РЕШЕНИЕ

 

№   1815            22.10.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                  2. ЯНА КОЛЕВА

 

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2551 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от Х.Х.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.В.А., с адрес: *** против решение № 1040/17.07.2018г. постановено по а.н.д. № 2642/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-0769-000638 от 12.04.2018г. издадено от началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на касатора е наложно административно наказание „глоба“ в размер на 1 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

            В касационната жалба се излагат подробни възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което да се потвърди НП.

            В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

            Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МЕР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

            С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че на 07.09.2017г., около 19:44 часа в гр.Бургас, бул. „Т.Александров“ в посока от ПВ ЮГ към кръстовище с ул. „Спортна“ до бензиностанция „Лукойл“ Ф563 управлява личния си лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ А 0458 МС със скорост 177 км/ч при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Участъка е сигнализиран с  пътен знак Е-24. Посочено е, че скоростта е засечена със стационарна камера SITRAFFIC LYNX ERS 400 с фабричен № 003059049644, снимка № 0019 SLY. Снимката е показана на водача при съставяне на акта. Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП на 05.02.2018г.

            За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е подписан от касатора с възражения и въз основа на който е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение, районният съд е приел, че АУАН е съставен, а НП е издаден от компетентни органи. Сочи, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като доводите му в тази насока са неоснователни. Районният съд приема, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. На следващо място въззивният съд е обсъдил доводът за липса на годно техническо средство за заснемане, поради липсата на удостоверение за техническа изправност, като този довод е неоснователен. Посочил е, че съгласно чл.32, ал.1 от Закона за измерванията председателят на Българския институт по метрология одобрява типа на средствата за измерване и издава удостоверение от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа е установено съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към тях. Иначе казано, удостоверението се издава за тип средство, а на периодична проверка подлежи конкретно средство от одобрения тип (в протокола за проверка вече е посочен фабричния номер на системата). Поради това и не може да има съмнение относно изправността на конкретното техническо средство, тъй като то спада към одобрен тип и е преминало периодична проверка. От субективна страна, първостепенният съд приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил. С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.

            Така постановеното решение е правилно.

            Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

            Изцяло се споделят изложените в първоинстанционното решение мотиви за спазване срока за образуване на административнонаказателното производства, както и за съставянето на НП. Касационният състав споделя и изводите на въззивния такъв, относно това, че в настоящата хипотеза не може да има съмнение в изправността на конкретното техническо средство, заснело нарушението, тъй като същото несъмнено спада към „одобрения тип“ и е преминало периодична проверка. За тези констатации по делото са представени неоспорени писмени доказателства – протокол от проверка №173-ИСИ/06.07.2017г. и удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Предвид това, изложените в касационната жалба възражения в тази насока, настоящата инстанция намира за неоснователни.

Фактите по делото съдът е установил посредством депозираните свидетелски показания от длъжностното лице по установяване на нарушението, което споделя лични и непосредствени възприятия относно обстоятелствата по извършването му. По делото безспорно се установи, че касаторът е управлявал процесното МПС, със скорост двойно по-висока от максимално допустимата за този участък, сигнализиран с пътни знаци В-26 и Е-24. С това си деяние касаторът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и по точно на чл. 21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Твърденията, че липсват доказателства относно каква е била стойността на допустимата скорост  в процесния участък и дали същата е била сигнализирана с пътен знак В-26 са неоснователни. Пред първоинстанционният съд от Община Бургас е представена скица на пътния участък, от която е видно, че към датата на извършване на нарушението, пътния участък е бил сигнализиран с необходимите за това пътни знаци. Не се споделят и възраженията, че деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин. Събрания по делото доказателствен материал изцяло съответства на фактическата обстановка описана и в АУАН и в НП. Отделно от това по делото е налице и декларация по чл.188 от ЗДвП, в която касаторът е посочи, че лично той, на процесната дата е управлявал МПС.

 Доколкото първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като наведените от наказаното лице доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на установеното нарушение. В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение.

Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).

 

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1040/17.07.2018г. г., постановено по а.н.д. № 2642/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

                       

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                        2.