрез посещение от служители на приходната администрация на адреса в град Поморие, а посещението е било оформено с протокол от 02.10.2013 година, в който е отразено, че лицето отново не е открито. С оглед на приетото щателно издирване на Б., РС е счел, че извършеното уведомяване по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН на 11.06.2014 година е редовно и срокът за обжалване е започнал да тече от 12.06.2014 година като е изтекъл на 19.06.2014 година. Доколкото жалбата е подадена на 19.08.2014 година, обжалването е прието за просрочено.

Отделно РС е изложил и допълнителни мотиви, защо приема, че обжалването на НП е просрочено. Позовал се е на показанията на разпитаната като свидетел К. Ш. – счетоводител на Р.Б. в качеството му на ЕТ „Анхиало – Р.Б.“, според която през юли 2014 година е получила писмо от НАП за невнесен ДДС и при извършена справка е констатирала, че има издадено НП за над 2000 лева. Ш. се свързала по телефона с Б. и го уведомила за НП, а след няколко дни получила копие от НП и отново се обадила на Б., за да му го предаде. Доколкото, по показанията на свидетеля, всичко това се е случило през юли 2014 година, РС е направил допълнителен извод, че жалбата, подадена от Б. на 19.08.2014 година, се явява просрочена.

Настоящият касационен състав не споделя част от съображенията на РС.

Според чл. 58 ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Цитираните текстове съдържат принцип (лично връчване на НП) и отклонение от него (чрез отбелязване в НП - при ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес).

В конкретния случай, по делото няма данни за лично връчване на НП на Р.Б.. Има данни, обаче, че той е търсен и не е намерен на посочения от него адрес по АУАН – град София, улица „Христо Вакарелски“ № 1-3, бл.2. Видно от приложеното известие за доставяне (лист 32 от н.а.х.д. № 3650/2014 година) адресът на Б., е бил посетен от служител на пощенския оператор на 13.02.2013 година и на 26.03.2013 година, като за посещенията е бил поставен стикер - за уведомяването на получателя.

След като нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес, а новия му адрес (израз, който съдът тълкува като „местопребиваване“, а не деклариран постоянен и настоящ адрес) е бил неизвестен, законосъобразно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, а РС е приел, че жалбата е просрочена.

Не могат да бъдат споделени, обаче, допълнителните мотиви на РС относно начина на уведомяването на Б.. В ЗАНН е разписан изричен (макар и оскъдно формулиран) ред за уведомяване на нарушителя за издаденото НП. Уведомяването му по телефон от трето лице на неопределена дата и връчването на НП, придобито по незнайно какъв начин от НАП (при липса на каквито и да е данни в делото за упълномощаване на Ш. да получи НП), е незаконосъобразно и не следва да бъде приемано от РС като надлежно уведомяване.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определението на РС е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Затова, на основание чл. 63 ал.2 от ЗАНН, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2319/23.12.2014 година по н.а.х.д. № 3650/2014 година на Районен съд – Бургас.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: