О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  216     26.01.2018 година, гр. Бургас

 

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 253 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от ЕТ „Веселина 1- В.Н.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шейново“ № 25, представлявано от управителя В.Д.Н., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-9-0271996/23.01.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради нарушение на материалния закон. По същество се иска неговата отмяна.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 20.01.2018 г. в 12.40 часа служители на ТД на НАП- Бургас извършили проверка на търговски обект- баничарница, находяща се в гр. Сливен, „Общински пазар“, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „Веселина 1- В.Н.“. В хода на проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Извършена била от проверяващите лица контролна покупка на един брой рогче на стойност 0.80 лева, заплатена в брой, за която фискален бон не бил издаден. При тези констатации била издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС Заповед № ОП-9-0271996/23.01.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 12 дни. Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е, че дневните обороти варират между 70 лева и 200 лева, отчетеният приход за 2017 г. на касовия апарат е 37 740.86 лева- 103.40 лева среднодневен оборот за годината, като е преценил същия за изключително нисък за вида на упражняваната дейност и местоположението на обекта. Отбелязал е също, че търговецът има непогасени публични задължения в размер на 7133.86 лева, както и че нарушението не е първо за последния, като за такова нарушение са издадени наказателни постановления № 890/2013 г. и № 1017/2014 г., и ЗПАМ № 890/2013 г. и № 1017/2014 г. (доказателства в тази насока не се съдържат в преписката, липсват също данни за влизане в сила на посочените НП и ЗПАМ). При тези данни органът е формирал извод, че търговецът системно не зачита данъчно-осигурителното законодателство и допуска нарушения при отчитане на приходите от търговската си дейност. Налагането на ПАМ е обосновано с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният- недопускане на вреда за фиска.

С оспореното разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл. 188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, чиято необходимост е обоснована със създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Отбелязал е също, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Счел е, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при издаване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, изразено в липса на мотиви. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество- оборот, финансови резултати за предходните години и др., относно извършеното нарушение и създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно невъзможността за прилагане нормата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо съдът приема, че липсата на наказателно постановление е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане.

Съдът счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл. 60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел- да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Доводите на жалбоподателя за възможно настъпване на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението не са относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение, установени в нормата на чл. 60 от АПК, поради което не са обсъдени от съда при формиране на изводите по съществото на спора.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Веселина 1- В.Н.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шейново“ № 25, представлявано от управителя В.Д.Н., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-9-0271996/23.01.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: