РЕШЕНИЕ

 

№974                дата  25 април 2013 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 08 април 2013  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                        

Секретар: К.Л.

Прокурор: …………………………

 

разгледа адм. дело № 255 по описа за 2013 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.4 от ЗДвП.

            Предмет на оспорване е Заповед № 6031/2012 от 25.12.2012г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, с която, на Г.С.К. ***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”.

            Жалбоподателят Г.К. оспорва издадената заповед, с която е наложена принудителната административна мярка, като възразява, че предприетото отнемане на свидетелството му за управление за срок от 6 месеца не отговоря на характера и степента на нарушението. Посочва, че установеното количество алкохол в процентно съдържание е към определения от законодателя минимум, с оглед на което наложената санкция се явява прекомерно завишена. Иска се отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и присъждане на разноските по делото.        

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

            Административният орган – началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество, е неоснователна.

            Установява се по делото, че против жалбоподателя К. е съставен АУАН № 6031 (бланкова номерация 828213) от 25.12.2012г., видно от който, на посочената дата е установен да управлява лек автомобил марка „Мицубиши” с рег. № А 79 72 КК, в гр.*** в посока пътен възел Юг, като при извършената от длъжностните лица проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, е констатирано  наличието на 0,55 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя, след което същият е отказал да получи талон за медицинско изследване. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление № 6031/12 от 04.01.2013г. от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, гр.Бургас за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, както и е издадена процесната Заповед № 6031/2012 от 25.12.2012год. за прилагане на принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до изясняване на въпроса за отговорността”. В мотивите на издадената заповед административният орган се е позовал на фактическите констатации в съставения АУАН, като е посочил, че водачът е управлявал ППС под въздействието на алкохол, с което е нарушил нормата на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, началникът на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, гр.Бургас е наложил на жалбоподателя К. принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”.

            Заповедта е законосъобразна.

            Мотивите на административния орган, съдържащите се в обстоятелствената част на издадения от него административен акт, очертават фактическото основание за издаването му, а именно – управление на ППС под въздействието на алкохол. Относно този правнозначим факт, спор между страните няма.

            Съгласно приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Този релевантен факт – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, е налице, поради което посочената правна норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, чиито правни последици са свързани с отнемането на свидетелството за правоуправление, е правилно приложена.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в съдебно заседание по делото, че налагането на ПАМ не е необходимо и задължително предварително действие, съдът намира за неоснователно. Предназначението и правният ефект на налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.1, „б” от ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия по отнемането на свидетелството за правоуправление. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите основания визирани в хипотезата на правната норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в закона съдържание – арг. чл.172, ал.3 от ЗДвП.

Възражението за несъразмерност на принудителната административна мярка с характера и степента на нарушението е неоснователно, тъй като от една страна мярката не е наложена за твърдяния от жалбоподателя срок от 6 месеца, който се сочи като прекомерен, а мярката се налага до решаване на въпроса за отговорността, който е ограничен до 6 месеца,  като в случая се смесват продължителността на мярката с продължителността на административното наказание по издаденото наказателно постановление. Възражението за възможната допустима техническа грешка при измерването на алкохолното съдържание е също неоснователно, като неотносимо за целите на налагане на принудителната мярка. Същата има незабавен характер с оглед превенцията по смисъла на чл.22 от ЗАНН и нейното налагане по необходимост е обвързано с констатираното административно нарушение. От друга страна жалбоподателят е отказал да се подложи на кръвен анализ за изследване на алкохолното съдържание, за да се определи точната концентрация на алкохол, което също би било възможно средство за защита в претендираната насока за възможното отклонение. 

            След като е установил правнозначимите факти, свързани с управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство, административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като е наложил по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”.

            В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.

            Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.К. *** против Заповед № 6031/2012 от 25.12.2012г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        СЪДИЯ: